Свържи се с нас

Култура

Изложба „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът… [Йоан 14:6]“

Published

on

Изложбата „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът… [Йоан 14:6]”е осъществена от Регионалния исторически музей в Габрово със съдействието на храм „Упение Богородично” – Габрово, ХГ „Христо Цокев” и АЕК „Етър”. В нея са включени 15  движими културни ценности, съхранявани в посочените институции. Това са икони, Св. Евангелия, Разпятие Христово, великденски богослужебни одежди, Св. плащаница.

Изложбата е посветена на първият и най-големият от празниците на Православната църква, която е  творение и духовно тяло на Христа – Великден, или Възкресение Христово. Това е празник на празниците и тържество на тържествата. Неговото  ежегодно честване е древна християнска традиция, възходяща към апостолските времена.

 

Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последните дни от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

 

Голям господски празник е шестата великопостна неделя – Връбница(Цветница). Тържественото влизане в Йерусалим в навечерието на празника Пасха, което хронологически и съдържателно предшества Христовите Страсти, е осъществяване на старозаветните пророчества. Изображенията му са познати още от ІV в.

На Велики Четвъртък  преди Възкресение се боядисват Великденските яйца. Тогава  Църквата възпоменава и отново извършва  Тайната Вечеря на Господ Исус Христос с неговите ученици и апостоли. На нея от Христос било установено главното тайнство на християнската вяра — Евхаристия («благодарение»), по време на което всички верни се причестяват с Тялото и Кръвта на Самия Божи Син. Според вярата на  Църквата в това тайнство става най-пълното, доколкото това е възможно на земята, съединение на човека с Бога.

 

На специалното утринно богослужение, след прочитането на петото евенгелие, свещеникът изнася от Св. олтар Разпятието и го издига сред храма за поклонение. Носенето на кръста напомня Христовото кръстоношение. Така кръстът Христов е не само оръдие на позора, но и знамение на победата и тържеството. Днес св. кръст е най-свещен и почитан предмет за християните.

На Велики петък се извършва вечерня с изнасянето на плащаницата пред храма. Същия ден вечерта или сутринта на Велика събота с плащаницата се извършва опелото Христово  и се ознаменува  погребението на Божия Син. При влизането в църква по стар обичай богомолците минават под плащаницата, след което тя се полага върху св. престол в олтара.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. Служението се извършва със специални великденски празнични одежди, които са получили значение на правомощие за измолване на Божията благодат, проявяваща се в свещенодействията. Най-съществена одежда е епитрахилът, чрез който се измолва Божията благодат. Той се препасва с пояс, означававащ обрусът, който Христос препасал на Тайната вечеря за измиване нозете на Своите ученици. Обличаният най-отгоре фелон означава багреницата, в която облекли Христос при съденето Му, и игото на пастирското служене. Наръкавниците означават връзките, с които били привързани ръцете на Спасителя през време на мъченията Му. След тържествената литийна процесия извън храма, под празничното биене на камбани, заедно със запалените великденски свещи християните отнасят и пасхалната радост по домовете си.

Във Възкресението се открива универсалността на Божието Царство, в което наред с човека се призовава и небото, т. е. духовният свят, и земята, т. е. материалният свят. Със Своето Възкресение, побеждавайки смъртта в Самия Себе Си, Иисус Христос така я побеждава и в целия човешки род, т. к. Той се явява «последният Адам» (1 Кор 15. 45-49), от който хората наследяват нова природа и вечен живот.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица