Свържи се с нас

Култура

Малко е да се каже „роднини“

Инициатива на НЧ“Хр.Ботев2008“, с Гарван „неЗабравено имане“

Published

on

снимка: НЧ“Хр.Ботев2008“, с Гарван

Членове на читалище „Христо Ботев 2008“, с. Гарван и на Пенсионерския клуб в кметство Гергини участваха в ритуала за откриване на жетвата в силистренското село Гарван, откъдето са дошли първите заселници и създали селища на територията на днешното габровско кмество преди около 400 години.

снимка: НЧ“Хр.Ботев2008“, с Гарван

снимка: НЧ“Хр.Ботев2008“, с Гарван

В житната нива, където работят най-съвременните машини на земеделската кооперация в Гарван, общ. Ситово, този ден влязоха самодейците от двете села с песен и свирня. Свещеникът отслужи традиционния молебен за берекет и плодородие и жетварките се прекръстиха преди да отрежат със сърпа първата ракойка. Нито една от тях не е забравила благословиите, изричани от техните баби и майки, както и песните и хората на своя край. Най-малкият участник в ритуала им подаваше бъклица със студена вода.

снимка: НЧ“Хр.Ботев2008“, с Гарван

снимка: НЧ“Хр.Ботев2008“, с Гарван

Балканджийките на свой ред събудиха спомена за добруджанската песен, донесена от летните вечери на някогашната Романя. Когато младите момичета, отрасли в планината, са ходили на жетва в равна Добруджа, за да спечелят бели пари за богат чеиз. Вечерта на концерта в селото те изпяха специално разучена песен от репертоара на женската фолклорна група към читалище „Димитър Ив. Полянов“ в с. Гарван, Силистренско.

снимка: НЧ“Хр.Ботев2008“, с Гарван

снимка: НЧ“Хр.Ботев2008“, с Гарван

С откриването на жетвата там се провежда и традиционният вече Празник на хляба. Всяка жена показва майсторлъка си за приготвяне на традиционни тестени изделия – пити, погачи, баници, мекици, сладкиши и всичко, приготвено от брашно. Габровки се представиха не както се очаква от анекдота – да доведат брат си на угощение. Бяха приготвили почти 20 вида домашни изделия по рецептите на баба – щирник с тарос, няколко вида погачи и баници, пърленки върху листо, корабийки, кейкве, фъчове и др. Най-добрите в различните категирии получиха подаръци, а всички участници – грамоти и рекламен поднос от Празника на хляба.

Читалището – домакин сподели опит в областта на художествената самодейност, показа експозицията си от стотици дипломи, грамоти и награди за участията на самодейците, музейната сбирка за бита и историята на този край, библиотеката, читалищния салон.

Хората от габровското село Гарван гостуваха на Пенсионерския клуб, видяха единствения селски музей на комунизма, Добруджанската къща и възстановената мелница, запалиха свещичка в църквата „Свети Димитър“. Тя е строена от тревненски майстор от дялан на място камък с такава точност, че в зидарията й сега не може да проникне и топлийка. Носи името на светеца, покровител и на габровското село Гарван, където храмът също се казва „Св. Димитър“. Този факт, както и сходните легенди, които се разказват в двете села, са свидетелства за произхода на габровското село Гарван. За жалост, румънски свещеник, служил през миналия век в Силистренския край, занесъл отвъд Дунава всички книги и летописи на храма. Сега се правят опити те да бъдат намерени и върнати.

Но дори да не бъдат открити документите, които доказват роднинството на двете села, това вече е без значение. Защото толкова щастливи от срещите си само роднини. Те си пожелаха да се познават и обичат и техните деца.
Особено впечатляващо за габровци бе гостуването им в земеделската кооперация „16 декември“, благодарение на която в района има недостиг на обработваема земя, няма нито един работоспособен без ангажименти и доходи и нито един беден без хляб и храна.

Над 200 килограма кайсии потеглиха от Силистренско в багажника на автобуса към Балкана и няколко дни във всички Гергински села вряха казаните с компоти и араниите с кайсиеви сладка по оригинални рецепти от дунавска Добруджа.

Събитията, свързани с инициативата „неЗабравено имане“ на НЧ“Хр. Ботев 2008“, с. Гарван в кметство Гиргини, за опознаване корените и съхранените традиции на населението, които започнаха, миналата година, се осъществяват основно със средства на членовете на читалището и дарения,както и от държавната субсидия за дейност.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица