Провокативен спектакъл с много музика на живо и невероятно послание към модерния човек, в което участва цялата трупа на Държавен куклен театър – Габрово, се създава единствено при финансова стабилност и добре развита мениджърска политика.

Е, екипът на ДКТ-Габрово го направи. Създаде продукт за тийнейджъри и възрастни, който не е комерсиален, а предизвиква експлозия от размисли и страсти в зрителя. Създава самочувствие и увереност в артистите, че са достигнали етапа на преодоляване на традиционното търсене от страна на публиката в пазарен смисъл.

Авангардният млад режисьор, Любомир Колаксъзов, станал част от екипа на ДКТ-Габрово през изминалия сезон, е готов за премиера с култовото заглавия, поставено за първи път в България – „Прометей“ по мотиви от античния мит за Прометей! Това се случва малко след премиерата му на спектакъла – „Нечовек“ през февруари в Народен театър – София.

В отделните роли са актьорите – Алекса Манчева, Красимир Димитров, Виктория Василева, Янна Генчева, Анна Верховска, Павел Кинчев, Радостина Андреева и Петър Гайдаров.

Идеята за реализацията на античен текст в кукления театър е търсена от директора на театъра Алфидин Ахмедов не самоцелно, а като етап от развитие на трупата, преодолявайки характерния изказ на речта при творческия процес. Първоначално той предлага на режисьора „Антигона“. Преминавайки през различни текстове и заглавия при разсъждения в колаборация с режисьора се достига до идеята да се създаде непоставеното заглавие до момента в България – „Прометей“.

За тази цел е необходима качествена драматургия на конкретния мит. Драматургът – д-р Ина Божидарова, автор на множество текстове за театър, отличена с награди за това, откликва на предизвикателството поставено от режисьора, да се напише специално драматургичен текст, предназначен единствено за трупата и индивидуалността на всеки от актьорите в нея.

Постановката на ДКТ-Габрово и постановъчният екип от творци със сериозни автобиографии зад гърба си, е реализирана на два етапа в продължение на два месеца, през които представленията в турне са сведени почти до минимум, за да се създаде комфорт по време на творческото създаване. Етапите се формират като – лабораторен и репетиционен, като фазата на упражненията, заложени в двата периода не е спирала, което не е просто самоцел, а опознаване на текста търсене на експресия по посока на посланието на сюжета и творческите виждания на постановъчния екип.

Добромир Кисьов – младата надежда в българската музикална култура е създател на музикалната партитура в спектакъла. Освен автор на театрална музика, маестрото създава и филмови партитури. Като инструменталист е носител на редица награди от международни и национални конкурси. Концертира в Академичния симфоничен оркестър, Софийска Филхармония, „Симфониета“ – Враца и други формации извън страната.

Сценографията и костюмите са дело на талантливата Елена Цонкова, която с ефирност и изчистени форми, посредством знакови елементи, внедрени в сценичната среда, допълва яркото послание, което се разкрива пред публиката още в първия момент.

Срещата на зрителя с античността и непосредствената обвързаност на постановката с учебния план на образователната система по Български език и литература и афиша на театъра е напълно мениджърски подход при съставяне на репертоара, с цел яркото представление да достигне до максимален брой почитатели и да отрази в тях днешното послание на театъра.

Премиерните дати са 6 и 7 март от 18.00 часа.

„Така извоювахме свободата“ е събитие, за което три музея се обединяват в обща кауза – да популяризират ролята на жената в национално- освободителната борба. От 27 февруари до 9 март в Музейния център на РЕМО „Етър“ са представени предмети на Баба Тонка, в РИМ – Габрово на д-р Тота Венкова, а в Националния музей на образованието – на Анастасия Тошева. Предметите на Баба Тонка, които РЕМО „Етър“ представя, са от фонда на РИМ – Русе.

Прави впечатление, че много от децата, посетили изложбата, посветена на Баба Тонка в музей „Етър“ на 3 март, четат. Текстът върху таблото, който разказва историята на именитата българка, е сравнително кратък, но се предполага, че стандартите на по-новите поколения са различни. Обаче се оказва, че когато малчуганите попаднат на такава изложба четат. И реагират напълно емоционално, разбирайки колко деца е имала Баба Тонка. По- големите пък поясняват, че през онази далечна епоха жените са раждали повече.

Многобройна група от Банкя избира да посети музей „Етър“ на националния празник на страната ни. На децата е четено и това си личи, потвърждава Ева Петрова, която припомня на дъщеричката си, че са посещавали къщата на Баба Тонка в Русе и са се запознавали с живота на тази интересна жена. Ева смята, че жените не са пренебрегнати при оценката на личностите в национално-освободителното движение.

Напълно права е, що се отнася до Баба Тонка, а мнението ѝ споделя и Иван Иванов от Габрово. Той си дава сметка, че българското общество по принцип е патриархално и това няма как да не се отрази върху оценката за историческите фигури. В наши дни нещата доста са се променили, е мнението му.

Михаил Михайлов от Монтана посещава музей „Етър“, заедно с габровската си леля Веселина Андреева и със съквартиранта си Мартин Игнатов от Тервел. 21-годишният младеж е силно впечатлен от Музейния център. Триетажната сграда го привлича с възрожденската си архитектура отвън и съвременните удобства – топлина, чистота и дизайн, отвътре. Веселина споделя какво я провокира в изложбата „Така извоювахме свободата…“, която през 2025 акцентира върху образа на Баба Тонка. Веселина казва, че ролята на жените е също толкова значима, колкото на мъжете, дори повечето да не са участвали пряко в битки. Тя казва, че жена може да се открие край всеки един от изтъкнатите български революционери – било то майка, любима или близка родственица. Тя посочва на младежите цитираните в текст към изложбата думи на Баба Тонка – „четирима сина загубих – двама са в гроба и двама полуживи. Но още четирима да имах, пак нямаше да ми стане жал, ако ги видя, че носят байряка.“

15-годишните Деница и Александра от София, също се спират пред таблото с текста, разказващ за живота на Баба Тонка и го прочитат. Момичетата споделят, че в училище са учили за нея и срещата с образа ѝ ги провокира да си припомнят фактите. Начинът, по който са представени предметите, собственост на Баба Тонка, носи много информация и ги провокира към размисли за бита и духа на хората, участвали в революционното движение, довело до освобождението на България.

Какво може да видите през март в музей „Етър“? „Аз съм българка! Пазителка на дома!“ – фотографска изложба на Радослав Първанов, представяща българката в традиционната ѝ роля (Изложбена зала 2). „Да тъчеш сънища“ – съвременен прочит на традиционното тъкачество (Ниво 3, зала 3.4). Открехната врата към отминали времена – жената и традиционното забраждане (Изложбена зала 1).

Само на 8 март в музей „Етър“! На гости на млада булка – възстановката на обичая е от 11:30 – 15:30 в Саковата къща). Тъкане на рамка – творческа работилница с доц. д-р Красимира Кръстанова на ниво 3 в Музейния център, началният час е 13:00. За участие в това събитие е необходимо предварително записване на телефонен номер 0888 601 085 или 0888 804 252.

През всеки от почивните дни на месец март в музей „Етър“ се предлагат семейни билети с творческо преживяване „Претвори традициите“.

Днес, 3 март, цяла България тържествено отбелязва 147 години от Освобождението от османско робство.

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, край Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската освободителна война, а България е призната за автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска.

Според Санстефанския мирен договор площта на освободената държава е над 170 000 кв. км. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).

За най-голямо съжаление, Великите сили не допускат съществуването на голямата по територия и население България. Само няколко месеца по-късно, през юни 1878 г., на Берлинския конгрес България е разпокъсана на 5 отделни части – Автономно Княжество България, Източна Румелия, Македения и Одринска Тракия (върнати на Османската империя), Северна Добруджа (дадена на Румъния) и Нишко, Пиротско и Вранско (дадени на Сърбия).

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Честит национален празник, България!