снимка: РИМ-Габрово

Културна ценност на месец август е капаче на ампула за териак – бленуваната универсална панацея, която почти 2 хилядолетия вълнува умовете в Европа.

Териакът (греч. θηριον) е мним универсален антидот, която е трябвало да излекува всички отравяния. По-късно му е било приписано свойството на всесилно профилактично средство, даващо дълголетие. Етимологията е от  персийското تریاک teryak — „опиум”; другото обяснение е от θηρίον “диво животно, звяр” (т.е. противоотрова срещу животинска отрова).

Според  легендите първият териак бил изобретен от владетелят на Понтийското царство  Митридат VI Евпатор (126-64 г.пр.Хр.). В Рим го приготвя за пръв път Андромах, лекарят на  император Нерон, който му дава и съвременното название. Препоръките на най-известния римски лекар Клавдий Гален (131—201 г.пр.Хр.) по изготвяне на  териак остават в сила до началото на XIII век.

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Константинопол, Кайро, Генуа, Венеция се смятали за основни центрове за приготвяне на особено действени териаци. В крайна сметка венецианският териак в XIII век успял окончателно да се наложи като универсален.

Заради сложното приготвяне и големия брой компоненти цената на териака била толкова висока, че можели да си го позволят само състоятелни хора. За избягване на мошеничества аптекарският устав през XVI век изисквал той да се приготвя публично, като всяка  негова съставка  се оглеждала от  заседатели. Готовата смес отлежавала в течение на половин година (за „узряването” на  някои териаци трябвало няколко години). Правилата за приготвянето му се считали за тайна на  лекарската гилдия. Във Венеция дори се организирал „Театър на териака” на празника на Св. Вартоломей (24 август), на който аптекарите смесвали пред многобройната публика съставките на лекарството.

Окончателно териакът е отречен като лекарствено средство през втората половина на XIX век.

Вероятно прототипът представлявал тънко настъргана паста от билки или настойка на винена или медна основа. Андромах прибавил към първоначалната рецепта змийско месо (съгласно античната представа, че подобното трябва да лекува подобното), опиум, зюмбюл, секрет от бобър. Клавдий Гален, изглежда, силно преработил рецептата на своя предшественик, добавяйки в състава му настойка от мак.

Съгласно по-късните медицински теории, териакът трябвало да има изключително сложен състав, защото се считало че увеличеният брой компоненти лекува все по-широк спектър отрови. В последните териаци ингредиентите достигат до 100. Разпространявали се на зърна, течност или мехлем.

Като много скъп и прецизно изработен продукт бил затварян във фаянсови съдчета (ампули, капсули) със специални оловни капачета – фирмени марки.

Според византийски извори териакът бил използван в средновековна България, но материални доказателства за това имаме от османския период – капачетата с марки на италианските аптеки-производители. В България оригинални капачета за териак са открити в Свищов, В. Търново и София. Големите печалби, което носело лекарството и в Османската империя, предизвикали появата на местни фалшификати. Известно е, че са ги произвеждали предимно аптеки в Истамбул и Кайро. За разлика от оригиналните капачета, имитациите са изработени по-грубо, с неточни и неграмотни надписи, с много схематични изображения.

Подобно капаче е открито е при проучвания на останките на габровската църква „Св. Петка” през 1986 г. и е един от малкото екземпляри, произхождащи от археологически разкопки. Представлява груба изработка по образец на оригиналните капачета за териак, отлята върху матрица. В кръгъл медалион е представена грубо оформена мъжка глава в профил надясно с лавров венец. Пред лицето има U-виден венец, зад тила е изписана буквата „V”, а в долната част на медальона датата 1603. Около изображението има релефен надпис “TERIACAEHNA^.ALA^.TEZTACIOPOINVIINET”, което би трябвало да се чете „TERIACA FINA ALLA TESTA D`ORO IN VENETIA” или „Фин териак от (аптеката) „При златната глава” във Венеция”.

В България са известни 11 аналогични капачета с дата 1603 г. – от София, Варна, Кюстендил, Хотница, Великотърновско, Севлиево. Всички те имат общ дефект: на обратната страна в средата има малка пъпка от дефект на калъпа за леене. Всички са фалшификати, като датата цели да докаже, че продуктът е отлежал задължителния срок от 12 години.

Капачето от Габрово свидетелства за търговските контакти на местното население, за неговия интерес към достъпните лекарствени средства, както и за навлизането на луксозни стоки в неговия бит, вследствие възходящото социално-икономическо развитие на селището.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730