Свържи се с нас

Култура

135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Нова изложба, посветена на 135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов, може да бъде видяна от днес, 22 юли, в Регионалния исторически музей в Габрово, информира Красимира Чолакова, директор на Музея.

На 19 юли 1879 г.,  след няколко столетия  робство започва работа първото свободно българско правителство. Начело като първи премиер – министър застава габровецът Тодор Бурмов.

Останалите министри в неговия кабинет са М. Балабанов – на външните дела и изповеданията, ген.майор П. Парсенов на – войната, Г. Начовичич – министър на финансите и Д. Греков – министър на правосъдието.

Когато той поема прерогативите да състави правителство, за мнозина най-вече в чужбина, той не е много известен. Преди да застане начело на новата свободна българска държава, има зад гърба си дълъг път на преподавател и журналист.

Роден в село Нова махала – Габровско, той учи в няколко училища и едва 13-годишен заминава за Киев, където далеч от близки и роднини, в течение на 10 години продължава образованието си, което завършва с атестат  на известната Висша духовна академия.

Разделяйки се с изпращачите от  Киевската духовна академия, той синтезира своята бъдеща стратегическа програма: „Вие си оставате тук, дето всичко е наред за вас, но аз отивам там, дето няма още никакъв ред, дето мене предстои не една и не един вид борба – борба за народно просвещение, борба за народна йерархия, борба против чуждите религиозни пропаганди, борба против чуждо и несносно политическо владичество”. Завръща се в България през 1857 г., за  да стане учител в Габровското класно училище. Идвайки тук млад, едва 23-годишен, той прави редица реформи в образованието, разделя учениците, според напредъка който показват, на по-горни и по-долни класове, като поема преподаването на горния клас, в който събира по- силните ученици.

На тях започва да преподава науки, които дотогава не са преподавани в Габрово, а именно: алгебра, геометрия, физика, реторика, френски език и др. За първи път от създавнето на Габровското училище, в края на учебната 1857/1858 г. се провеждат публични изпити, които продължават 4 дни от 9 до 12 юли. Те се използват както за проверяване знанията на учениците, така и за популяризиране на образованието. С тези свои новъведения Тодор Бурмов оставя трайна следа в историята на българското образование. Още като учител в Габрово той активно започава да се занимава и с журналистическа дейност, отстоявайки принципите на православието. Забелязан от цариградската българска община, той е поканен  за редактор на списание „Български книжици”.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Попадайки в средата на най-влиятелните представители на икономическата и културна общност на българите, бързо се утвърждава като равен на тях. Взема дейно участие в борбата за независима българска църква, водейки ясна и точна полемика с представителите на римската католическа  църква. От Цариград започва и политическата му кариера,която го включва по време на Руско – Турската война от 1877 – 1878 г. в канцеларията на ръководителя на Временното руско управление княз Черкаски и заедно с него присъства на мирния Санстефански договор. След това е издигнат за вицегубернатор на Пловдив и губернатор на София.За тази си дейност той е награден от руското правителство с едно от най-високите отличия – орден „Св.Станислав“ – ІІ степен.

Неговата политическа дейност голяма му  ерудиция го правят естествен претендент за министерския стол. Първото правителство на свободната българска държава просъществува кратко време от 17 юли до 6 декември 1879 г.,но през този малък отрязък от време се поставят основите на новата държавност. Под прякото му ръководство се формират държавните и местните органи за сигурност и вътрешен ред,от които зависи стабилитета на държавата.Формирана е висшата държавна администрация,а под нейно ръководство окръжната и местна власт.

Напускането на поста не прекъсва политическата му дейност, той търси по – точно определение на партията към която принадлежи,като смята,че името на консерватори не е точно и я определя като партия на „благоразумните“. В изострените политически страсти на следосвобожденска България място за благоразумните трудно се намира и постепенно Тодор Бурмов се оттегля от сцената.

Изложбата представя в снимки и документи житейския път на габровеца Тодор Бурмов като учител, журналист, политик и не на последно място като книжовник, през годините от неговото тръгване от родното село до далечна Русия, завръщането му отново по родните места, дейността му в столицата на Османската империя – Цариград и след това в столицата на новоосвободените български земи – София, на един от най-високите държавни постове като първи министър-председател.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица