Свържи се с нас

Култура

Книгата на доц. Ангел Гоев представя древните традиции на българите

Published

on

снимка:  ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Книгата на доц. Ангел Гоев „Магическа защита от зли сили” представя древните традиции на българите. От хиляди години, независимо от религията, народът пази спомен за магически действия, които предпазват отделния индивид, обществото и селищата от зли сили. „Бабини деветини”, биха казали някои!

„Не може да са „бабини деветини”, тъй като се практикуват отдавна и са с доказано действие”, отговаря доц. д-р Ангел Гоев, автор на книгата „Магическа защита от зли сили”, чието издаване се финансира от Етнографски музей на открито „Етър”.

снимка:  ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Изследването на доц. Гоев се базира на неговите дългогодишни проучвания върху традициите на българския народ. Дълбочината на представеното познанието е съчетана с лек и интелигентен стил, който позволява на читателя да се потопи в текста.

Гримирането е едно от първите действия, които представителките на нежния пол извършват преди да напуснат дома. За красотата е нужна грижа, разбира се. Но книгата „Магическа защита от зли сили” дава на дамите допълнителен мотив, който да представят на нетърпеливи мъже.
Гримът е защита!

„Върху главата са разположени най-важните отвори – очите, носа, устата, ушите. Чрез тях злото може да проникне в тялото, затова е нужно предпазване, което се осигурява от цвета на червилото и от грима около очите”, обясни Ангел Гоев по време на представянето на книгата си.

снимка:  ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Поставянето на обеци на носа и ушите също е пречка за злите сили да обсебят индивида.

От векове българите приемат непознатия човек като възможен носител на злото. Затова го посрещат с хляб и сол. Когато опита от хляба той става част от обкръжението, а солта притежава свойства да неутрализира негативното.

Кой не е чувал за качествата на чесъна? Книгата „Магическа защита от зли сили” на доц. Гоев е много по-интересна и задълбочена от всички филми за вампири, създавани в Холивуд . Чесънът се носи, по възможност, с червен конец, вързан на врата. Вярва се, че в него живеят седем кучета-съботници и това гони всяко зло. Дължината на връвта, на която се поставя чесъна достига до гърдите. Така растението предпазва от злите сили, които не успяват да проникнат в отворите по лицето.

снимка:  ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Народът е запазил и традиционни хилядолетни практики за защита на дома, животните и земята.

„Бог праща градушката да изяде хляба на хората”, това разбиране на старите българи припомня доц. Гоев в своето изследване. Народната вяра е изградила много защитни действия, които предпазват от злите сили на природата.

Зеленото е символ на плодовитост, а червеното – на жената. В книгата „Магическа защита от зли сили” не липсва и по-пикантна част, свързана с любовта между младите хора. От нея се разбира, че колкото и любопитен да е света на интимното, всички действия, свързани с неговата защита имат своята дълбока и осъзната същност.

Когато човек чете книгата на доц. Гоев осъзнава факта, че народът пази традиции, които са били част от живота на обществата много преди създаването на християнството като религия. И защо да не допуснем, че силата на тези древни действия, практикувани от дедите ни, е помогнала за запазване на живота по нашите земи?

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Домът на хумора и сатирата ще отпразнува 53 години на 1 април

Published

on

Според едно проучване хората са най-щастливи на 53 години – това е моментът, когато повечето са постигнали основните си житейски цели и могат да се наслаждават на живота със спокойствие и мъдрост. На тази възраст е и Домът на хумора и сатирата, който на 1 април 2025 г. ще отпразнува своя 53-ти рожден ден с богата програма, изпълнена със смях, изкуство и весели емоции.

Традиционно, на рождения си ден Музеят на хумора и сатирата отваря врати с вход свободен, а за посетителите са подготвени редица събития, които ще заредят малки и големи с добро настроение. Програмата започва в 10.00 часа с детски театрални изпълнения и среща с бивши служители на музея.

На обяд гостите могат да се включат в семейната игра „Шеговито издирване в музея“, а следобед – в творческото ателие за комикси с участието на известни художници като Петър Станимиров, Румен Чаушев и Иван Беров.

Вечерта завършва с откриването на Четвъртата национална изложба на българския комикс.

Освен в Габрово, празненствата ще се разпространят и в други градове. В Търговище музеят ще гостува с изложбата „Майстори на българската карикатура от XX и XXI век“, представяща знакови български карикатуристи. В Бургас пък ще се проведе специална среща с Клуба за хумор и сатира „Морски раци“, като музеят ще изпрати видеообръщение до писателската общност.

Кулминацията на празника е Четвъртата национална изложба на българския комикс, която ще покаже 152 табла с творби на 100 български автори – от пионерите на жанра като Александър Денков и Любен Зидаров до съвременни майстори като Пенко Гелев и Александър Въчков. Гостите ще имат възможност да гледат и документалния филм „Дъга – Разкази в картинки“, посветен на емблематичното комикс списание. Една година повече – още повече смях!

На 1 април всички пътища водят към Габрово – защото смехът е най-добрият начин да празнуваме живота!

Празнична програма

 10:00 – 12:00 ч.
 „Малки актьори, големи усмивки“
 
Деца от габровските детски градини на сцената в зала 3 „Стефан Фъртунов“

 10:00 – 12:00 ч.
 „В служба на смеха – среща на колегите с история“

 „Габровско“ парти за бивши служители на Музея

 13:00 – 15:00 ч.
 „Шеговито издирване в музея“
 
Семейна игра с емоции, предизвикателства и добро настроение за цялата фамилия

 16:00 – 17:30 ч.
 Творческо ателие за комикси

С участието на художниците Петър Станимиров, Румен Чаушев, Иван Беров и писателя-сценарист Марин Трошанов
Зала 3 „Стефан Фъртунов“
Подходящо за участници от 8 до 101 години. Брой места: 20. Необходима е предварителна заявка: https://bit.ly/4kIVbJ1

18:00 ч.
Откриване на Четвъртата национална изложба на българския комикс
Зала 3 „Стефан Фъртунов“

Зареди още

Култура

Българският фолклор завладя сърцата в Бали

Published

on

След триумфа си в Тайланд през 2023 година танцовата формация „Хопни ми, тропни ми“ и трио „Звън“ продължават да покоряват световните сцени.

Тази година те бяха специални гости на Buleleng International Rhythms Festival 2025 в Индонезия – първото международно събитие на изкуствата в Бали, препоръчано от ЮНЕСКО и Международната организация за фолклорно изкуство (IOV).

Фестивалът, провел се от 10 до 15 март, събра арт делегации от Тайван, Южна Корея, Тайланд, България и Япония, които представиха уникалните си традиции чрез музика, танци и културни работилници.

Българската група бе единственият представител от Европа, а изпълненията ѝ предизвикаха бурни аплодисменти и възторжени реакции сред публиката.

Особено вълнуващ момент бе, когато две балийски момичета, вдъхновени от българските артисти, облякоха народни носии, изиграха традиционни хора и гордо развяха българския трибагреник.

„Този фестивал доказа, че изкуството свързва култури и народи“, споделиха организаторите при закриването на събитието.

Формация „Хопни ми, тропни ми“ и трио „Звън“ не само популяризираха българския фолклор, но и оставиха трайна следа в сърцата на участниците и публиката в Бали.

Зареди още

Култура

Историкът Пламен Павлов представи „България: кратки хроники“ в ИМ – Дряново

Published

on

В „България: кратки хроники“ представям своя поглед върху отделни събития от целия спектър на българската история. Това сподели авторът на книгата проф. Пламен Павлов при представянето ѝ в Исторически музей – Дряново. Изданието обхваща историята на България, от Праисторията по българските земи до Средновековието ни.

Историкът посочи, че представената информация е през призмата по-скоро на неговото амплоа като писател и дори журналист, подплатена и с научни факти и с документи. Книгата на професор Павлов „България: кратки хроники“ е в две части. Тя е отпечатана от издателство „Изток-Запад“. Том първи обхваща периода от Праистория, Античност и Средновековие по българските земи. В него авторът проследява някои по-слабо известни или напълно непознати теми за събития и личности от миналото – от Праисторическите епохи до гибелта на Средновековната българска държава.

Директорът на ИМ – Дряново Иван Христов благодари на проф. Павлов, че е приел поканата да представи за местната общественост книжното издание. В своето приветствие Христов подчерта, че „България: кратки хроники“ е безценен източник, с който всеки българин трябва да се запознае и да се гордее с историята ни.

Срещата в Дряново с дългогодишния преподавател от Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, който е и автор на учебници, публицист и писател, бе уважена от заместник – кмета на Община Дряново Диляна Джеджева, председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, представители на архиерейското наместничество в Дряново, преподавателя във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ проф. Маргрета Григорова, общественици и граждани.

„В тази книга се опитвам да сведа до хората, това, което е най-близо до научното знание. Затова и форматът на настоящото издание е именно такъв. Тя е продукт на моите журналистически, публицистични и писателски нагласи. Опитах се да събера част от статиите, които съм писал и които са публикувани във вестници, списания и сайтове, с техните историографии“, разясни историкът.

Проф. Павлов коментира, че в книгата си е цитирал местното онлайн издание „Дестинация Дряново“, чийто автор Николай Карагьозов първи разпространи публикация за грандиозните открития в пещерата Бачо Киро, които преместиха появата на вида „хомо сапиенс“ близо 10 000 години по-рано. В изданието читателят ще открие нови сведения за пещерите „Козарника“ и „Бачо Киро“ край Дряново, неолитната революция, цивилизацията Варна, въстанието на Спартак, добави още историкът.

Най-много от поместените статии са за Първото и Второто Българско царство. В книгата има раздел, посветен на Битолския надпис, в който през 1015 г. цар Иван Владислав се обръща както към своите поданици и към бъдещите поколения. Според изложената хипотеза в книгата на проф. Павлов най-вероятно силно повреденият днес надпис, някога е бил римуван.

Сред интересните хипотези в изданието е и че България не пада под османско робство през 1396 г., а години по-късно – през 1422 г. с падането на Видинското царство. Фактите и документите показвали и че Добруджанското деспотство продължавало да съществува до 1399 година.

„Целият процес на залеза на българската средновековна държава изобщо не е това, което си мислим, а е свързано с интересни събития и личности, които нямаме право да забравяме“, твърди професор Павлов.

Втората част на „България: кратки хроники“ се очаква да излезе от печат през пролетта на 2025 година. В нея са застъпени събития от османското владичество, Възраждането и Нова история, сподели още Пламен Павлов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица