Свържи се с нас

Култура

Балетът на Русенската опера гостува в Габрово с „Лешникотрошачката“

Published

on

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Една от най-гледаните коледни балетни феерии в цял свят „Лешникотрошачката“, представена от Държавната опера в Русе гостува в Драматичния театър „Рачо Стоянов“ в Габрово. Коледният спектакъл ще се състои днес /8 декември/, от 19.00 часа.

Историята е за  малко немско момиче на име Клара. Когато завесата се вдига виждаме как семейство Сталбаум се приготвят за Бъдни Вечер. Клара, по-малкият и брат Фриц, майка й и баща й празнуват със семейството и с приятелите си, когато пристига мистериозният дядо на Клара – Хер Дроселмайер. Той бързо измъква голяма торба с подаръци за всички деца и всички са щастливи освен Клара, която още не е получила подарък. Когато тя отива при него, за да получи своя подарък, се оказва че няма повече подаръци и тя избягва при майка си цялата в сълзи.
Тогава Дроселмайер измъква играчка-лешникотрошачка в традиционната форма на войник в разкошна униформа от кралската гвардия. Клара е на седмото небе от щастие, но от завист, брат й Фриц счупва играчката. Дроселмайер намира счупената играчка и я поправя.
Когато празненството свършва и Сталбаум отиват да спят, Клара се притеснява за играчката си и отива при коледното дърво, за да я види. Тя заспива под елхата с лешникотрошачката в ръцете й. Когато часовникът бие полунощ, Клара чува шум от мишки и се опитва да избяга, но мишките я спират. Тогава изведнъж коледното дърво започва да расте и запълва стаята, войникът-лешникотрошачка оживява и той заедно с войниците си защитават Клара в битка с войската на Краля на Мишките.
В битката Клара хвърля пантофа си по Краля на Мишките и в това време лешникотрошачката успява да го прободе с копието си. Загубили водача си мишките се отдръпват. Тогава изведнъж лешникотрошачката се превръща в принц.(Според някои от версиите принцът е племенник на Дроселмайер, който е бил омагьосан от Краля на Мишките и че всичко е било план на чичо му да разруши магията.) Клара и принцът отпътуват до свят, където ги посрещат танцуващи снежинки, феи и кралици  Тук свършва първо действие.
Когато завесата се вдига отново, Клара и принцът са пристигнали в страната на Захарната фея. Тя и народът й от страната на сладките ги посрещат с множество танци. Танцуват испанските танцьори на шоколада, китайските – на чая, арабските – на кафето, руските – на захарните бастунчета, танцът на марципанените овчарчета, на Захарната фея и танцът на цветята. След като фестивалът завършва, Клара се събужда под коледното дърво с лешникотрошачката в ръцете си. (При накой от версиите сцената с нейното събуждане не се представя, за да се приеме, че всичко това не е било сън).

Хореография – Лев ИВАНОВ и Василий ВАЙНОНЕН
Адаптация – Марияна Захариева
Сценография и костюми – Еслица Попова
Репетитор – Силвия Малинова
Корепетитор – Елена Колева
Ас. Режисьори – Елена Бояджиева, Мария Димитрова

Чайковски композира балета през 1891-1892, но не бил доволен от работата си и считал произведението за едно от по-малко сполучливите. Премиерата на „Лешникотрошачката“ е била на 18-ти декември 1892 година заедно с премиерата на операта на Чайковски „Йоланта“ в театър „Марийнски“ в Санкт Петербург, Русия. Но първото представление не е имало много голям успех.
За първи път балетът е представен извън Русия през 1934 година в Англия, а през 1944 е направено първото представление на „Лешникотрошачката“ в Съединените Щати от балета на Сан Франциско. През 1954 е направено представление и в Ню Йорк, което е постигнало огромен успех и от тогава традиционно се изпълнява по Коледа всяка година. Балетът е бил предаван по телевизията 2 пъти, а през 1993 е бил филмиран. След края на 1960-те „Лешникотрошачката“ се превръща във феномен като се изпълнява по традиция на Коледа в целия свят.

8 декември 2011 година – четвъртък, Драматичен театър „Рачо Стоянов”. Билети на касата на театъра. Организатори  на събитието са Държавна опера – Русе и „Арттра“ ЕООД.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица