Култура
Струва си да узнаеш тайната на хляба
© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Днес книгата с художествено творчество трудно воюва за подобаващо обществено внимание и признание. Пазарът я манипулира с цени и реклама, интернет я нарежда във всевъзможни рейтингови листи с неясни и спорни критерии, читателската аудитория оредява или уморена от темпото на модерния живот, или така и неоткрила в четенето обогатяваща духа наслада. Хубавото е, че въпреки всичко това творецът на словото не се отказва от писането.
Книгата на Валерия Андреева „Да откраднеш тайната на хляба” напълно вписва съдържанието си в метафоричния подтекст на заглавието. Серията вълнуващи човешки истории, предадени като разбулени тайни на душата, като открита или препотвърдена житейска истина, съставлява основната й част, находчиво допълнена от импресии, лирични размисли и афоризми, които разнообразяват и обогатяват нейния формат. Всичко изброено дотук пъстри страниците на малък сборник, който се чете на един дъх, без да е заложил пред читателя стръвта на сензацията, еротиката или загадката – днешната прагматична рецепта за пазарен успех, семплата и напълно предсказуема формула на бестселъра.
Интересът на авторката е насочен към деликатните вътрешни състояния и фини душевни движения у героите. Проникновените психологически интроспекции са органично слети с прекрасни пейзажни импресии. Съзерцателният натюрел на Валерия Андреева, проявен в усета й за природа, изненадва и възхищава. Жена с градска професия и биография, с изцяло градско светоусещане и начин на живот, е успяла да съхрани у себе си невероятно свежа и интензивна връзка с природата. Може би тази жива връзка е причина авторката да отвръща поглед от страстите на деня и да се взира в онова, което винаги е било по-стойностно и трайно от тях – благото на живота, въплътено в любовта, труда, човешката близост.
Книгата е сякаш художествена проекция на личността на създателката си. Вътрешният свят на Валерия Андреева, вграден в нейните истории, картини и размисли, така светъл и дълбок, е поразително точно продължение на струящите от външността й нежност, чувствителност и финес. Погледът й на творец не е пропуснал нищо съществено от многообразието и предизвикателствата на живота – от щастливата впечатлителност на детството до поучителната мъдрост на старостта, от горчивината на разочарованието до утехата на прозрението. Това е малък свят, поел върху себе си голямата мисия на литературата – да прави човека добър. И съдържанието на книгата, и езикът й носят това послание. Прочитът изпълва читателя с чистотата на първо причастие: с вкуса на изворната вода, с аромата и сладостта на топлия хляб – вечните субстанции на живота и символи на неговия изконен, здрав и плодотворен смисъл.
Погледнат отстрани, писателят изглежда някак неоспоримо реализирал се човек, категорично доказала себе си личност. Това е твърде измамно впечатление. Истината е, че писателят е съвсем несигурен в таланта си, докато той не се отрази в реакциите на читателите. Тази книга без съмнение печели читателя, защото му дава онова, което никога не му е достатъчно – красота, себепознание, мечтателност, вълнение.
Появата на всяка нова книга неизбежно разгаря дебата за бъдещето на художествената словесност, притисната от надменността на високите технологии и от експанзията на визуалния образ. Наскоро Умберто Еко пророчески заяви, че книгата няма да умре, привличайки за свой идеен съюзник Херман Хесе, който половин век по-рано предвижда: „Колкото повече с времето нуждите от развлечение и масово образование бъдат задоволявани, толкова по-бързо книгата ще възвърне авторитета и достойнството си.”
Книгата на Валерия Андреева илюстрира съвременните тенденции в белетристиката с ред други качества, които може би не интересуват масовия читател, но филологът не може да не ги забележи и оцени.
Днес навсякъде писането се професионализира не само в социален аспект – като професия „писател”.
Ерудицията на пишещия има все по-определяща роля за стойността на неговия литературен труд. Валерия Андреева използва професионалната си компетентност не за демонстрира интелектуално превъзходство пред читателя, а за да открои универсалния смисъл на отделните лични истории и индивидуални човешки съдби.
Днешният модерен писател не пресъздава завършени събития и цялостни герои. Той експериментира с фрагментарното, фасетъчно моделиране на картината на света и образа на човека. Валерия Андрева показва верен усет за илюстративен епизод и експресивен детайл, които позволяват концентрация на идейно-образните внушения в пестелив обем, без това да накърнява логиката и яснотата на повествуването.
Днешната художествена проза подхожда с неограничена свобода към родовите и жанровите форми на литературата. Структурите на тези форми се редуват, смесват, конкурират, ограничават или разширяват по субективната воля на писателя. Жанровата и стилова конвергенция, която книгата на Валерия Андреева осъществява, е художествено постижение, убедително надраснало еклектиката в търсене на оригинално творческо себеизразяване.
Днешната художествена проза е подчертано интелектуална и трудно постига баланс на рефлексия и образност. При Валерия Андреева обърнатият поглед навътре – към душата свят, превесът на психограмата над наратива не лишават картината на живота от звук, цвят, аромат, движение. Напротив, динамиката на вътрешния живот у героите е релефно очертана, изведена в красноречиви външни жестове и в сполучливо откроени паралели с природния свят. Синтетичният стил на повествуване притежава толкова неподправена искреност и естественост, сякаш не коства никакво усилие на авторката.
Днешната масова култура не проявява уважение към езика. Тя го огъва, разпъва, къса и цапа без притеснение. Валерия Андреева старателно пази езика както от повсеместното му /уви/ вулгаризиране /медии, кино, театър, литература в битката за обществено внимание забравиха, че и езикът притежава чувство за срам/, така и от задръстването му със смислово непрозрачни чуждици, авторски неологизми или думи с рядка и специфична употреба /често срещани доказателства за криворазбрана приобщеност към патриархалния или към модерния свят на ниво език в съвременната литература/. Въпреки изкушенията на масовия вкус и литературната мода /широкият сегмент от живота, отразен в книгата, залага такива капани/ Валерия Андреева непоколебимо се придържа към достъпен език с повишена естетическа стойност, което прави чест на всеки писател.
Наистина си струва да узнаеш тайната на хляба, скрита в тази книга.”
*Рецензия на Ваня Борисова за книгата „Да откраднеш тайната на хляба“, на Валерия Андреева*.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.
Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.
Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.
В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.
Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.
„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.
-
Културапреди 4 дниТри музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 4 дни„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 4 дниБиляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Новинипреди 4 дни„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Културапреди 3 дниДряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 3 дниКак да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Икономикапреди 7 дниУченици от СУ „Васил Левски“ преминаха обучение „Млади предприемачи“
-
Кримипреди 3 дниИзвършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста