

Култура
135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов

снимка: РИМ – Габрово
Нова изложба, посветена на 135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов, може да бъде видяна от днес, 22 юли, в Регионалния исторически музей в Габрово, информира Красимира Чолакова, директор на Музея.
На 19 юли 1879 г., след няколко столетия робство започва работа първото свободно българско правителство. Начело като първи премиер – министър застава габровецът Тодор Бурмов.
Останалите министри в неговия кабинет са М. Балабанов – на външните дела и изповеданията, ген.майор П. Парсенов на – войната, Г. Начовичич – министър на финансите и Д. Греков – министър на правосъдието.
Когато той поема прерогативите да състави правителство, за мнозина най-вече в чужбина, той не е много известен. Преди да застане начело на новата свободна българска държава, има зад гърба си дълъг път на преподавател и журналист.
Роден в село Нова махала – Габровско, той учи в няколко училища и едва 13-годишен заминава за Киев, където далеч от близки и роднини, в течение на 10 години продължава образованието си, което завършва с атестат на известната Висша духовна академия.
Разделяйки се с изпращачите от Киевската духовна академия, той синтезира своята бъдеща стратегическа програма: „Вие си оставате тук, дето всичко е наред за вас, но аз отивам там, дето няма още никакъв ред, дето мене предстои не една и не един вид борба – борба за народно просвещение, борба за народна йерархия, борба против чуждите религиозни пропаганди, борба против чуждо и несносно политическо владичество”. Завръща се в България през 1857 г., за да стане учител в Габровското класно училище. Идвайки тук млад, едва 23-годишен, той прави редица реформи в образованието, разделя учениците, според напредъка който показват, на по-горни и по-долни класове, като поема преподаването на горния клас, в който събира по- силните ученици.
На тях започва да преподава науки, които дотогава не са преподавани в Габрово, а именно: алгебра, геометрия, физика, реторика, френски език и др. За първи път от създавнето на Габровското училище, в края на учебната 1857/1858 г. се провеждат публични изпити, които продължават 4 дни от 9 до 12 юли. Те се използват както за проверяване знанията на учениците, така и за популяризиране на образованието. С тези свои новъведения Тодор Бурмов оставя трайна следа в историята на българското образование. Още като учител в Габрово той активно започава да се занимава и с журналистическа дейност, отстоявайки принципите на православието. Забелязан от цариградската българска община, той е поканен за редактор на списание „Български книжици”.

снимка: РИМ – Габрово
Попадайки в средата на най-влиятелните представители на икономическата и културна общност на българите, бързо се утвърждава като равен на тях. Взема дейно участие в борбата за независима българска църква, водейки ясна и точна полемика с представителите на римската католическа църква. От Цариград започва и политическата му кариера,която го включва по време на Руско – Турската война от 1877 – 1878 г. в канцеларията на ръководителя на Временното руско управление княз Черкаски и заедно с него присъства на мирния Санстефански договор. След това е издигнат за вицегубернатор на Пловдив и губернатор на София.За тази си дейност той е награден от руското правителство с едно от най-високите отличия – орден „Св.Станислав“ – ІІ степен.
Неговата политическа дейност голяма му ерудиция го правят естествен претендент за министерския стол. Първото правителство на свободната българска държава просъществува кратко време от 17 юли до 6 декември 1879 г.,но през този малък отрязък от време се поставят основите на новата държавност. Под прякото му ръководство се формират държавните и местните органи за сигурност и вътрешен ред,от които зависи стабилитета на държавата.Формирана е висшата държавна администрация,а под нейно ръководство окръжната и местна власт.
Напускането на поста не прекъсва политическата му дейност, той търси по – точно определение на партията към която принадлежи,като смята,че името на консерватори не е точно и я определя като партия на „благоразумните“. В изострените политически страсти на следосвобожденска България място за благоразумните трудно се намира и постепенно Тодор Бурмов се оттегля от сцената.
Изложбата представя в снимки и документи житейския път на габровеца Тодор Бурмов като учител, журналист, политик и не на последно място като книжовник, през годините от неговото тръгване от родното село до далечна Русия, завръщането му отново по родните места, дейността му в столицата на Османската империя – Цариград и след това в столицата на новоосвободените български земи – София, на един от най-високите държавни постове като първи министър-председател.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 5 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 5 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 5 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Културапреди 4 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 4 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Кримипреди 4 дни
Извършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста
-
Културапреди 3 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева