Свържи се с нас

Култура

Пафти от Габровския край

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Културна ценност на месец февруари са пафти, част от богатата колекция, която притежава Регионален исторически музей – Габрово. Новината съобщи Христинка Шепелева от РИМ – Габрово. Те (нар. още чапрази) са един от най-разпространените накити в Габровския край и неразделна част от традиционния женски костюм от XVІІІ – началото на XX век.

Според размера им се делят на малки, средни и големи, като последните са с големината на разперена човешка длан и служат за подпора на корема при тежкия женски физически труд. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени, като най-често техниката е смесена. По-дебелите от тях са изливани в калъпи (тержи) и после изглаждани. Сребърната пластинка се изковава с „калемиши”: най-напред се изрязва пластинката, след което й се придава формата на чапраз и на опакото майсторът рисува орнамента със заострен металически калем или молив. Лицевата страна се изработва върху „зифт” (смола) и се прави изчукване на онези места, които трябва да са изпъкнали. После чапразът се обръща и се залепя от другата страна, за да се изкове лицевата страна, докато „цъфне”, т.е. всички вдлъбнатини изпъкват и орнаментът става релефен. Третият вид чапрази са т. нар. „чифт иши”, които са по-редки за региона.

В орнаментиката се проследява частично продължение на художествените традиции на средновековното златарство, поради близостта на Габрово до Търново – най-големият културен център по време на Втората българска държава. Вследствие турското нашествие върху габровските накити оказват влияние и ориенталските украшения. Възприемат се някои характерни за Изтока елементи и мотиви от арабеската, стила „лале”, ягодовите плодове.

За габровските накити е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. При много от пафтите е разпространен мотивът „ягода”. Първата група пафти от този тип са с форма на къдрава палмета със завит нагоре край, изработени от сребро в техника „калемиши”. В средата има силно стилизирано изображение, което наподобява плод, листа, зрънца и клончета. Под него е представена волута (спираловиден елемент), изпълнена с едри гранули, оформящи поле, венец. По края е изчукан широк бордюр от розети, трилистни палмети, акантови листа, които са изковани релефно. При втората група пафти с мотив „ягода”, пак с форма на къдрава палмета, ягодовият плод е силно стилизиран и предаден чрез зрънчест мотив.

снимка: РИМ – Габрово

Други образци са изработени с техники на изчукване и филигран, а позлатата внася топлина и блясък. С много усет и вещина майсторът-куюмджия изплита нишка по нишка и оформя в центъра по една розета, около която се развиват спираловидни фрагменти и завитъци и по-малки розети в края. В средата на всяка розета има по една гранула.

Интересни са и чапразите с изображение на птици в центъра на композицията, което може да се свърже с християнския символ на Св. Дух, като в случая е предпочитано неговото апотропейно значение.

При една голяма група пафти от Габрово в центъра е изобразен двуглав орел в най-различни варианти. Обикновенно този мотив се среща върху седефени пластини. При някои композиции върху двете глави е гравирана корона. Наоколо има широк бордюр от стилизирани растителни мотиви: розети, пъпки, лалета, листа, клонки и други с плодове (ягода, малина). В тези изображения символното представяне на власт е свързано с Вселенската патриаршия в Цариград. Към изображенията на двуглавия орел се добавят и определени условни хералдични атрибути като кръст и меч, скиптър и сфера. Често срещани в Габровско са малките отливани пафти, украсени с мотиви, характерни за стил „Империя” – факли, оръжие, оръдия, със спирални възли в двата края.

Едни от най-разпространените сюжети по пафтите от Габровско са религиозните. Срещат се изображения на Св. Богородица, Рождество Христово, Св. Благовещение, Св. Константин и Елена, Св. Георги, Св. Димитър и други.

Пафтите са белег на имотното състояние на жената, като по-богатите носят пафти, изработени от сребро и сребро с позлата, а по-бедните – месингови, медни и посребрени.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица