Култура
Има ли нещо по-весело от сръбска и руска комедия?
снимка: Община Габрово
„Ивкова слава”, или имен ден по сръбски… От 16 часа на Смешен филм фест 3. Екранизацията по класическото произведение на Стефан Сремац не просто разсмива, но и свидетелства, че „от време оно” на Балканите празниците са безкрай… Лентата „Имен ден по сръбски /Ивкова слава/” е поредната екранизация, дело на режисьора Здравко Шотра, по произведение на класика на сръбската литература от края на ХІХ и началото на ХХ в. Стефан Сремац. Интересът на Шотра към творчеството на писателя-хуморист датира от 2002 г., когато огромен успех пожъна филма му по новелата „Зона Замфирова” на същия автор. В този смисъл логично идва и поредната екранизация на „Ивкова слава” (любопитен факт е, че в една от предишните екранни версии на повестта на Сремац участие има попфолкдивата Рени).
Филмът ни връща повече от век назад, в Ниш, в навечерието на откриването на железницата там, когато – колко познато! – разгорещено се разискват проблемите за техническия прогрес, както и темата за връзката на Балканите с Европа и европейската култура. И в този контекст започва подготовката на именния ден на един от гражданите на Ниш. А, както е известно, по нашите балкански ширини на имен ден не се кани, всеки е добре дошъл… Това е началото на най-дългия в буквалния смисъл празник, на който се явяват стари приятели на домакина, както и непознат самопоканил се…
снимка: Община Габрово
От 18 часа любителите на киното могат да гледат руската продукция „Служебен роман. В наше време.“. Кинохитът на големия Елдар Рязанов от 70-те години има своя супер успешен римейк – сюжетът на прототипа е „ъпдейтван” и пренесен в съвремието ни.Героите са същите: тя е Людмила Калугина, ръководителка на сериозна компания, кариерата е всичко за нея, защото Сухарката, както я наричат зад гърба й подчинените, няма личен живот; той е Анатоли Новоселцев, или просто Толя, служител в компанията, самотен баща на две момиченца и запален мотоциклетист. Изпитва ужас от шефката си, а тя вижда в него единствено безличен тип и неудачник. Само че съвместната работа по проект с новодошлия напорист колега Самохвалов ще промени всичко. На организираното от него луксозно парти зад граница, опиянени от алкохола, екзотиката и впечатленията, Сухарката и Толя ще излязат от черупките си… Това е началото на техния служебен роман. В „Служебен роман. В наше време.” сюжетът е леко променен, но възхищението на младия режисьор Сарик Андреасян към колегата му и вдъхновител Рязанов е подчертано във всеки кадър. Касовият кинохит от 1977 г. с Алиса Фрейндлих, Андрей Мягков и Олег Басилашвили си остава един от най-ярките образци в историята на руското кино, гледан от повече от 58 милиона зрители само за първите дванадесет месеца, а песните от филма са безспорен евъргрийн. В „ъпдейтваната” му версия обаче отпечатъкът на новото време е отчетлив и именно това освежава въздействието на лентата. Адаптацията към съвременността стига до там, че на мястото на традиционната секретарка на Сухарката стои метросексуален тип. Самата Сухарка е представена като красива жена, но студена и затворена, самотница, която не открива щастието си в любовта. Статистическата служба е заменена от рекламна и рейтингова агенция, а луксозните офиси и турските морски курорти са красивия фон, на който се разгръща киноразказът. Дори финалът е различен. Ролите тук са поверени на една от най-награждаваните в последните години руска актриса Светлана Ходченкова, стартирала кариерата си едва 15-годишна като модел, и на известния украински телевизионен водещ и актьор Владимир Зеленски – дипломираният юрист пожъна завидна популярност и като победител в първото издание на украинския вариант на тв-формата „Танцувай със звездите”. Новата версия на добре познатата романтична история доказва, че през годините се променя само „обвивката”, иначе проблемите за взаимоотношенията и любовта са си все същите.
снимка: Община Габрово
В 20 часа започва американският „Стръкчета трева“, в който си партнират редица световни звезди – Едуард Нортън, Ричард Драйфус, Сюзан Сарандън, Мелани Лински, Кери Ръсел, Тим Блейк Нелсън.
Бил Кинкейд, професор по класическа литература в университет от Бръшляновата лига, научава за убийството на своя отчужден брат близнак Брейди при провалена сделка за марихуана.
Той напуска североизточния академичен свят и отпътува за родния си щат Оклахома.
С пристигането си установява, че съобщенията за смъртта на брат му са доста преувеличени, и скоро се оплита в опасния и непредсказуем свят на търговията с наркотици в затънтения Югозапад.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.
Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.
Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.
В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.
Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.
„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.
-
Културапреди 4 дниТри музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 4 дни„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 4 дниБиляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Новинипреди 4 дни„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Културапреди 3 дниДряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 3 дниКак да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Икономикапреди 7 дниУченици от СУ „Васил Левски“ преминаха обучение „Млади предприемачи“
-
Кримипреди 3 дниИзвършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста