Любимата на българската читателска публика авторка Мария Лалева ще представи най-новия си роман „Пътища от огън“ пред своите почитатели в Габрово. Събитието, организирано с подкрепата на екипа на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, ще се състои на 12 ноември в Художествена галерия „Христо Цокев“ от 17.30 часа и е част от националното турне на писателката.

„Пътища от огън“ е книга, която се докосва до сърцевината на теми като войната, любовта и учителите – не само като хора, но и като опит и познание. Мария Лалева описва войната като „огън, който човекът пали сам, за да изгори своето минало“, като вътрешен и външен сблъсък, който, макар и болезнен, води към духовно пречистване.

Според нея огнените пътеки, по които ни води съдбата, са начин да опазим красивото и сияйното в човешката душа. Романът обхваща различни измерения на любовта – семейството, приятелството, романтиката, както и любовта към родината и към собствените корени.

Лалева разглежда любовта като основен път за личностно и духовно израстване, а учителите – като постоянен елемент от този път. Тя посочва, че учителите присъстват във всеки аспект от живота – буквално и метафорично, като житейски и духовни наставници.

Литературният критик Георги Тошев споделя, че „Пътища от огън“ е своеобразно предизвикателство за читателите, които вече познават творчеството на Лалева от нейните предишни успешни романи – „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“.

По негови думи, писателката приканва читателите да изследват границите на своята чувствителност и толерантност. С актуални и болезнени теми за днешния свят – като човешкото отхвърляне и бежанците – новият роман на Лалева ни подтиква да преосмислим отношенията си с другите и да открием смисъл дори в срещата с непознати, когато се изправяме пред общи изпитания.

Тошев отбелязва още, че „във време на разделение и омраза романът е опит да ни събере и успокои, че можем да живеем заедно с другите“.

На 8 ноември 1867 г. в Габрово е роден д-р Петър Цончев. Като априловски стипендиант завършва медицина в Киев. В периода 1899-1907 г. работи като околийски и болничен лекар в Горна Оряховица и Габрово. Още с връщането си в Габрово, възобновява дейността на Дружество „Червен кръст“, като става и негов председател. Лектор по професионална хигиена в Механотехническото училище „Д-р Никола Василиади”, назначен е за учител-лекар в Габровската Априловска гимназия.

През Балканската война е началник на IV полева болница при Девета плевенска дивизия. През Първата Световна война е началник на XV местна военна болница в София. След това работи като ръководител на Дирекцията на народното здраве в София, член е на Върховния медицински съвет и на Висшия медицински съвет. Наред с дейността си като медик, заема редица важни обществени постове, заради проявените си отлични организаторски качества и любовта си към родния град. По негова инициатива, през 1920 г. в Габрово се основава Историографско дружество, като заедно с Еким Андрейчин поставят началото на музей към Дружеството. През 1926 г. възобновява дейността на Габровската дружба в София, на която е председател до 1932 г., а след това почетен председател. Сътрудничи на медицински списания, като заедно с д-р Т. Петров е редактор на сп. „Съвременна хигиена“, в други списания прави публикации по стопански въпроси. Д-р Петър Цончев освен лекар и общественик е един от най-големите габровски краеведи.

На историята на Габрово посвещава капиталния си труд в два тома: Из стопанското минало на Габрово” (1929 г.) и „Из общественото и културно минало на Габрово” (1934 г.). В предговора си към втория том, авторът споделя „Появата на настоящия труд се дължи на желанието щото родния град да има своя по-пълна история в навечерието, когато той се готви да празнува стогодишнината на своето училище и да чества паметта на неговия радетел Васил Евстатиев Априлов.“.

През 1996 г. безценните трудове на д-р Петър Цончев са преиздадени. Ето какво пишат рецензентите в предговора към първия том: „Книгата има фундаментално значение за изучаване на историята на Габрово и на националната ни история изобщо“..“ проф. д-р Константин Косев, „Проучил всички достъпни за времето си документални и литературни източници, разпитал множество участници в освободителните борби и културния живот на възрожденския град, д-р П. Цончев ни поднася труд, които отдавна е оценен като образец на краеведско изследване“..“ – ст. н.с. д-р Стефан Дойнов. Изследва живота и дейността на Цанко Дюстабанов, съставя „Поменник на обесените, избитите и поминали се габровски въстаници от 1876 г“, прави изследвания за развитието на занаятите гайтанджийство и самарджийство в Габрово.

Д-р Петър Цончев е и щедър дарител. През 1935 г. по повод 100-годишнината от създаване на първото светско българско училище – после Априловска гимназия, той дарява 100 000 лв., с които е създаден фонд на негово име за подпомагане на бедни ученици.

Съпругата му, Стоянка Цончева, с подкрепата на д-р Цончев дарява на гимназията 300 000 лв. през 1937 г., която както е записана в книгата за дарителите на Априловската гимназия „..да послужи за постройка на дом за телесно възпитание и историографски музей“.

Средствата са употребени по предназначение за сградата в двора на гимназията, която и до днес се използва за физкултурен салон. Д-р Цончев е дарител и на Габровската библиотека, на която дарява 100 000 лв. и около 1 500 тома литература.

Като председател на Габровската дружба в София работи най-активно за събиране средства за изграждане на паметник на Васил Априлов. През 1932 г. е провъзгласен за почетен член и почетен председател на организацията.

По случай 70-та му годишнина е Провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово на 9 ноем. 1937 г. за изключителните му заслуги като изследовател на родния край и популяризатор на габровското минало.

В протоколите на Габровската община е запазена информацията за взетите решения за провъзгласяването му за Почетен гражданин, както и за командироването на кмета Стою Андрейчев до София за поднасяне на благодарствен адрес. Габровската библиотека също уважава своя дарител като отбелязва тържествено годишнината му и през 1938 г. го обявява за свой почетен член, ръководството на Механо-техническото училище „Д-р Никола Василиади“ изпраща поздравителна телеграма.

Две години по-късно, Габровския градски общински съвет взема решение да преименува улица на негово име. През ноември 1942 г. е взето за заслугите му към Габрово да се изработи негов мраморен бюст.

Д-р Петър Цончев почива на 22 септ. 1947 г. в София. Днес, в Габрово на негово име е наречена улица, намираща се в центъра на града, където е живял до заминаването си в София, издигнат е и негов бюст-паметник, южно от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” – Габрово.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи и снимки, свързани с дейността на заслужилия габровец. Те се намират във фондовете на Габровско градско общинско управление, Габровска дружба „В. Е. Априлов”, Априловска гимназия, Народно читалище „Априлов-Палаузов“, Колекция „Документални материали за Габровски окръг“, личните фондове на Константин Вапцов, Тотю Новаков, Илия Габровски и др. Запазени са и печатни издания на „Из стопанското минало на Габрово” и „Из общественото и културно минало на Габрово”, както и други негови изследвания. Те са достъпни за потребителни на архивна информация в читалнята на Държавен архив – Габрово.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

По повод 1 ноември – Ден на народните будители, в Министерство на културата бяха връчени наградите „Златен век“.

Музей „Етър“ бе отличен с Плакет „Принос за развитието на културата“. През 2024 се навършват 60 години от създаването му. Наградата получи д-р Ваня Донева, зам.-директор на музей „Етър“.

Институцията е център за проучване на традиционната култура на балканджиите от прединдустриалното общество до най-новото време.