

Култура
Минчо Минчев: Това, което правиш трябва да е по най-добрия начин
Цигуларят Минчо Минчев е в Габрово по повод 38-то издание на Дните на камерната музика в града. Днес, 12 септември, той ще свири с Габровския камерен оркестър и ученици от международния си майсторски клас. Концертът е в Дом на културата „Емануил Манолов“ от 19 часа.

снимка: Община Габрово
Хората са различни. Може би някои имат спомени, които не ги радват. Но това не променя нищо. Кой е минавал само по червен килим? Никой. Винаги е имало трудности, сълзи и драматични моменти. А любовта към мястото, в което си се родил, колкото и да я потискаш, тя е вътре. И когато видиш познато лице от едно време – както сега с хората от Габровския камерен оркестър, с които сме учили, или приятелите ми от Бичкинята, от Палаузово – започваш да възприемаш света по друг начин.
Тук ли сте си вкъщи?
Не. Тук ми е много хубаво, но имам две къщи – в Германия и Резово. В Резово ходя в периода, в който мога да си позволя да не свиря и да се заредя за новия сезон.
Нима има периоди, в които оставяте цигулката?!
Има. До три-четири седмици се е случвало. Но не повече, защото след това времето, което ти трябва, за да влезеш в ритъм, се удължава много.
Как оценявате ситуацията тук, като човек, който периодично се завръща в града?
Много старомодно ще говоря. Като отида горе, в Палаузово, ми се обръща сърцето. Там ни беше къщата. Бяха китни дворчета с всичко, което човек може да си представи вътре – плодни дървета и цветя. Всички дървета по тротоара бяха белосани, имаше прекрасни взаимоотношения между хората. Баба ми сготвила и казва например: „Иди при баба Попадия и ѝ занеси тази чиния, за да види какво съм направила.“ И аз се връщам после с това, което баба Попадия е сготвила. Едни много човешки и искрени взаимоотношения, които бяха много важни. Да минеш и да не кажеш „Добър ден“? Да не се усмихнеш! Забрави тази работа.
Мразя сивото. То е безлично. И когато влезе в душите на хората, става страшно. Дай Боже да достигнем скоро момента, в който ще имаме повече житейска радост. Но така е не само в България. Така е и в Германия. Хората се разминават и не се поглеждат. Но води човекът едно кученце и: „Ах, какво хубаво кученце, ама как се казва, ама ваше ли е, ох, сладур!“ Кучето е средството, чрез което общуват хората. А това нещо ми изглежда малко кривичко.

снимка: Община Габрово
Официален ученик от Габрово не съм имал – който да се пребори да влезе в групата, която водя. Но в Германия винаги имам и българи. От самото начало. А още по-хубавото е, че всички те са реализирани, свирят на много хубави места и са щастливи с професията си. Жалко, че това България не можа да го проумее – да създаде условия, така че тези хора да са тук. Когато ги задушиш и обезвериш – тогава на къде да вървим!
Какво би станало, ако Минчо Минчев, подобно на цигуларя Джошуа Бел, застане в софийското метро или на някоя габровска улица със своята цигулка Страдивариус?
Няма да стане. Това вече е правено. Има много такива случки. Но аз свирих преди време на празниците на хумора в Габрово. Точно пред Часовника.
А после бяхме в една механа. Излизаме и всеки си носи цигулката. И един човек се приближава и казва: „Ще ти дам 20 лв. , ако ми изсвириш еди-какво-си.“ И аз казвам: „Няма да ти взема двайсетте лева и мога да ти изсвиря нещо друго.“
Един мой много уважаван колега бил във Венеция и му свършили парите. Но бил с цигулката си. Толкова много искал да останат още малко, че взел и излязъл. Минават хора, пускат по нещо. И разказва как един човек се заслушал, седял може би около час, оставил едно доста солидно количество пари и попитал: „ Утре ще дойдете ли пак?“.
Оценяват ли хората таланти като вас?
Явно е, че ние нямаме популярността на поп изпълнителите и не пълним стадиони. Класическата музика е нещо по-специално и останало като ли че повече в някакви рамки. Веднъж си говорихме с Найджъл Кенеди и той ми каза: „След като залите ми са пълни отново и отново, всичко е наред“.
Има ли разлика между публиката на Габровския камерен оркестър и публиката на Лондонската кралска филхармония, с която също сте свирили?
Разлики не трябва да търсим. Трябва да търсим публики, които отиват в залите, защото имат нужда от тази музика и изпитват удоволствие. Публиката днес е много по-информирана, знае какво се случва по света и не можеш да ѝ пробуташ нещо, което е посредствено, защото и да ѝ го пробуташ, тя няма да дойде. Разлика има, но това никога не е било съществено. Зали, които блестят, лъщят. Ако концертът започва в седем и половина, хората отиват пет и половина, най-късно шест. Това е едно средство за общуване, за социална връзка. Никой не бърза.
Никого не упреквам, ние сами сме си виновни.
Но баща ми ми казваше: „Независимо какво се опитваш да направиш , трябва да го направиш по най-добрия начин, да дадеш всичко от себе си. И в същото време трябва да знаеш, че има хора, които ще го направят по-добре. „
След толкова години в „занаята“, има ли още неща, които трябва да научите?
Уча непрекъснато. Моите ученици ми дават много неща. А и цигулката е непрекъсната борба с теб самия. Има хора, които смятат, че те са това, което са – отварят инструмента и отиват да свирят. Няма такава работа. Има подготовка и с годините тя става още по-усилена, защото не ставаш по-пъргав, не ставаш по-бърз. Вярно, опитът е нещо друго, вече имаш знания, които ти помагат, но тренировката си е тренировка.

снимка: Община Габрово
Какво да очаква публиката от концерта довечера?
Четири концерта, които са от един цикъл на Вивалди – L`Estro Armonico.
Искам с цялото си сърце да поздравя диригента на Габровския камерен оркестър – Иван Стоянов – за всичко, което прави. Ако този човек не беше тук, в града музика нямаше да има. Сигурно има и други хора, които се опитват да направят нещо, но той няма да спи, няма да яде, ще си даде и последната стотинка, за да помогне. Пазете го. Всички трябва да го пазим. Дай боже да има упоритостта и да е жив и здрав, за да продължава.
На каква цигулка ще свирите тук? На тази, която толкова вълнува всички?
Да, това е Страдивариус-ът, на който свиря. И на репетициите също. Тя си е все тя.
Как се грижите за нея?
Скачам и отивам на лютиер в момента, в който нещо не е наред. Когато човек има здравословен проблем, често стиска зъби и не отива на лекар. Но за цигулката моментално се тръгва. През 2016 година тя ще стане на 300 години. Грижата за един такъв инструмент е многократно по-голяма.
Източник: Община Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 5 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 5 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 5 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Културапреди 3 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Любопитнопреди 3 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Кримипреди 4 дни
Извършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста
-
Културапреди 2 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева