Свържи се с нас

Култура

Показват един от строителите на следосвобожденска България

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

В годината на 155-тия юбилей от обявяването на Габрово за град (1860 г.) изложбата „Георги Бочаров – занаятчията, четникът, кметът“ представя дейността и приносите на един от габровските строители на следосвобожденска България.

В нея са включени общо 66 броя културни ценности от отделите „История на българските земи през ХV – ХIХ век“, „Нова и най-нова история“, „Етнография“.

РИМ – Габрово съхранява не малка колекция от документи, снимки, наградни отличия, лични и семейни вещи, които са илюстрация на живота му като ученик в Габровското училище и обучението по бояджийство в Чехия, на дейността му като занаятчия, поборник и опълченец, съпруг и баща, политически и обществен деец, кмет на Габрово.

Архивният фонд на Г. Бочаров е разкрит през пролетта на 1966 г. от Цоньо Петров (тогавашен директор на Историческия музей) в мазето на къщата, където живее фамилия Бочарови. Документите обхващат периода 1869 – 1903 г. Първата публикация на подбор от 27 документа е направена през 1972 г. В изложбата е представен интериор, който пресъздава епохата, в която той живее. Част от културните ценности в него са принадлежали на семейство Бочарови – стенен часовник, графичен портрет.

Георги Бочаров е роден в Габрово около 1855 г. в семейството на свещеник Димитър Йовчев Бочаров. След Габровското училище от 1873 г. до лятото на 1875 г. Бочаров е в Прага, за да специализира бояджийство. Заедно с Христо К. Кокилев, с когото през есента на 1875 г. сключват съдружие, работи като майстор-бояджия.

В месеците по подготовката на Априлското въстание в Габровския край чрез Бочаров габровци осъществяват през м. февруари 1876 г. връзка с българските революционни дейци в Румъния за получаването на указания за действие.Като член на щаба на Габровската чета е определен за неин писар. Участието му във въстанието се свързва със събитията в с. Батошево (4-6 май) и действията на отделението, което командва. След последните събития в Балкана с помощта на близки и приятели намира убежище в Румъния.

От май 1877 г. е на кавалерийска служба към щаба на Българското опълчение, а на 8 август с. г. е зачислен под № 5 в конната сотня, в която служи до 10 юли 1878 г. Участва в сраженията на 17-19 юли при Ст. Загора, на 9-13 август на Шипка и на 27-28 декември при Шейново. След Освобождението заема административни длъжности в Севлиево, Елена, Тетевен, Карлово, Нова Загора и Враца като околийски началник. Два мандата е издигнат за кмет на Габрово – от януари до март 1899 г. и от юни с. г. до октомври 1902 г.

Периодът на Бочаровото управление е наситен с инициативи за благоустрояването на града, с организацията на събития от национално значение. Бочаров предприема мерки за чистотата на габровските улици, на изворните и речните води, за поддържане хигиената на дворовете и къщите.

Важен момент от управлението му са тържествата по повод 25-годишнината от боевете на Шипка, на които Габрово е един от домакините по организацията им. Бочаров умира на 15 януари 1903 г., но оставя в наследство не само своите деца, постигнатото при неговото кметуване, но и богат архив.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица