Култура
РИМ-Габрово представя културна ценност на месец март

снимка: РИМ – Габрово
Културна ценност на месец март в Регионалния исторически музей – Габрово е сабя, принадлежала на руски воин от 30-ти Донски казашки полк, сражавал се на Шипка. Дарена е на атамана Феодор Мелников от руската императрица Елисавета I за вярна служба. На дръжката с надпис „За храброст” и е изобразен и Кръст за храброст. Върху клина й със сребро е изписан текста: „Божиею милостию мы Елисаветь Первая императрица и самодержица всероссиская ипросая ипросая ипросая пожаловали сею саблею волскаго войска зимовои станицы атамана Феодора Мелникова заево верныя служба всанктпетербурхе майя 25 дня 1759 году”. Най-вероятно казашкият атаман е прародител на младия руски воин. Тя има не само сантиментална стойност, но е и ценност с важно значение за илюстриране на най-голямото събитие в българското 19-то столетие. Руско-турската война от 1877-1878 г. е един достоен финал на националноосвободителните борби на българите, на продължилите близо две столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси.
Военната, разузнавателна, икономическа и медицинска помощ на габровци е емблематичен пример в летописа на българското участие в Освободителната война. Паметта за габровския принос в най-крупното събитие от преди 135 години е илюстрирана чрез различни свидетелства. Документи, оръжие, лични вещи, художествени произведения, паметници и паметни места са богатото историческо наследство, което подхранва корените на нашето минало. Непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на военните действия Шипченски проход, на Габрово е отредена важна роля в плана за осъществяване освободителния поход на руската армия. Този исторически факт обяснява съхраняването на значителен масив културни ценности в Регионален исторически музей – Габрово, белязали събитията в Габровския край в месеците на Руско-турската освободителна война и габровското участие в нея.
След освобождението на Габрово (28 юни 1877 г.), когато габровци посрещат първите руски военни части на 30-ти Донски казашки полк, само за няколко дни в града пристигат още 36-ти Орловски полк, 55-ти Подолски полк, Брянския полк, 14-та пехотна дивизия, 9-а артилерийска бригада. Сформира се Габровския отряд под ръководството на ген. Валериан Ф. Дерожински със задача за овладяване на Шипченския проход, превърнал се в символ на българската свобода. След два неуспешни опита, на 19 юли 1877 г. в резултат на съгласуваните действия от север на ген. Дерожински и от юг ген. Гурко с Предния отряд, Шипка е овладяна от руси и българи. Започва няколкомесечната му защита, продължила пет месеца в условията на необходимост от вода, храна, боеприпаси, при изтощителна умора, горещина и ниски температури през зимата. След периода на т. нар. „зимно шипченско стоене”, приковало близо 40 хилядна турска армия, в края на декември 1877 г. (н. ст. януари 1878 г.), Шипка послужи като отворена врата за победоносното шествие на руската армия към Цариград. Успешната му отбрана е с огромно военностратегическо значение, защото отвлича вниманието на турските войски от другите пунктове на бойните действия, което улеснява и другите два руски фронта (Западният и Източният), подготвя капитулацията на турската блокада при Плевен, който се оказва „костеливият орех”, а падането на крепостта „развръзва възела на войната”. Последният победен акт на величавата и драматична борба за Шипченския проход е сражението при Шипка – Шейново.
Краят на поредната Руско-турска война е ознаменуван с подписания на трети март 1878 г. в Сан Стефано мирен договор, поставил началото на историческото, съдбовно завоевание – възкресяването на българската държава. И макар договорът да е предварителен, а следващите месеци и години да носят на освободената нация немалко изпитания, тази война завинаги остава като вододел в новата българска история, като дълготраен фактор в съдбините на България.
Вчера на главния градски площад беше отслужен тържествен молебен. За един миг украсиха и окичиха целия площад, който се превърна в изящна цветна градина, в средата имаше голяма арка, цялата покрита с красива тъмна зеленина. На арката беше закачен голям надпис: „За освободителя на България – ура”.
Из писмо на руска милосърдна сестра, Габрово – 1 март 1878 г.
Автор: Даниела Цонева, уредник в Регионален исторически музей – Габрово
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 5 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 5 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 5 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Културапреди 4 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 4 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Кримипреди 4 дни
Извършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста
-
Културапреди 3 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева