Свържи се с нас

Любопитно

„Семе българско“ – кога, къде, какво?

Published

on

На 26 и 27 април севлиевци и гостите на града ще преживеят магията на един от най- българските фестивали – „Семе българско“. За неговото единадесето издание организаторите са подготвили пъстра програма, пълна с музика, добро настроение, споделена мъдрост, красота и аромат.  

Фестивалните дни ще ни срещнат с майстори на художествени занаяти от близо и далеч, ще ни потопят в далечните времена на създаването на българската писменост, ще се учим да разчитаме древни тайни и да се вслушваме в гласа на корените си.   

Богатата музикална програма обещава добро настроение, песни и танци, събрали в себе си усещането за България – такава, каквато я носим в сърцата си. Ще тропнем не едно хоро с ансамбъл „Загоре”, ансамбъл „Развитие”, ФТФ „Боженци”, ТК „Хопни ми, тропни ми”, ще притихнем от омаята на космическия глас на Валя Балканска и на неповторимата мелодия на гайдата на Петър Янев, ще се докоснем до таланта на звездната Йорданка Христова, ще приветстваме младите изпълнители от „Upstreem Voices“ и ще се насладим на изпълненията на Йордан Петев от „Гласът на България” + Live band. 

Ще срещнем 11 съвременни будители, сред които: Валя Балканска, Аида Марковска – холистичен и родов терапевт, доц. д-р Катя Узунджалиева – директор на Института по растителни генетични ресурси „К. Малков“ – Садово, основателят на фондация „Искам бебе” – Радина Велчева,  учителя по история от Свиленград – Димитър Гилев, Уста Дарин Божков – трето поколение потомствен дърворезбар, наследник на тревненската резбарска школа, Иван Андонов от „Дар Лимец”, режисьорът – историк Любомир Радев – създател на филмовата поредица „Древната Цивилизация”, Миглена Чаталова – майстор-тъкач от Велико Търново и Христо Иванов – Христо Ашламинатора – инструктор по Природа.  

Ще преживеем емоцията „11 мига от България” с фотоизлобжа на Радослав Първанов. Ще ни посрещнат зони „ДОБРОдарие”, „Родно”, „Харно”, „Китно”, „Ръкотворие” , Фермерски пазар „ОТ БГ” и др. Ще аплодираме участниците в традиционния конкурс „Никой не е по-голям от хляба”. Ще подкрепим благотворителната кампания, насочена към семейни двойки с репродуктивни проблеми от Севлиево и заедно ще случим добро в името на живота. 

А децата ще разгърнат талант в ателиета за рисуване с водната техника „Ебру, за изработка на хвърчила, свещи и Чичкотревичковци, ще месят хляб с „Дар лимец” и още, и още.

Любопитно

Мъжка чанта или раница – кое е по- добре за ежедневието?

Published

on

В динамичното ежедневие на съвременния мъж, изборът между мъжка чанта или раница не е просто въпрос на стил, а на практичност, комфорт и идентичност. Модата отдавна не е само естетика – тя е език, чрез който изразяваме начина си на живот. Все по-често градските джентълмени търсят функционални аксесоари, които съчетават визия и удобство. Сред тях особено предпочитана е елегантната и винаги актуална мъжка чанта през рамо – аксесоар, който перфектно се вписва в динамиката на съвременния градски стил. Но, ако и вие сте изправени пред дилемата на кой аксесоар да заложите, тази статия ще ви помогне да разберете предимствата и на двата избора.

Как да изберем между мъжка чанта и раница?
Замисляли ли сте се как един аксесоар може не само да улесни деня ви, но и да подчертае стила ви? Изборът между мъжка чанта и раница често зависи от вашето темпо, ежедневни ангажименти и предпочитания към визията. Ако утрото ви започва с бизнес среща, а следобедът преминава в динамика из града, моделите мъжки чанти могат да бъдат идеалният спътник – изчистени, практични и със силно изразен градски характер. Те предлагат не само удобен достъп до най-необходимото, но и добавят нотка на класа към smart casual визията.

В ситуации, в които денят ви е наситен с движение, документи, техника или спортен екип, раницата предлага безспорен комфорт. Благодарение на равномерното разпределение на тежестта, тя щади стойката ви и се вписва отлично в активния начин на живот. Модерните издания се отличават с минималистичен силует и технически материи, което ги прави подходящи не само за уикенд активности, но и за делнични срещи – включително и в офис среда.

В крайна сметка – и двете решения имат своето място в гардероба на съвременния мъж. В асортимента на CCC ще откриете разнообразие от стилове – от класически до модерни, които отговарят на нуждите на мъже с различна динамика и вкус. Продуктите са достъпни както онлайн, така и във физическите обекти на доставчика, което прави пазаруването лесно и удобно. Всичко зависи от това кой сте в своето ежедневие и как искате да бъдете възприемани.

Какви са предимствата на мъжката чанта в ежедневието?
Независимо дали търсите функционален акцент за делова визия, или универсален аксесоар за града, мъжката чанта се утвърди като символ на модерен минимализъм. Тя е предпочитана от мъже, които ценят подредеността, стила и детайла. Моделите варират от елегантни портфейлни форми до по-спортни крос-боди варианти, което позволява стилова гъвкавост в зависимост от повода. Една добре подбрана мъжка чанта през рамо може да бъде ключов акцент в облеклото – особено, когато е изработена от висококачествени материали и с внимание към изработката.

Защо раницата остава предпочитан избор за динамичния мъж?
Раницата е най-предпочитан избор от мъже, които живеят динамично, обичат комфорта и не правят компромис с визията. Благодарение на съвременния дизайн, тя вече не е само спортен аксесоар – модерните модели са стилни, добре организирани и подходящи за различни поводи. С отделения за лаптоп, допълнителни джобове и регулируеми презрамки, мъжките раници са създадени с мисъл за функционалност и комфорт. Те са идеални за ежедневни задачи, пътувания, работа или учене. А когато визията е важна – изчистеният дизайн, комбиниран с качествени материи, гарантира стилно присъствие.

Независимо дали залагате на премерената елегантност на мъжката чанта, или предпочитате свободата и практичността на раницата, важното е аксесоарът да съответства на вашия начин на живот.

Зареди още

Любопитно

Кафе – терасата на „Pump Gym“ отново отвори врати

Published

on

Терасата на фитнес център „Pump Gym“ в Тера Мол – Габрово отново отвори врати – с нов заряд и съчетание от уют, настроение и комфорт. Това е перфектното място за вашата почивка след тренировка или за приятна среща с приятели.

Тук ще ви посрещнат ароматно кафе за сутрешен старт, освежаващи безалкохолни през деня и студена бира за спортните вечери, поднесени професионално с комплимент.

Кафе – терасата на „Pump Gym“ е място, което живее с ритъма на спорта – с голям екран и излъчване на живо на всички важни мачове и турнири от цял свят. Събирайте се с приятели, аплодирайте любимите си отбори и създавайте нови спомени.

Заповядайте при нас във фитнес център „Pump Gym“ на бул. „Могильов“ 47, Тера Мол – Габрово. Работим без почивен ден: Пон–Пет: 07.00–22.00 часа, Събота: 08.00–22.00 и Неделя: 10.00–18.00 ч.

Разчупи рутината – направи терасата на „Pump Gym“ част от деня си.

Зареди още

Култура

Спомен за габровското вариете

Published

on

Театърът е създаден е през 1979 г., като художествено-творческа формация към Дома на хумора и сатирата – Габрово с Разпореждане на Министерския съвет. Той е първият извънстоличен вариететен театър в България. Като предмет на дейността му се посочва създаване и разпространение на спектакли от вариететно-сатиричния жанр. Определеният статут на експериментален театър предполага разнообразни творчески търсения. За периода от 1979 до 1985 г. реално творческа няма дейност. Първата постановка „ПОЛЕТ ГБ-1985“ от Иван Кулеков на режисьора Николай Николаев се играе на 20 април 1985 г. Това се счита и за рождената дата на Габровското вариете. Министерството на културата е готово да експериментира с нещо ново, непознато като музикален, театрален и хореографски жанр, с цел обогатяване на българската театрална култура, облягайки се на упоритостта и дързостта на габровци да влеят традицията си в областта на хумора и сатирата в този храм.

Вариетето използва и стопанисва част от сградата на Дом на хумора и сатирата. Сградата на Веселата къща, както я наричат габровци е преустроена бивша кожарска фабрика, по проект на арх. Карл Кандулков и е открита през 1975 г. Проектирането му започва още през 1979 г., с изготвянето на идеен проект под ръководството на арх. Хр. Цветков. Първият вариететен театър използва озвучителна и осветителна техника, оборудване на сцената. Изключително модерната за времето си сцена и зрителна зала на два етажа, с кръгли сепарета е изградена от екип строители с ръководител инж. Василев. След премиерата през 1985 г. следват постановките „София, само София“ от Никман (1986 г.), „Божествена комедия“ – мюзикъл от Исидор Щок, ( 1987 г.), „Архангелите не играя флипер“, комедия от Дарио Фо, (1988 г.), „Приказки за деца от 3 до 103 години“ от Йожен Йонеско (1988 г.), „Бизнес“ от Кирил Топалов (1988 г.), „Голият крал“ сатирична комедия от Евгений Шварц (1989 г.), „Подземният“ от Христо Бойчев, (1989 г.), „Най-чудното нещо“ от Стефан Цанев (1990 г.), „Скок в леглото“ от Рей Куни (1991 г.), „Кланица“ от Славомир Мрожек (1992), „Приключение“ от Ники Априлов (1994 г.), „Чимиджимичамиджоми“ (1994 г.), „Шизофренични прояви на нормалност“, режисьор Николай Георгиев ( 1995 г.), „Мандрагора“ от Николо Макиавели (1996 г.) и др. От 1996 г. съставът на Вариететния театър е от Театър студио 4хС. Магията на изкуството и живота, чрез хумора и сатирата се качват всяка вечер на сцената. Ражда се първата вариететна публика в България. Тук работят и оставят частица от себе си творци като Николай Николаев, Хачо Бояджиев, Николай Георгиев, Рада Абрашева, Вили Цанков, Димитър Стоянов, Сотир Майноловски, Бойко Илиев, Невена Митева, Едмон Сокот-Лобо, и мн. др.

Светлините на рампата в Габровското вариете осветяват театралния път на много актьори, често стъпили за пръв път на сцена: Деница Шопова, Пенко Русев, Пепа Позлатева, Дияна Лозанова, Нона Йотова, Ружена Йосифова, Теодор Елмазов, Диана Райнова, Кръстьо Вапцаров, Пламен Пеев и мн. др. Провокирани от жанра композитори като Найден Андреев, Александър Бразицов, Димитър Вълчев, Стефан Димитров, Манол Цоков, Нелко Коларов, Николай Ваклинов създават великолепни произведения. Работят хореографите Маргарита Градечлиева, Роз Мари Де Мео, Мила Искренова, Александър Чобанов, Едмонд Скот Лобо, Светослав Йорданов и др.

Важно събитие от историята на града, предопределя в известна степен и историята на Габровското вариететен театър. На 6 юли 1991 г. Габрово преживява едно от най- катастрофалните наводнения в своята история. Засегнати са десетки частни и обществени постройки, разрушена е инфраструктурата, пътища, тротоари, водата отнася мостове. Бедствието засяга и материалната база на Вариетето, което е разположено в приземието на сградата на Дома и сатирата. Целият наличен декор, реквизит и костюми, събирани с години са унищожени напълно. Ръководството в лицето на Сотир Майноловски търси подкрепа от държавата за справяне със щетите от бедствието. Артистите продължават да играят, макар и на други сцени. Въпреки всички превратности, работата на отдадените на вариететното изкуство артисти не оставя безразлични нито публиката, нито критика, нито самите тях:

„..Къде е извора на вашата безкрайна енергия и бляскавата ви импровизация? Първоначално исках да определя откъде идва тайната и мистерията на шеметния ви успех – в нещо подобно на прочутото испанско дуенде или италианското брио, но музиката с фолклорна канава и мощния тътен поддържащ ритъма ми подсказаха, че магията на вашето въздействие идва от мистиката на кръвта.“
Проф. Иван Славов

„В края на представлението българите потвърждават, че синтетичното изкуство се състои от отделни части и тези части го свързват в неговата противоречивост-между света на чувствата, сънищата и скритата лудост“ Хусам Ата, сп. „Експериментал“ – Кайро „Скъпи зрители, наши приятели, Вие притежавате уникален Сатиричен вариететен театър. Няма друг такъв в страната. Пазете го с много обич. Ние имаме нужда от вашата любов, защото нашата към вас е безспорна. Идвайте често при нас! В това мъчително време нека презрем самотата и бъдем често заедно. Благодарим ви!“
Сотир Майноловски

90-те години на миналия век са много трудно и жестоко време, особено за изкуство и култура. Време на ликвидиране, закриване. Такава е и съдбата на Вариететния театър. Една от последните постановки, която се играе е „Шизофренични прояви на нормалност“ при това не на собствена сцена. След 1997 г. постоянно намаляват средствата за финансиране на театъра. С Решение на Общинския съвет – Габрово от 25 март 1999 г., Община Габрово преустановява финансирането на театъра. Със Заповед на Министъра на културата за закриване на Вариетето на 15 април 1999 г. завесата пада.

Чрез синтеза на трите изкуства – музика, хореография и драматургия, театърът внася своя дан в обогатяването на националната ни култура. Остава и в спомените и сърцата на габровци. Представените снимки, документи и информация се съхраняват във фондовете на „Държавен експериментален сатиричен вариететен театър – Габрово“ и „Окръжен център за фотопропаганда- Габрово“ в Държавен архив – Габрово.

Автор:
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица