Под този надслов в габровската детска градина „Мики Маус“, побратимена с 400 японски дечица през 1998 г. от Светла Хасегава, доктор по японска лингвистика, се проведе първият национален Фестивал на българо-японското детско приятелство.

Със себе си тя доведе 8-членна японска делегация от партньорския град Тойоаке. Преди да тръгне на път кака Светла бе изпратена от японските сладурчета, най-големите приятели на габровските дечица. По стародавен български обичай в „Мики Маус“ посрещнаха кака Светла с питка и сол.

А батко Хироки казва, че обича България и догодина отново ще дойде в Габрово, ще стане първия японец учител в детска градина. Занимателни бяха уроците по икебана, а всички се влюбиха в слънчевата японска учителка /сенсеи/ Йоко и всеки искаше да има снимка за спомен с нея.

Тази година кака Светла получи и особено ценен и скъп подарък от градина „Мики Маус“ – разкошен комплект от български детски национални носии за момченце и момиченце, които ще отнесе в Япония.

После в Габрово ще пристигне и дългоочакваният колет – най-красивите изработени с много любов японски национални носии – кимона за момченце и момиченце. Едно детско приятелство и сътрудничество, което ще се разгаря все повече през идните години!

На 22 март Младежки център – Габрово ще се присъедини към световната инициатива „Часът на Земята“ по уникален начин – не само чрез угасването на светлините за 60 минути, а и като запали искрата на традициите! Мракът ще бъде заменен от светлината на българските обичаи, музика, споделени моменти и забравени игри, а младите хора ще покажат, че могат да се забавляват дори без съвременните технологии и че са отговорни към природата!

Вместо екрани и електричество, събитието ще предложи истинско преживяване в духа на старите седенки. Младежите ще имат възможността да се потопят в миналото и да усетят как са прекарвали времето си бабите ни.

„Ще има народни танци и песни – за да усетим ритъма на българските традиции и да докажем, че енергията на хората е по-силна от електричеството. Подготвили сме викторина за старите габровски обичаи – за да проверим знанията си. Ще играем забавни игри, на които са играли нашите баби и дядовци, и не се нуждаят от батерии, а само от смях и добро настроение. Часът на Земята е повече от една изгасена крушка! Младежката седянка не е просто събитие – това е послание. Да покажем, че сме поколение, което цени миналото, но мисли за бъдещето! Угасваме светлините! Запалваме осъзнатостта!“ – канят младежките работници всички млади хора от 14 до 29 години.

Началото на събитието е в 19.00 часа, мястото – сградата на бившия Летен театър – сега Младежки център – Габрово. Датата – 22 март.

Исторически музей – Дряново кани всички почитатели на българската история на представянето на книгата „България: кратки хроники“ от Пламен Павлов. Събитието ще се състои на 25 март от 17.30 часа в залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“.  

Проф. Пламен Павлов е изтъкнат български историк, поет, публицист и телевизионен водещ. Завършил е история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където от 1984 г. преподава история на Византия и средновековните балкански държави. В периода 1998 – 2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина, работейки активно за свързването на българските общности по света.

Автор е на над 150 научни студии, книги, учебници и енциклопедични издания. „България: кратки хроники“ е проект в две книги на издателство „Изток-Запад“, който предлага задълбочен поглед върху българската история.

Първата книга проследява малко познати и напълно непознати събития и личности – от праисторията до падането на средновековната българска държава. В нея читателят ще открие нови сведения за пещерите „Козарника“ и „Бачо Киро“, неолитната революция, цивилизацията Варна, както и значими моменти от античността и средновековието.

Представени са емблематичните български владетели като Кубрат, Симеон Велики, Иван Асен II, Ивайло и Иван Шишман, но и малко познати духовни водачи и исторически фигури.

Книгата на Пламен Павлов предлага научнопопулярни текстове, систематизирани в аналитични раздели. Това я прави подходяща както за любители на историята, така и за по-задълбочени изследователи.