Свържи се с нас

Култура

Тази вечер е прожекцията „Блокада“ в зала Възраждане

Published

on

Blokada_0

снимка: Община Габрово

По повод 70-годишнината от края на едно от най-драматичните събития по време на Втората Световна война – блокадата на Ленинград, Община Габрово и Руски културно-информационен център – София канят габровци на 29 януари от 17.30 часа в зала „Възраждане” на прожекция на руския документален филм „Блокада”.

Това е филм с един режисьор – Сергей Лозница, 37 оператора и 2,5 милиона герои. Филм за това как мирните граждани се опитват да живеят, приспособявайки се към променящите се обстоятелства, сблъсквайки се с жестоките лишения по време на блокадата. Филм за това как живота се смачква и отстъпва място на смъртта, за това, че във войната няма победители, за това, че войната изиграва всички. Безпристрастен поглед върху периода на блокада на града-герой, разкриващ метаморфозите на жителите му, в архивни кадри. Няма думи, няма и музика – 52 минути само картини и звуци от умиращия град…

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Входът за прожекцията е свободен

Блокадата на Ленинград, който днес носи историческото си име Санкт Петербург, е една от най-драматичните обсади по време на Втората световна война и може би най-смъртоносната в историята. Тя е част от разработения от германското командване план „Барбароса“, според който за 3-4 месеца лятото и есента на 1941-ва немските войски е трябвало да превземат цялата европейска част на СССР и съгласно плана „Изток“ за няколко години територията да се изчисти от значителна част от населението – руснаци, украинци и беларуси и всички евреи – общо около 30 млн. души.

За 18 дни, 18-та танкова дивизия навлиза на 600 км в Русия (30-35 км на ден) и достига укрепленията на река Луга до Ленинград. Градът никога не е бил разработван от съветското командване в плановете за евакуация и план за обсада. Военното командване не е очаквало толкова бързо придвижване на нацистките колони, а армията на съседна Финландия не е била смятана за голяма заплаха.

Блокадата продължава от 8 септември 1941 до 27 януари 1944. В най-критичните за ленинградчани януари и февруари 1942 г. в много студената зима, под артилерийски обстрел и огромен недостиг на продоволствие загиват около 200 хиляди души. Само на 20 февруари 1942 г. в дневника на Пискарьовското гробище е записано, че там са погребани 10 043 жители и войници. Обсадата предизвика хуманитарна криза, а гладът е причина хората да забравят човещината и да посегнат на своите, за да оцелеят физически.

Blokada_2Всички опити на Червената армия да пробие тясната едва 16 км ивица, разделяща Ленинградския от Волховския фронт, са неуспешни в продължение на повече от година.

На 18 януари 1943 г. започналата в края на 1942 г. операция на Червената армия „Искра“ успява да пробие фронта и да отвори път за снабдяване на града и евакуация на населението. Германските части са принудени да отпуснат примката и на 27 януари 1944 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена.

В продължилото близо 900 дни пълно обкръжение на втория по големина град на бившия СССР от нацистката армия и финландските й съюзници загиват стотици хиляди жители. И до днес историците спорят колко са жертвите, като данните се движат от 700 хиляди до 1.5 милиона души.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица