Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, ТУ – Габрово

През последните години сред специализираните академични среди, бизнеса и в държавните институции все по-често се водят дискусии, че системата на висшето образование в България се нуждае от модернизиране и чувствително повишаване на нейната ефективност. Като основни нейни недостатъци се посочват слабата връзка с практиката и с бизнеса, реализацията на завършилите студенти и качеството на тяхната професионална подготовка. Дискусиите са продиктувани от необходимостта за преодоляване на съществуващите диспропорции между степента и качеството на подготовката на специалистите във висшите училища и потребностите на икономиката.

Не веднъж са правени констатации, че фирмите проявяват слаб интерес към финансиране на висшето образование и научните изследвания в университетите. Към това се прибавя и фактът, че в процеса на преход към пазарна икономика индустриалното производство в България пострада драматично. Бяха закрити някои промишлени сектори, други силно ограничиха своето производство, а дългоочакваният приток на чуждестранни инвестиции, свързани с разкриване на нови работни места, се забавя във времето. В структурата на фирмите преобладават малки и средни предприятия, които в повечето случаи са ниско технологични или работят в сферата на услугите. Разбира се, има и високотехнологични браншове, които се развиват динамично и целта е те да се ангажират по-тясно както с ясно формулиране на конкретни изисквания към подготовката на специалистите, така и с финансирането на висшето образование и научните изследвания, а така също и с осигуряване на реализацията на завършилите студенти.

За да потърси решения на тези наболели проблеми, през 2013 г. Министерството на образованието и науката разработи проект на Стратегия за развитие на висшето образование в България през периода 2014 – 2020 г., който беше публикуван през м.ноември 2013 г. През м.юни 2014 г. тя беше одобрена от Министерски съвет и внесена за одобрение в Народното събрание. През февруари 2015 г. беше приета единодушно от парламента. Въз основа на Стратегията предстои реализиране на реформите във висшето образование заедно с промените в Закона за висше образование. Стратегията поставя изключителен акцент върху качеството на образованието, което ще се измерва чрез реализацията на студентите и рейтинговата система на университетите.

Едни от основните цели, които амбициозно си поставя Стратегията за развитие на висшето образование в България са свързани с подобряване на достъпа и увеличаване дела на завършилите висше образование; съществено повишаване на качеството на висшето образование и на съвместимостта му с европейските системи за висше образование с цел заемане на достойно място в европейското пространство за висше образование; изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда, постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование; стимулиране на научноизследователската дейност във висшите училища и на развитието на иновации, ориентирани към пазарната икономика; модернизация на системата за управление на висшите училища; повишаване на редствата за финансиране на висшето образование и на науката и на ефективността на използването им чрез нов модел на финансиране, и т.н. (Използваният термин „висши училища” е събирателен по смисъла на чл.17 от Закона за висше образование и се отнася до университетите, специализираните висши училища и самостоятелните колежи.)

Друга дискусия, която също интензивно се води в академичните и бизнес среди, синдикатите и образователното министерство е за системата на дуалното образование, неговите предимства и недостатъци, прилагането му в Германия, Австрия, САЩ и Швейцария и възможностите за неговото въвеждане в България.

Ще намери ли място дуалното образование в подготвяните промени на Закона за висше образование в България? Какъв е опитът на Германия в приложението на дуално образование? До колко дуалната система на висше образование, съчетаваща по един успешен начин теоретичната подготовка с професионалното обучение, е в състояние да отговори на амбициозните цели, залегнали в Стратегията за висше образование, за обвързване на качеството на подготовката на специалистите с изискванията на бизнеса и пазара на труда и реализацията на завършилите студенти?

Дуално образование в Германия.

Дуалното образование представлява система на висше образование с интегрирани практически блокове във фирми. То се различава от «класическото» образование по значително по-голямата практическа насоченост, която варира за отделната специалност и висше училище.

Типове дуално образование.

Като цяло се различават четири различни типа дуално образование:
• Интегрирано в образованието,
• Интегрирано в практиката,
• Интегрирано в професията,
• Придружаващо професията образование.

В някои случаи интегрираното в образованието дуално обучение се нарича триално обучение, например когато наред с дипломата за професионално образование и академичната степен се получава и майсторско свидетелство, или за да се подчертае съвместното участие на професионално училище, фирма, в която става обучението и висше училище. От гледна точка на социалноосигурителното законодателство в Германия, времето на дуалното образование се зачита за социалноосигурителен стаж.

Какво представлява дуалното образование и как функционира?

Дуалното образование в Германия се развива първоначално в провинция Баден Вюртемберг и междувременно се превръща в немската а дори и в европейската история на успеха.

Основен компонент на дуалното образование е обвързването на практическата работа във фирмата и теоретичните лекции във висшето училище или в професионалната академия (Berufsakademie). Тези две форми се редуват по между си по време на цялото следване в един регулярен ритъм. Тъй като в този случай фирмата и университетът (висшето училище) са партньори, т.е. между тях има подписан договор, учебният материал от следването много добре намира приложение в практическото обучение във фирмата. В края на дуалното образование студентът получава държавно призната диплома за практическо обучение и за образователно квалификационна степен бакалавър.

Съществуват и други образователни модели, като например обвързването на дуалното образование с дългосрочна практика, тоест без интегрирано професионално обучение. При този модел студентът не се обучава в блокове от по 3 месеца във фирмата и в университета, а в блокове от по няколко дни (седмичен модел). Тук времето на практическо обучение във фирмата и лекционните часове се редуват всяка седмица.

Кои специалности се предлагат под формата на дуално образование?

Предлаганите до този момент специалности с дуално обучение могат да се класифицират в 3 категории:
• Техника
• Икономика
• Здравно дело & Социални дейности

Тъй като дуалното образование става все по-предпочитано, се въвеждат и предлагат все по-нови и по-специализирани специалности. Почти за всяка област междувременно се предлагат подходящи възможности за обучение в дуална форма.

Признато и законно ли е дуалното образование?

Ясният отговор е ДА. Тъй като предшественикът на дуалното образование е бил създаден от фирми като Даймлер и Бош, този модел на висше образование недвусмислено е признат в икономиката. Не би могло и да се обясни по друг начин фактът, че броят на фирмите, които се включват в тази такава форма на образование за периода от 2006 до 2011 година е нараснал с повече от 50%. През 2014 г. близо 41 500 фирми предлагат дуално обучение.

Недостатък: Голямо предпочитание.

Още един важен аспект при кандидатстването за дуално образование. Голямото търсене на специалности междувременно дава възможност на фирмите да назначава само най-добрите кандидати. И много често голяма част от местата в отделните специалности са заети още в началото на годината.

Развитие на дуалното образование в Германия – история и статистика.

Основите на съвременния модел на дуалното образование се поставят в началото на 70-те години на миналия век. Именно в Германия през 60-те и 70-те години навсякъде се основават и изграждат нови училища, така че се стига до нарастване броя на завършващите. И тъй като много нови абитуриенти са искали да следват, това довежда до голям наплив към университетите и нововъзникналите специализирани висши училища (Fachhochschulen). При това лавинообразно нарастване на броя на желаещите кандидат студенти се поставя от една страна въпросът, дали студентите се обучават в съответствие с изискванията на практиката, или при масовизацията на висшето образование спада качеството на целенасочената им подготовка. Към това се добавя и загрижеността на фирмите, че може да се появи недостиг на квалифицирани кадри, и университетите няма да могат да намерят подходящи попълнения за тях.

Пионерът в дуалното образование – провинция Баден Вюртемберг.

За пръв път в Баден Вюртемберг се реагира на тази загриженост и като пионери в дуалното обучение могат да се назоват намиращите се в тази провинция на Германия фирми Робърт Бош, Стандард Електрик Лоренц и преди всичко Даймлер Бенц АД. Именно Даймлер-Бенц правят предложение до Министерството на образованието на Баден Вюртемберг висшето образование да се направи по-атрактивно чрез обвързване с класически елементи на висшето образование и практическо обучение. Посредством стриктното ориентиране към качество в съдържанието на академичното обучение целта е това „Образование с допълнение” да стане по-атрактивно за абитуриентите.

Въз основа на тези идеи през 1972 г. на вниманието на обществеността се предлага така нареченият „Щутгартски модел”, въз основа на който през 1974 г. се основават първите професионални академии (Berufsakademien) в Щутгарт и Манхайм и стартират експеримента с един нов модел. Тази новосъздадена дуална образователна система толкова добре е била приета от завършващите средните училища, че вече през 1982 г. Ландтагът на провинцията обявява експерименталния етап на този нов образователен и обучителен модел за успешно приключил и професионалните академии твърдо се интегрират в образователната система. По това време дипломите на професионалните академии все още не са били признати като дипломи за завършено висше образование, като например Diplom или Magister на университетите и на специализираните висши училища. Това се променя едва през 1995 г., когато министрите на образованието на провинциите отправят препоръка към федералните провинции, според което абсолвентите на професионалните академии следва да се третират както и абсолвентите на специализираните висши училища. По този начин дипломата за завършена професионална академия все още не е академична, но признаването на оценките придобива все по-голяма значение, например чрез това, че завършилите професионални академии могат да бъдат назначавани в областта на публичния сектор. В последващите периоди успехът на дуалния модел на провинция Баден Вюртемберг вдъхновява и други федерални провинции, като например Берлин, Тюрингия, Саксония да въведат също професионални академии.

Дуално обучение с академична диплома за завършено висше образование.

През 2009 г.от пионера провинция Баден Вюртемберг следва една друга решителна крачка. Всички професионални академии на провинцията се обединяват в новосъздаденото Дуално Висше Училище Баден Вюртемберг (Duale Hochschule Baden Württemberg (DHBW). Пример за него е системата на държавните университети на САЩ. С основаването на държавното DHBW и абсолвентите на дуалните специалности получават академична диплома за завършено висше образование, а именно диплома за международно признатата образователно квалификационна степен БАКАЛАВЪР.

В момента във всички провинции на Германия има дуални специалности, които предлагат ефективно обвързване между периоди на практическо обучение във фирмите и периоди на теоретична подготовка във висшите училища.

Статистически данни за развитието на дуалното висше образование в Германия.

Повишеното търсене на дуални специалности проличава много ясно въз основа на статистиката на федералния институт за професионално обучение. Само от 2006 до 2011 г. броят на специалностите с дуално обучение се е увеличил с над 50% и през 2014 достига почти 1 500.

С това е свързано и едно значително нарастване на броя на студентите, което от своя страна е в пряка зависимост от нарасналия брой на фирмите, които откриват за себе си модела на дуалното образование. Броят на фирмите нараства от 18 000 през 2004 г. до над 40.000 през 2011. Същевременно се увеличава и броят на студентите – от около 40 000 на над 60 000. През 2014 г. над 95 000 студенти се обучават в дуална форма.
Освен това федералният институт за професионално обучение публикува относителния дял на различните образователни институции. От общо 21 195 студенти в дуална форма на обучение през април 2011 г. само 656 човека са били записани за студенти в университети, броя на студентите във висши училища са били 25 928, в други висши училища, (DHBW) са били 24 117 и в професионалните академии са били 10 494 човека.
За сега е необходимо време, за да се види дали университетите за в бъдеще ще се включат по-осезателно на пазара на дуалното образование. От сега обаче става ясно, че преди всичко специализирани висши училища силно разширяват предлаганите специалности в дуална форма на обучение.

Интегриращ образованието, интегриращ практиката & Co – Какви модели на дуално висше образование съществуват?

Много ученици, завършващи средно образование, които проявяват интерес към модела на дуалното образование, първоначално изобщо не знаят, че съществуват различни форми на обучение. Тъй като дуалното образование винаги задължително е свързано с практическо обучение във фирмата. В следващото изложение се представят четирите различни модели на дуално образование..

Интегрирана в образованието дуална форма.

Със сигурност това е вариантът, който се предпочита от повечето студенти и който е най-известен. Едновременно със завършването на бакалавърската степен се получава и практическо обучение в партньорската фирма, сключила договор с висшето училище. Както подсказва името, при този модел практическото обучение е интегрирано във висшето образование. В повечето случаи това е официално признато професионално обучение, което завършва с диплома от индустриално-стопанската камара.

След успешно приключване на висшето образование и също така успешно професионално обучение може да се получи съответна диплома за завършено висше образование и за професионално обучение. Това е предимството на този модел на дуално образование. Недостатъкът е, че е възможно допълнително към работата във фирмата и лекциите в университета/професионалната академия да се наложи да се посещава и професионално училище. Това означава още по-голямо натоварване, отколкото така или иначе е налице при едно дуално образование. Ако някой смята, че този модел е твърде натоварващ и стресиращ, трябва да избере друга форма на дуално образование.

Интегриращо практиката, респ. кооперативно дуално образование.

Който се насочва към дуално образование без допълнително професионално обучение може да реализира фазите на своята професионална подготовка във фирма под формата на дългосрочна практика или няколко по-кратки периода на практическо обучение в различни фирми. Последният вариант много рядко се избира, тъй като изискването редовно да се осигурява ново място за практика смущава студентите. Освен това заплащането при дългосрочна практика в повечето случаи е по-високо, тъй като се изкарва по-дълго време във фирмата, а тя от своя страна по този начин има по-голяма полза от практикантите, респ. от студентите дуално обучение.

Интегриращо професията дуално образование.

Докато посочените по-горе дуални образователни модели са пригодни за завършващи ученици, които не са започнали все още никакво образование, следващите два варианта са подгодящи специално за лица, които вече се обучават или за лица със завършено образование и се нуждаят от следдипломна квалификация. Предпоставка за това е преди всичко подкрепата на работодателя. При интегриращото професията дуално образование заедно с фирмата, в която работи лицето, се намаляват работните часове и в освободеното време се обучава в университет. Особеност тук е, че кандидатстването е възможно и без лицето да е завършило средното си образование.

Дуално образование паралелно с работата.

Този образователен модел е замислен подобно на „нормалното” задочно обучение, тъй като в повечето случаи се завършва паралено докато лицето работи на пълно работно време. Различава се от нормалното задочно обучение по това, че и тук работодателят участва във формата на обучение, но като го освобождава от работа по време на присъствените фази на обучението.

Блоково обучение и седмично обучение – времевите модели в дуалното образование.

Съществува разлика не само между отделните модели в дуалното образование, но са различни и начините, по които се редуват периодите на практическо и теоретично обучение.
Блок-модел

При блок-модела времето, през което студентът се обучава във фирмата и в университета, респ. висшето училище или професионалната академия, е разделено на по-продължителни блокове. Най-широко разпространената и най-често използваната от институциите система се основава на блокове от по 3 месеца, респ. 12 седмици.

Предимството е, че по време на съответната фаза на практическо обучение или на теоретична подготовка студентът трябва да се концентрира само върху нея. Недостатъкът е, че поради продължителното отсъствие от работното място лицето може да пропусне важни решения и промени.

Седмичен модел.

При тази система практическото обучение и лекциите се редуват всяка седмица. Най-често студентът дуално обучение прекарва 3 дни във фирмата и 2 дни във висшето училище, респ. в професионалната академия.

Предимството е, че както в теоретичното така и в практическото обучение студентът е в течение и не забравя така лесно едни или други неща, тъй като периодите не са толкова продължителни. Недостатъкът е, че лицето трябва да се концентрира в две обучителни системи. Коя система ще се предлага от работодателя, зависи от начина, по който е сключен договорът между фирмата и висшето училище.

Предимства и недостатъци на дуалното образование.

„Един такъв модел е супер за мене, защото съчетава най-доброто от висше образование и практическо обучение!“ – „Благодарение на моя работодател сега печеля още повече пари по време на следването си!“ – „Едно нормално следване би било твърде теоретизирано за мене.“ Такива и други изказвания често се чуват, когато младите хора вземанет решение в полза на дуално образование или нормално присъствено следване. Но също както и при нормалното следване и при дуалната система не всичко което лъщи е злато. От друга страна разбира се има предимства. В следващото изложение се прави обзор на предимствата и недостатъците.

Дуално образование: Предимства.

Обвързаност с практиката.

Това със сигурност е най-убедителният фактор. Който решава да се насочи към дуално образование, още по време на следването си събира богат професионален опит и при започване на работа след бакалавърската степен не е подложен на стрес. Тъй като практическото обучение е много важен аспект при кандидатстването, завършилите дуално образование получават висок качество на обучението.

Придобиване на няколко дипломи.

Това предимство не важи за всички форми на дуалното образование, а само за интегриращия образованието модел. Който се насочва към него трябва да планира повече време за професионално обучение и лекции, но накрая получава държавно призната диплома за професионално обучение и за висше образование.

Финансирането на образованието е по-лесно.

Със заплатата, която се получава от работодателя, се покриват разходите за обучение (студентски такси, учебни материали, квартира, общежитие, храна и т.н.). В зависимост от висшето училище или професионалната академия фирмата заплаща дори таксите за обучение и заплата. Разбира се чрез дуалното образование не се забогатява, но за тези, които не могат да си позволят регулярно образование, заплащането от страна на фирмата може да бъде голямо предимство.

По-бързо преминаване от срочен на безсрочен трудов договор.

За фирмите предлагането на дуално образование има смисъл, за да се обучават и осигуряват квалифицирани попълнение от специалисти, които да бъдат спечелени да работят за фирмата. И който е заплащал на своя подопечен таксата за обучение в продължение на три години, има интерес и да го задържи и обвърже за в бъдеще. По такъв начин почти 80 % от абсолвентите биват наемани от фирмите и назначавани на постоянен договор. Търсенето на работа след приключване на образованието следователно отпада. А това е голямо предимство на дуалното образование.

Добри условия за образование.

В институциите (специализирани висши училища, дуални висши училища и професионални академии), които предлагат една такава образователна програма, условията на обучение са много добри. Студентските групи са от 10 до 40 човека, такива условия при „нормално” обучение са по-редки. Друго предимство е, че институциите имат модерно оборудване.

Дуално образование: Недостатъци.

Слаба научно-изследователска работа, почти липсва подготовка за научно-изследователска дейност.
Посредством много високия относителен дял на практическото обучение, на някои места научно-изследователската работа, която всъщност е отличителна за висшето образование, е твърде ограничена. Който по време на следването си установи, че за него представлява интерес бъдещата му работа като преподавател – доцент или професор в университет, ще срещне затруднения с получената диплома за дуално образование да се насочи към тази област – областта на науката и научните изследвания. Който иска да се насочи към образователна и научна степен „доктор”, също ще срещне трудности при намирането на научен ръководител.

Голямо натоварване по време на работа.

Дуалното образование не е много подходящо за хора с ниска издръжливост на натоварвания. Чрез постоянната смяна на периоди на практическо обучение (по време на които дори допълнително трябва да се работи освен да се посещава професионално училище) и лекции (в края на които трябва да се полагат изпити) едно дуално образование много често се явява твърде интензивно. Освен това през пролетта и лятото по време на лятната ваканция не може да се почива, тъй като няма семестриална ваканция. Студентите в дуална форма на обучение разполагат само с отпуската от своята фирма, следователно между 25 и 30 дни в годината.

Прекъсването на дуалното образование е почти невъзможно.

Който веднъж е избрал дуална форма на образование, трябва да я доведе до край. Разбира се възможно е някой да не е доволен от своя професионален и образователен избор или пък въобще да не му харесва. Тогава прекъсването на образованието има смисъл, само че в такъв случай (бившият) работодател може да изисква възстановяване на изплатените до този момент студентски такси за обучение. Това финансово условие принуждава студентите в дуална форма на обучение да доведат до край своето образование, макар че осъзнават, че са взели грешно решение, и ходенето всеки ден на работа за тях е мъчение.

Установяване, насочване към една трудова дейност.

За разлика от едно нормално редовно обучение, където по време на семестриалните ваканции могат да се провеждат различни практики в различни фирми от различни браншове и по този начин по лично осмотрение да се поставят акцентите и приоритетите в обучението, при дуалната форма на обучение още от самото начало студентът се концентрира само върху една трудова дейност. Стане ли ясно, че по този начин студентът намира реализация точно на своите интереси, такава практическа специализация естествено е предимство. Същевременно тя може да се превърне и в недостатък, ако работата във фирмата не отговори на очакванията на студента.

Примерът на Германия в областта на дуалното висше образование показва, че това е един успешен модел, който съчетава в себе си предимствата на традиционната академична подготовка в университета и практическото обучение във фирмата. Неговото интегриране в системата на висшето образование в България би допринесло за по-голямата ангажираност на бизнеса за качествено подготвени специалисти в съответствие с потребностите на пазара на труда.

Автор: Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, ТУ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730