Свържи се с нас

Култура

Много бели и червени гранчета, поръчани за „Мартеници от гайтан”

Published

on

Националният конкурс „Мартеници от гайтан”, организиран от ЕМО „Етър”, е своеобразно отражение на възродения в наши дни интерес към гайтана. Големи количества червени и бели гранчета, изработени в музея, вече са поръчани от хора с интерес от участие в надпреварата.

Има и такива, които не успяват да направят разлика между гайтана и нишките с различна дебелина, които го наподобяват.

Как да познаем какво е гайтан?

Гайтанът е от вълна. Има плоска основа и обла повърхност. Днес истински гайтан се произвежда единствено в Етнографски музей на открито „Етър” по технология от ХІХ век. Известен е като „дванайстак”, заради броя на нишките – 12.

Всичко друго, което днес се предлага като заместител е просто плетена, плоска лента. Но тя не е гайтан. Гайтанът може да е плетен на ръка или изработен от чаркове.

Една легенда разказва как габровци откриват чарковете за гайтан!

Историята, която се разказва за създаването на чарковете за гайтан в Габрово би била наречена „промишлен шпионаж”, ако се беше случила стотина години по-късно. В нея е замесено името на дядо Георги, който едва ли е „дядо” в разгара на историята, но със сигурност е имал амбициозен характер и иновативен начин на мислене.

Георги отива на изложение в Брашов и вижда машина за плетене на ширити. С ножче изработва от дърво всеки един от елементите на машината. Връща се в Габрово, но не дава само на един ковач да му направи отделните части, а прави отделни поръчки на много майстори. След това сам сглобява машината, запазвайки иновацията си от конкуренти.

Напоследък има възраждане на интереса към гайтана. Изработват се сувенири и мартеници. През 70-те години на миналия век моделиерите използват гайтани за украса на облеклата и особено в женските дрехи. Днес в ЕМО „Етър” се правят много обучения за работа с гайтан, в които се включват деца от различни училища.

Още нещо за гайтана!

Гайтанът може да бъде различен, в зависимост от броя на вълнените нишки и вида на чарковете. Има „седмак”, „осмак”, „десетак” и „дванайстак”. Първият вид отдавна е извън употреба, а в миналото се ползва за заздравяване на краищата и кантовете на офицерските мундири. Десетаковият гайтан е толкова рядък, че за него почти нищо не се знае. Осмаковият има сериозно приложение и е с четири еднакви лица. На него се плете шарен гайтан, използван в Добруджа, Македония и Албания. Шареният гайтан се плете от два цвята – черно и бяло, черно и червено, черно и жълто.

Най-голямо приложение има гайтанът „дванайстак”. Равната му част ляга към плата, а облата е отгоре. При зашиването се получават много интересни фигури за украса на дрехата. В Габровско се прави пърлене на гайтан, чрез което се обгарят власинките от външната страна.

Гайтанът се използва най-много в мъжкото облекло. Украсените с гайтан потури се наричат „колчаклии” и „потури за вден” – за празник. Украсата е около джобната част на потурите, около глезените и на коленете. Използва се черен гайтан.

Гайтан в женското облекло се използва в севлиевския край. Сукманите се украсяват с няколко жици гайтан и с плетеници по деколтето и в долната част.

За конкурса „Мартеници от гайтан”!

За първи път Етнографски музей на открито „Етър” обяви Национален детски конкурс „Мартеници от гайтан”, в който могат да се включат деца и подрастващи до 18 години.

Мартениците се преглеждат и селекционират от тричленно жури. В него влизат: председател – майстор на изделия от гайтан и двама музейни специалисти от ЕМО „Етър”.

Критерии при журирането:

Оригиналност на мартеницата.
Сложност на орнаментиката.
Прецизна работа с гайтана.

Начало на конкурса 15 януари 2018 г.
Краен срок за приемане на мартениците 15 февруари 2018 г.
Провеждане на творчески работилници 15 януари – 15 февруари 2018 г.
Журиране 16 – 19 февруари 2018 г.
Благотворителен базар 20 февруари – 5 март 2018 г.
Награждаване 1 март 2018 г.

Национален конкурс „Мартеници от гайтан“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица