Свържи се с нас

Култура

Александър Илиев ще разкрие „другото си аз“ в пантомимен моноспектакъл

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Този петък, 21 ноември, ще имаме възможност да видим майсторските сценични превъплъщения на Александър Илиев в алегоричния пантомимен моноспектакъл „Alter Ego”. Представлението ще започне в 18.00 часа в зала „Възраждане”.

С помощта единствено на движенията на тялото, ефектна музика и осветление, актьорът ще насочи вниманието на зрителите към същността на човешката природа. Човекът е наследник на основните инстинкти, характерни за животните. Жаждата му за живот, силата на глада, желанието за продължаване на рода и инстинктът на стадото движат цялото му битие. Роден в райската градина, наречена Земя, той счита, че всичко е негово и че всичко е на една ръка разстояние. Първата му крачка още от дете е и първа крачка към смъртта. Човекът просто е падащ ангел, умиращ с поглед нагоре. Изгубеният Рай остава за децата и внуците, за да бъде проигран отново и отново.

Сценарият и режисурата са на Александър Илиев, музикалният монтаж е дело на Васил Генев, а автор на костюмите е Ралица Георгиева. Действието се разгръща в няколко епизода: Пролог – Еволюцията на човека, Ябълковото дърво, Кедърът и брезата, Акулата и цацата, Орелът и гълъбът, Конят и кобилата, Маймуната и огледалото, Човекът и градината, Епилог – Смъртта на човека.

След края на представлението не бързайте да тръгвате към изхода – останете в залата, защото вечерта ще продължи с представяне на книгата на Александър Илиев „Обща теория и практика на пантомимата”.

Входът е свободен!

Александър Илиев е доцент в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Доктор по изкуствознание, ръководител на класове, преподавател в „Carnegie Mellon”, Питсбърг, САЩ. Той е режисьор, педагог, продуцент, антрополог и мим. Има над 180 авторски постановки в България, Русия, САЩ, Германия, Италия, Гърция, Китай, Швейцария, Македония, Индия, Непал. Режисьор е по пластика в постановки на Александър Морфов, Нешка Робева, Младен Киселов, Крикор Азарян, Юлия Огнянова, Дияна Добрева, Ивайло Христов, Здравко Митков, Бойко Богданов, Гриша Островски, Рубен Симонов и други. Участва като сценарист, оператор и режисьор на игрални, документални и телевизионни филми – продукции на България, Русия, САЩ, Китай, Швейцария, Македония, Индия, Непал, Тайланд, Монголия, Япония, Танзания, страните от Централна Азия. Актьор и консултант е в над 40 игрални и документални филма в България, Великобритания, Русия, САЩ, Франция, Италия, Китай, Швейцария, Македония, Турция, Индия, Непал. Автор на 11 книги – научни трудове и художествена литература; стотици статии и рецензии за научни издания, вестници и списания. Преподавал и ръководил майсторски класове в най-големите университети по изкуствата на Русия, САЩ, Италия, Германия, Чехия, Гърция, Китай, Турция, Македония, Албания, Индонезия, Таджикистан. Научен ръководител е на над 50 експедиции в Европа, Азия, Африка и Америка. Планински водач и ръководител е на над 60 спортни, високопланински и поклоннически експедиции в Хималаите, Тибет, Памир, Хиндукуш, Килиманджаро, Алпите и много други. Носител е на 3 рекорда, вписани във файловете на Гинес – Еверестки маратон, Еверест концерт и 25 ½ солова игра на пантомима.

*Публикуваната информация е актуализирана в 12.25 часа*

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица