Свържи се с нас

Култура

РИМ-Габрово представи културната си ценност за април

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово се съхранява колекция от разноообразни колани от Възрожденската епоха. В зависимост от материала и техниката на изработка се разделят на няколко вида: метални, везани и тъкани. Коланът е и показател за възраст, семейно положение, имотно състояние, а също така има значение на амулет, т. е.изпълнява предпазна функция.

Металните колани през XVIII – XIX век са съставени от скачени метални плочки посредством шарнир или халки, други са приковани или нанизани на кожен ремък. Обикновено са изработвани от сребро, бронз и по-рядко от сребро с позлата. В Габровско те са известни като „ребърчати” или „прешленовидни” колани. По форма плочките са продълговати, извити или пречупени в средата и гъсто наредени една до друга. Характерни са за омъжените жени и са явен белег на имотно състояние. Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово е съхранен сребърен ребърчат колан с гранули, нанизан върху черна тъкана материя. В двата края завършва с правоъгълни богато орнаментирани с растителни фигури плочки, завършващи с кука и гайка. Над гайката има кръгла розета с гнездо и червен камък в средата.

Музейната колекция „Колани” включва и  кожени колани, покрити с везан плат, известни като шити или везани. Върху бяло домашно платно са извезани мотиви от разноцветна вълнена прежда. За фон са използвани бели, черни и сини конци с геометрични и растителни мотиви, характерни за везбения орнамент от този край. Популярни изображения са: гюл, мак, карамфил, ружа, дърво, звезда, пеперуда, птица.

В Габровския край за познати и мънистените или т. нар. колани  „със синци” -гъста плетка от нанизани мъниста. Плетат се с една кука на редове и с предварително отброени и нанизани мъниста.  Използвани са различни видове геометрични орнаменти – прави, зъбчати, вълнообразни, змиеобразни, оформени поединично или в комбинация. Често преобладават растителните мотиви, характерни за шевичната орнаментика от Габровския край. В някои случаи те се преплитат с геометрични или с животински – птица или пеперуда. Основният фон при тези колани е бял или черен, по-рядко тъмносин и зелен, а върху него следват разноцветни изображения.

Много популярни в Габровско са тъканите колани. Техниката им е примитивна и датира още от VIII – X век. Тъкат се на т. нар. кори – тънки квадратни дъсчици, в четирите ъгъла с по една дупка за прикрепване на основните нишки, които се опъват в двата края, а вътъкът се натъкава с ръка и набива с дървен нож. За повечето тъкани колани от Габровско е характерен черният цвят, използван като фон или рамка, но се използват и тъмночервено или тъмнозелено. Мотивите са изпълнени с по-свежи цветове, с които се изобразяват черти, резки, ченгели, кръст, правоъгълник и триъгълник. Чрез геометричната форма, конструктивно свързана в няколко основни елемента, се постигат мотиви, напомнящи растителни орнаменти или по-сложни композиции от цветя. Момите започват да ги тъкат, когато се замомеят – една част за лично носене, друга за чеиз и за дарове. Коланите се слагат „за свет ден” и по празник, когато момите са избирани по работност и красота.

Коланите от Габровския край носят всички белези на българското народно творчество. Като част от облеклото те отразяват вечния стремеж на българката към красота и са свидетелство за майсторството, вложено в тяхната изработка.

Автор: Христинка Шепелева, РИМ – Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица