Въпреки стабилността на България, инвеститорите бягат от нея като дявол от тамян.

Съществува ли показател, който да ни показва едновременно кредитния имидж на дадена държава, нейната фискална стабилност и оценката на инвеститорите за финансовата политика в нея? При това, ако е възможно този показател да е стандартизиран и да позволява сравнителен анализ с другите държави. Такива показатели съществуват и днес искам да коментираме един от тях – лихвеният процент по дългосрочните правителствени облигации. Нека обаче първо да си разясним какво точно представлява този дългов инструмент.

Когато правителството има нужда от пари в заем, то може да емитира облигации, които се отличават с някои характерни особености – емитент (централното правителство), срок до падежа (матуритет) и доходност до падежа. Последната обикновено се приема за дългосрочен номинален лихвен процент (без да се отчитат други фактори като инфлация, данъци и др.). Дългосрочните правителствени облигации (със срок до падежа 10 години) се предлагат на вторичния пазар, където инвеститорите ги търгуват, според очакванията за покачване или намаляване на цената им. Приема се, че колкото по-висока е доходността до падежа (лихвения процент), толкова по-рискова е облигацията и цената се понижава. Рискът се оценява на база възможността на правителството да изплаща дълговете си. До скоро се смяташе, че правителствените облигации са с нулев риск, но след 2008 година тази идея претърпя генерално преразглеждане.

На горната графика са изобразени дългосрочните лихвени проценти по правителствени облигации на три държави-членки на еврозоната и на две държави-членки на Европейския съюз (ЕС), но все още извън еврозоната. Виждаме, че добре известната ни вече Гърция продължава да се радва на лош кредитен имидж и лихвения процент стремглаво расте. Италия тепърва ще бъде анатемосана като лош длъжник, особено ако не извърши ключови реформи и не започне да си връща прекомерните дългове. По-интересно е обаче да видим нашата си мила родина. Горната графика е един от най-ясните показатели за това, че света (разбирайте, инвеститорите) смята България за стабилна страна със сравнително балансиран бюджет и консервативна фискална политика. Няма спор в това. Или ако някой го води, то е, за да си чеше езика. И това в никакъв случай не е заслуга на настоящето правителство.

Истината е, че от 2001 година насам фискът ни като цяло е управляван сравнително разумно. С някои доста фрапиращи изключения. И какво от това ? Да, инвеститорите считат, че сме стабилни и пример за подражание, но това е само едната страна на монетата. Да обърнем внимание и на другата страна.

Искрен Пенчев e индивидуален инвеститор. Макроикономист

Задавали ли сте си въпроса защо, след като сме толкова добри, страдаме от липса на инвестиции? Аз се сещам за 2 основни причини. Първата е, че държавата ни продължава да се държи неадекватно с ключови инвеститори и да счита данъчните облекчения за създаването на голям бизнес с чужди капитали у нас за анатема. И втората ще прозвучи малко невероятно, но е вярна – инвеститорите просто не искат да рискуват, било то в България, или в Гърция. И така, ние сме много красиви и праведни, гледано отвън. Вътре обаче нещата хич не са розови. Стандартът ни на живот е най-ниският в Съюза, сивият сектор се разраства все повече. Държавата се обезкървява, а до 2025 година малцинствата ще станат мнозинства. Можем безспорно да се хвалим със стабилността си. Но липсва политика на доходите, стимули за увеличаване на вътрешното потребление, липсват реформи в държавните разходи, износът се свива, и социалната политика на държавата ни превръща малцинствата в мнозинства. И това са само част от проблемите, които се крият под привидната стабилност. И колкото и философски да гледаме на нещата, уверявам ви, магистралите няма да ги решат.

автор: Искрен Пенчев

АрументиБГ