Свържи се с нас

Култура

Шестнадесетият БЛАГОЛАЖ стана част от оптимистична история

Published

on

© Copyright 2015 — Gabrovo News. All Rights Reserved

В неделя завърши 16-та Национална среща-наддумване „Благолаж”. И това издание на необикновния конкурс бе обърнато с лице към най-младото поколение разказвачи – децата и учениците. Напълно целенасочено: както скъпоценностите в рода се кътат и предават по наследство, така и сегашните зевзеци-разказвачи трябва да предадат своите истории и умения на по-младите. И още нещо: тези четири-пет годишни мъничета и техните по-големи братя и сестри, с които се явиха на срещата (най-големите – в шести клас!) са утрешните строители на музеи, утрешната им публика.

В първата, детската част, слушахме и се смяхме с историите, приказките и вицовете на 18 деца, към тях се присъединиха и две от публиката. Но за да сме точни, трябва да кажем: радвахме се на сестричките Мирела и Ивона Косеви, Ивелина се наддумваше заедно с дъщеря си Рания, а г-жа Василка Петрова – заедно със свои ученици от ОУ „Ран Босилек”, Радостин Пенков пък разказваше под строгия поглед на баба си Мария Маркова, носител на „Благолаж” от 2007 и номинирана за „Живо човешко съкровище”.

Сред „големите” сладкодумци имаше две сестри, но и трима габровци, които с чест защитиха славата на града ни като град на хумора и зевзеците. Сегашната среща привлече и Аспарух Йорданов, Мария Маркова, Дешка Стефанова, Георги Петков, победителите от 2001, 2007, 2011 и 2013 г. Така хуморът на 4-годишните и на 86-годишните разсмя и вдъхна жизненост на публиката, която се забавляваше много истински и беше готова да слуша и аплодира още и още.

Жури под председателството на проф.д.ф.н. Албена Георгиева и членове доц.д-р Ангел Гоев, водещ специалист от АЕК „Етър” и гл.ас. Татяна Цанкова, директор на Музея „Дом на хумора и сатирата” имаше приятния ангажимент да определи носителите на наградите от конкурса, организиран тази година по две теми: „Трудът е песен!” и „Здравето е най-голямото богатство!”. Домът на хумора за пореден път срещна разбиране от Министерството на здравеопазването, което даде две Специални награди и подкрепя издаването на книжка с най-доброто от наддумването. АЕК „Етър” също свърза името си с „Благолаж” чрез Специална награда за семейно участие. Ето и имената на победителите:

благолаж

Орлин Кисьов от Варна, снимка: Дом на хумора и сатирата

Голямата награда – статуетката Благолаж–2015, получи Орлин Кисьов от Варна. Наградата на публиката заслужи Иван Шишков от Габрово.

Наградата за ярко представяне на чужденец получи Присила Хау, професионална разказвачка от САЩ.

Специалната награда на Министерството на здравеопазването – Народен шегобиец – за най-комично разказване на преживелици, осмиващи злоупотребата с тютюн и/или алкохол, получи Мария Марковска от Априлци.

Специалната награда на Министерството на здравеопазването – Сладкодумен прощъпулник – за дете–разказвач на анекдоти, осмиващи пороците пиянство и/или тютюнопушене, получи Детелина Петрова от ОУ „Ран Босилек”, Габрово. Специалната награда Сладкодумен прощъпулник – за колективно участие получи ЦДГ „Мики Маус”, Габрово.

Специалната награда Сладкодумен прощъпулник на Музея „Дом на хумора и сатирата” – за дете–разказвач – получи Александър Стефанов от Габрово.

Специалната награда на АЕК „Етър” за семейно участие получиха Ирина Христова и Станислава Митева от Търговищко.

На есен всеки участник ще получи малкото томче от библиотека „Благолаж”, в което ще са събрани най-смешните истории, чути тази година под покрива на Веселата къща. То ще излезе с подкрепата на Министерството на здравеопазването, съорганизатора на наддумването. Така ще документираме и 30-годишнината на този уникален конкурс!

Не можем да не споменем впечатленията на професионалната разказвачка Присила Хау от САЩ, щастливо оказала се у нас по време на подготовката и провеждането на наддумването: „Благолаж” е нещо изключително интересно, няма такъв конкурс нито у нас, в САЩ, нито другаде по света. Много съм щастлива, че бях част от него. Поздравления за организаторите! Пак ще дойда да участвам след две години!”

Автор: Венета Георгиева-Козарева, М ДХС.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица