Провокативен спектакъл с много музика на живо и невероятно послание към модерния човек, в което участва цялата трупа на Държавен куклен театър – Габрово, се създава единствено при финансова стабилност и добре развита мениджърска политика.

Е, екипът на ДКТ-Габрово го направи. Създаде продукт за тийнейджъри и възрастни, който не е комерсиален, а предизвиква експлозия от размисли и страсти в зрителя. Създава самочувствие и увереност в артистите, че са достигнали етапа на преодоляване на традиционното търсене от страна на публиката в пазарен смисъл.

Авангардният млад режисьор, Любомир Колаксъзов, станал част от екипа на ДКТ-Габрово през изминалия сезон, е готов за премиера с култовото заглавия, поставено за първи път в България – „Прометей“ по мотиви от античния мит за Прометей! Това се случва малко след премиерата му на спектакъла – „Нечовек“ през февруари в Народен театър – София.

В отделните роли са актьорите – Алекса Манчева, Красимир Димитров, Виктория Василева, Янна Генчева, Анна Верховска, Павел Кинчев, Радостина Андреева и Петър Гайдаров.

Идеята за реализацията на античен текст в кукления театър е търсена от директора на театъра Алфидин Ахмедов не самоцелно, а като етап от развитие на трупата, преодолявайки характерния изказ на речта при творческия процес. Първоначално той предлага на режисьора „Антигона“. Преминавайки през различни текстове и заглавия при разсъждения в колаборация с режисьора се достига до идеята да се създаде непоставеното заглавие до момента в България – „Прометей“.

За тази цел е необходима качествена драматургия на конкретния мит. Драматургът – д-р Ина Божидарова, автор на множество текстове за театър, отличена с награди за това, откликва на предизвикателството поставено от режисьора, да се напише специално драматургичен текст, предназначен единствено за трупата и индивидуалността на всеки от актьорите в нея.

Постановката на ДКТ-Габрово и постановъчният екип от творци със сериозни автобиографии зад гърба си, е реализирана на два етапа в продължение на два месеца, през които представленията в турне са сведени почти до минимум, за да се създаде комфорт по време на творческото създаване. Етапите се формират като – лабораторен и репетиционен, като фазата на упражненията, заложени в двата периода не е спирала, което не е просто самоцел, а опознаване на текста търсене на експресия по посока на посланието на сюжета и творческите виждания на постановъчния екип.

Добромир Кисьов – младата надежда в българската музикална култура е създател на музикалната партитура в спектакъла. Освен автор на театрална музика, маестрото създава и филмови партитури. Като инструменталист е носител на редица награди от международни и национални конкурси. Концертира в Академичния симфоничен оркестър, Софийска Филхармония, „Симфониета“ – Враца и други формации извън страната.

Сценографията и костюмите са дело на талантливата Елена Цонкова, която с ефирност и изчистени форми, посредством знакови елементи, внедрени в сценичната среда, допълва яркото послание, което се разкрива пред публиката още в първия момент.

Срещата на зрителя с античността и непосредствената обвързаност на постановката с учебния план на образователната система по Български език и литература и афиша на театъра е напълно мениджърски подход при съставяне на репертоара, с цел яркото представление да достигне до максимален брой почитатели и да отрази в тях днешното послание на театъра.

Премиерните дати са 6 и 7 март от 18.00 часа.

Габровският общински съвет единодушно подкрепи предложението градът да се включи в надпреварата за Европейска столица на културата за 2032 г. В предложението за подкрепа до Общинския съвет кметът на града Таня Христова посочва, че амбицията на Габрово да се включи в надпреварата за Европейска столица на културата за 2032 година представлява дългосрочен ангажимент и инвестиция, и в същото време показва, че културата може да бъде основен двигател на трансформация в града.

За подготовката на първата стъпка – представянето в етапа на предварителната селекция и достигането до евентуален финал, Община Габрово ще разчита на екип от трима независими културни експерти, притежаващи над 23 години богат опит, като 11 от последните 13 града – кандидати са били техни клиенти и са носители на титлата ЕСК.

По повод решението на местният парламент, в профила си в социалната мрежа, кметът на Габрово Таня Христова каза: „Благодаря на всички общински съветници за единодушната подкрепа Габрово да се включи в надпреварата за Европейска столица на културата! Това, което ни предстои не е просто събитие, определено да се случи на конкретна дата. Това е стратегическа мисия, която има потенциал да покаже нашата идентичност, да открои онова, което ни прави уникални. Защото Европейска столица на културата е философия. Най-важното е как тя ще трансформира хората, които живеят тук и как Европа и света ще гледат на мястото, което ще бъде избрано за Културна столица на Европа. Днешният дебат показа, че идеята има потенциал да ангажира всички – с идеи, смели решения, работа по нещата, които ни лисват – материално и духовно. Габровският общински съвет даде зелена светлина на една чудесна инициатива, която дава шанс на хората да използват позитивната си и съзидателна енергия. Нашата кандидатура не е самоцел, не носи огромна финансова привилегия за града, но ще определи посоката на Габрово след 2032 година. Благодаря!“

Автор: Десислава Сутева, Община Габрово.

Ден след Националния празник на България, на 4 март от 17.30 часа в Исторически музей – Дряново ще бъде представена гостуващата фотодокументална изложба „Герой на своето време“ на Регионален военноисторически музей – Плевен. Тя е изготвена през 2023 г. по повод 180 години от рождението на ген. Михаил Дмитриевич Скобелев.

Експозицията ще представи важни моменти от живота и мемориализацията на ген. Скобелев в Русия и България. Изложбата включва още лични вещи и оригинални литографии от фонда на РВИМ-Плевен, които ще бъдат показани.

Михаил Дмитриевич Скобелев е един от най-известните руски пълководци, участници в Руско-турската война 1877-1878 г. и Плевенската епопея 1877 г. Той е потомствен военен, трето поколение генерал. По време на Руско-турската война 1877- 1878 г. се отличава при форсирането на р. Дунав, при превземането на Ловеч, във втория и третия щурм и блокадата на Плевен, в зимното преминаване на Стара планина, в боевете при Шипка – Шейново и превземането на Одрин.

Във всички сражения той проявява забележителен военен талант и личен героизъм, но името му се покрива с неувяхваща слава в сраженията при Плевен. Той е пръв военен губернатор на града. Най-младият генерал в руската армия по време на войната – само на 34 г., известен с прозвището Белия генерал.

Участието му в Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на българския народ оставят незаличима следа в живота на ген. М. Скобелев. След войната той остава временно в България и се занимава с организацията и бойното възпитание на Българската земска войска. Връща се в родината си като герой и победител.

На 38 години ген. М. Скобелев притежава трите степени на Георгиевския кръст – 2-а, 3-та и 4-та, златна сабя и две златни шпаги с надпис „За храброст“, чин генерал от инфантерията и световна известност.

На 18 август 1899 г. в София е учреден Комитетът „Цар Освободител Александър II“, който поддържа съществуващите паметници от Руско-турската война 1877-1878 г. и изгражда нови в знак на благодарност към руския народ. В Плевен на 3 септември 1907 г. на бойното поле при Зелените гори, където по време на Третия щурм за Плевен загиват 6 500 воини от 13-хилядния отряд на ген. Скобелев, тържествено е открит първият в страната мемориален парк-музей носещ неговото име.

В периода 1957-1958 г. в Плевен са издигнати два бюст-паметника на бележития генерал – в парка на музей „Освобождението на Плевен – 1877 г.“ и в началото на Скобелев парк-музей.

По повод 100 годишнината от Освобождението на града, през 1977 г. в западната част на Скобелев парк е изграден архитектурно-художествения комплекс Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“.

През годините уважението на плевенчани към Скобелев не намалява. В чест на 130 г. от Плевенската епопея и 100 години от откриването на Военноисторическите музеи на 11 септември 2007 г. е открит негов паметник – бронзова фигура, дарение от Руския обществен комитет, разположен в началото на булевард Скобелев.

В изложбата „Герой на своето време“ са експонирани част от личните вещи на ген. Скобелев. Сред тях са две мастилници, преспапие, папка, стойка за перодръжка и моливи, перодръжка от слонова кост, възпоменателни жетони, плакет и банкнота от 200 рубли в памет на ген. Скобелев, за участието му в Руско-турската война 1877-1878 г. и откриването на неговия паметник в Москва през 1912 г. Колекцията от лични вещи на ген. Скобелев е сред най-ценните материали във фонда на РВИМ-Плевен.

Те се съхраняват за поколенията като скъпи реликви и незабравим спомен за Белия генерал, героят от Плевенската епопея и Руско-турската война 1877-1878 г. Сред експонатите е и златната сабя на Евгений Максимилянович, херцог Лейхтенбергски, участник в Руско-турската война 1877-1878 г., съпруг на най-малката сестра на ген. М. Скобелев – Зинаида.

Подарена е на Военноисторическите музеи от Руското военно министерство в периода 1904-1907 г. Изложбата е съпътствана от литографии от художествените колекции на РВИМ- Плевен, които изобразяват личността на ген. Скобелев и разкриват някои от забележителните му качества на военен деец и лидер, отличаващ се с необикновена енергия и обаяние.

В Плевен, а и в цяла България всички знаят и помнят името на Михаил Дмитриевич Скобелев. Неговото име носят улици и булеварди, а споменът за него се предава от поколение на поколение. Паметниците, издигнати в негова чест продължават да стоят неподвластни на времето.  

Заради изключителната му храброст, мъжество и пълководчески талант по време на Плевенската епопея 1877 г., както и заради чисто човешката му душа, ген. М. Скобелев остава завинаги „Героят на Плевен”.

Изложбата може да бъде разгледана в Исторически музей – Дряново от 4 до 31 март 2025 г.