Свържи се с нас

Култура

Минчо Минчев: Това, което правиш трябва да е по най-добрия начин

Published

on

Цигуларят Минчо Минчев е в Габрово по повод 38-то издание на Дните на камерната музика в града. Днес, 12 септември, той ще свири с Габровския камерен оркестър и ученици от международния си майсторски клас. Концертът е в Дом на културата „Емануил Манолов“ от 19 часа.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Хората са различни. Може би някои имат спомени, които не ги радват. Но това не променя нищо. Кой е минавал само по червен килим? Никой. Винаги е имало трудности, сълзи и драматични моменти. А любовта към мястото, в което си се родил, колкото и да я потискаш, тя е вътре. И когато видиш познато лице от едно време – както сега с хората от Габровския камерен оркестър, с които сме учили, или приятелите ми от Бичкинята, от Палаузово – започваш да възприемаш света по друг начин.

Тук ли сте си вкъщи?

Не. Тук ми е много хубаво, но имам две къщи – в Германия и Резово. В Резово ходя в периода, в който мога да си позволя да не свиря и да се заредя за новия сезон.

Нима има периоди, в които оставяте цигулката?!

Има. До три-четири седмици се е случвало. Но не повече, защото след това времето, което ти трябва, за да влезеш в ритъм, се удължава много.

Как оценявате ситуацията тук, като човек, който периодично се завръща в града?

Много старомодно ще говоря. Като отида горе, в Палаузово, ми се обръща сърцето. Там ни беше къщата. Бяха китни дворчета с всичко, което човек може да си представи вътре – плодни дървета и цветя. Всички дървета по тротоара бяха белосани, имаше прекрасни взаимоотношения между хората. Баба ми сготвила и казва например: „Иди при баба Попадия и ѝ занеси тази чиния, за да види какво съм направила.“  И аз се връщам после с това, което баба Попадия е сготвила. Едни много човешки и искрени взаимоотношения, които бяха много важни. Да минеш и да не кажеш „Добър ден“? Да не се усмихнеш! Забрави тази работа.

Мразя сивото. То е безлично. И когато влезе в душите на хората, става страшно. Дай Боже да достигнем скоро момента, в който ще имаме повече житейска радост.  Но така е не само в България. Така е и в Германия. Хората се разминават и не се поглеждат. Но води човекът едно кученце и: „Ах, какво хубаво кученце, ама как се казва, ама ваше ли е, ох, сладур!“ Кучето е средството, чрез което общуват хората. А това нещо ми изглежда малко кривичко.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Официален ученик от Габрово не съм имал – който да се пребори да влезе в групата, която водя. Но в Германия винаги имам и българи. От самото начало.  А още по-хубавото е, че всички те са реализирани, свирят на много хубави места и са щастливи с професията си. Жалко, че това България не можа да го проумее – да създаде условия, така че тези хора да са тук. Когато ги задушиш и обезвериш – тогава на къде да вървим!

Какво би станало, ако Минчо Минчев, подобно на цигуларя Джошуа Бел, застане в софийското метро или на някоя габровска улица със своята цигулка Страдивариус?

Няма да стане. Това вече е правено. Има много такива случки. Но аз свирих преди време на празниците на хумора в Габрово. Точно пред Часовника.

 А после бяхме в една механа. Излизаме и всеки си носи цигулката. И един човек се приближава и казва: „Ще ти дам 20 лв. , ако ми изсвириш еди-какво-си.“ И аз казвам: „Няма да ти взема двайсетте лева и мога да ти изсвиря нещо друго.“

Един мой много уважаван колега бил във Венеция и му свършили парите. Но бил с цигулката си. Толкова много искал да останат още малко, че взел и излязъл. Минават хора, пускат по нещо. И разказва как един човек се заслушал, седял може би около час, оставил едно доста солидно количество пари и попитал: „ Утре ще дойдете ли пак?“.

 Оценяват ли хората таланти като вас?

Явно е, че ние нямаме популярността на поп изпълнителите и не пълним стадиони. Класическата музика е нещо по-специално и останало като ли че повече в някакви рамки. Веднъж си говорихме с  Найджъл Кенеди  и той ми каза: „След като залите ми са пълни отново и отново, всичко е наред“.

Има ли разлика между публиката на Габровския камерен оркестър и публиката на Лондонската кралска филхармония, с която също сте свирили?

Разлики не трябва да търсим. Трябва да търсим публики, които отиват в залите, защото имат нужда от тази музика и изпитват удоволствие. Публиката днес е много по-информирана, знае какво се случва по света и не можеш да ѝ пробуташ нещо, което е посредствено, защото и да ѝ го пробуташ, тя няма да дойде. Разлика има, но това никога не е било съществено. Зали, които блестят, лъщят. Ако концертът започва в седем и половина,  хората отиват пет и половина, най-късно шест. Това е едно средство за общуване, за социална връзка. Никой не бърза.

Никого не упреквам, ние сами сме си виновни.

Но баща ми ми казваше: „Независимо какво се опитваш да направиш , трябва да го направиш по най-добрия начин, да дадеш всичко от себе си. И в същото време трябва да знаеш, че има хора, които ще го направят по-добре. „

След толкова години в „занаята“, има ли още неща, които трябва да научите?

Уча непрекъснато. Моите ученици ми дават много неща. А и цигулката е непрекъсната борба с теб самия. Има хора, които смятат, че те са това, което са – отварят инструмента и отиват да свирят. Няма такава работа. Има подготовка и с годините тя става още по-усилена, защото не ставаш по-пъргав, не ставаш по-бърз. Вярно, опитът е нещо друго, вече имаш знания, които ти помагат, но тренировката си е тренировка.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Какво да очаква публиката от концерта довечера?

Четири концерта, които са от един цикъл на Вивалди – L`Estro Armonico.

Искам с цялото си сърце да поздравя диригента на Габровския камерен оркестър – Иван Стоянов – за всичко, което прави. Ако този човек не беше тук, в града музика нямаше да има. Сигурно има и други хора, които се опитват да направят нещо, но той няма да спи, няма да яде, ще си даде и последната стотинка, за да помогне. Пазете го. Всички трябва да го пазим. Дай боже да има упоритостта и да е жив и здрав, за да продължава.

На каква цигулка ще свирите тук? На тази, която толкова вълнува всички?

Да, това е Страдивариус-ът, на който свиря. И на репетициите също. Тя си е все тя.

Как се грижите за нея?

Скачам и отивам на лютиер в момента, в който нещо не е наред. Когато човек има здравословен проблем, често стиска зъби и не отива на лекар. Но за цигулката моментално се тръгва. През 2016 година тя ще стане на 300 години. Грижата за един такъв инструмент е многократно по-голяма.

Източник: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица