Свържи се с нас

Култура

Експонат на месеца

Published

on

Във връзка с празничния Великденски цикъл, Регионалният исторически музей в Габрово представя в инициативата „Експонат на  месеца” специфичен вид културни ценности, свързани с основния християнски символ – реликвиарни кръстове.

В ранното християнство кръстът се счита за оръдие на смъртната казън на Иисус Христос, но от началото на ІV век вече е символ на победата над смъртта.

Повсеместно в територията на Ортодоксалната църква започва носенето на плоски и релефни метални нагръдни кръстове, изработени от бронз, желязо, камък, известни с гръцкия термин „енколпиони” (ἐγκόλπιον – „нагръден”). Носят се окачени на връвчица или верижка на гърдите.

Тези малки предмети, които човек е носил със себе си като постоянен съпътстващ елемент на своите вярвания и всекидневна религиозна практика, разкриват една от формите на проникване и утвърждаване на християнската религия в българските земи, в годините след покръстването, когато заменят старите езически амулети. Техният брой се увеличава при управлението на цар Петър (927-970) и особено много в първите десетилетия на византийското владичество и намалява значително след 1204 г.

Измежду енколпионите – движими културни ценности – от фондовете на РИМ – Габрово, интерес представляват няколко артефакта, придобити при археологически проучвания. Основната част от тях произхождат от средновековния манастир при с. Батошево. Христос – главната фигура в християнския пантеон, е представян предимно в сцената „Разпятие”, но в няколко случая е изобразен в орантна поза.

Интересен е кръстът с гравирани върху двете половини цели фигури на светците архиереи Николай-Власий и великомъчениците Георги-Димитър. Краищата му завършват с капчици. Специфичното в случая е, че изображенията са отляти заедно с основната форма, а не са нанесени впоследствие. Главите са без нимбове, а пояснителните надписи са правилни и в негатив. Този тип енколпиони се произвежда към края на ХІІ в.

Особен интерес представлява неголемия реликвиарен кръст с гравирани надписи на гръцки „ФWC-ZWH” („Светлина-Живот”) с обща омега в средокръстието и абревиатурата „IC XC NH KA” („Исус Христос побеждава”) на опакото, с 8-лъчева звезда на средокръстието, символ на Витлеемската звезда.

Другият най-разпространен тип е с релефни образи, получени чрез  техниката на отливане, и характерна иконография: на лицето Исус Христос на Честния кръст, облечен в перизома, вече мъртъв, стъпил върху супеданеум, заобиколен от допоясните образи на четиримата евангелисти. На гърба – Св. Богородица в орантна поза, заобиколена с бюстове на светци. Понякога образът на Христос е обогатяван с табелката с ІНСІ и образите на слънцето и Луната над кръста, и Голготския череп под него.

Енколпионите отразяват духовния живот на средновековния човек, неговите молби и вълнения, надеждите му за помощ и защита от Исус Христос, Богородица и предпочитаните патронни светци.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица