Свържи се с нас

Култура

Домът на хумора и сатирата с ново издание

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

Двеста страници с хумор! – така би възкликнал всеки, който отвори книга 9 от библиотека „Благолаж”. Това е най-новото издание на Музея „Дом на хумора и сатирата” и ни пренася в необикновената атмосфера на 16. Национална среща-наддумване „Благолаж” от 17 май т.г. Тогава слушахме зевзеци от цялата страна: от Априлци, Враца, Габрово, Дългопол, Омуртаг, с. Посабина, Поповско, Смолян, София, Търговище. Бяха се събрали „големи”, имаше и „малки”, дори „стари” разказвачи на комичен фолклор. Големите – големи само по възраст, а малките – малки и по ръст, и по години – четиригодишни дечица от детска градина „Мики Маус” и ученици от ОУ „Ран Босилек”, ОУ„Св.св. Кирил и Методий” (Габрово) и от Варненско. „Старите” заслужиха името си, защото вече са получили най-голямата награда на наддумването – пластиката с камбанка „Благолаж”. Така тридесет години след първото наддумване можахме да чуем новите лакърдии на Веселина Бабаджанкова („Благолаж-1995”, Аспарух Йорданов („Благолаж-2001”), Мария Маркова („Благолаж-2007”), Дешка Стефанова („Благолаж-2011”), Георги Петков-Бинти („Благолаж-2013”). Научихме какво ги развеселява, какво ги прави оптимисти – нали хуморът е здраве, а значи – живот.

Изненада за всички стана участието на професионалната разказвачка от Америка Присила Хау, която бе много щастлива, че има късмет да попадне на „Благолаж”, да се включи в наддумването, а накрая си тръгна и с награда.

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

Част от това веселие, компресирано, както биха казали компютърните спецове, във вид на книга, вече тръгна към своите почитатели. Тя може да се чете в буквалния смисъл на думата и могат да се чуят „гласовете” на разказвачите, да се усетят извивките на техния говор и звънът на смеха им. Двете теми, поставени от организаторите на наддумването – Музея „Дом на хумора и сатирата” и Министерството на здравеопазването („Трудът е песен” и „Здравето – най-голямото богатство”) си бяха доста висока летва, която никак не смути всички 38 по-малки и по-опитни разказвачи, които показваха талант и познания в областта на народното творчество. Тогава, през май, се впечатлихме от интересното участие на дете с майка си, с по-голяма сестра, с баба, на две сестри… Защото фолклорът е това – знанието да се предава от поколение на поколение, а семейството е точно мястото, откъдето тръгва тази своеобразна щафета. Искате ли да научите как патриархалното семейство е възпитавало своите наследници? Тогава потърсете народните мъдрости по темите от наддумването („Чуто от баба и дядо”). Не по-малко любопитни истории могат да се намерят в раздела „Хумор от векове”, които съставителите са научили от сборник с „разнообразни, смешни, остроумни и философски приказки и изречения” от 1907 г.

Познавате ли работещите в Дома на хумора, какво знаете и не знаете за тях? Ами чуйте какви весели истории и вицове умеят да разказват, за да се убедите, че наистина работят във Весела къща!

Девета книжка „Благолаж” е съставена от Венета Георгиева-Козарева и Татяна Цанкова, а оформлението и илюстрациите са на Йорданка Шиякова. Отпечатана е в „Екс-Прес” – Габрово. Екипът на ДХС поднася с книжката още много изненади, при това е помислено за всекиго. Така всеки участник в наддумването ще намери илюстрация към своя репертоар. За любителите на точните цифри е цитирана актуална анкета „Трудолюбив ли е българинът?” (проверете, драги читатели!); за тези, които търсят измеренията на събитията във времето е специално изготвената за случая Хроника на 30-годишната Национална среща-наддумване. А цветното приложение е ярък спомен от ярко преживяване.

Книжката вече достигна до всеки участник. Любознателните и почитателите на комичния фолклор, както и всички, които искат да си подарят късче от самородното народно богатство, могат да сторят това на щанда за сувенири в Дома на хумора. Коледа и Нова година наближават.

Автор: Венета Георгиева-Козарева, МДХС

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица