Днес, 17 април, Исторически музей-Етрополе представя в РЕМО „Етър“ изложбата „Етрополски плескани яйца – съхраненото наследство“. На Велики четвъртък етрополките Венета Мишева, Таня Денова и Илияна Христова ще демонстрират на живо в музей „Етър“ как се рисуват етрополски плескани яйца. Всеки посетител може да участва в работилницата, като закупи семеен билет „Претвори традициите“.

Етрополе от векове е един от центровете в България за рисуване на великденски яйца с восъчна техника. Изписаните яйца са наричани от етрополци плескани. Уникалните рисувани яйца се отличават от другите със специфичната техника на нанасяне на контурите с восък върху бяло яйце, както и характерните си мотиви – петле, бърдуче, цветя или кръст. За тяхната изработка трябва умение, така описват традицията местните историци и краеведи, чиито записи са от началото на ХХ в.

Етрополските плескани яйца се рисуват с писалка, която се топи в пчелен восък. С нея се очертават контурите на петел, цветя, бърдуче или кръст. В едната половина на яйцето задължително се рисува петел, той има различна украса и поза. В другата половина на яйцето се рисува бърдуче, пролетни цветя, стилизиран кръст от цветни розети. После фигурата се оцветява в съответните цветове – жълт, зелен, червен и на места кафяв.

За целта се разбива суров жълтък, в който се разтварят червена, зелена и жълта боя. След това с клечица се запълват нарисуваните мотиви с оцветения жълтък. Така нарисуваните плескани яйца се оставят да изсъхнат хубаво. При добре спазена технология плесканото яйце може да се съхрани между 10 и 20 години. С плесканите яйца не се чука, те се пазят като сувенир и най-ценен дар.

В миналото и днес се подаряват на уважавани и почитани хора, кумове и родители. Техниката за рисуване с восък и бои е усвоена от уредниците на Исторически музей- Етрополе Венета Мишева и Таня Денова от баба Янка Вълкова, една от последните майсторки, рисуващи красивите етрополски плескани яйца. Две уреднички, както и нейната внучка Илияна Христова, днес са признати за носители на умения, които са на изчезване. Тяхното майсторство и сръчност са емблема за града. Трите се опитват да опазят и предат на младите хора това познание.

През 2024 г. Групата за рисуване на Етрополски плескани яйца стана част от националната система „Живи човешки съкровища“. Екипът на музея в Етрополе през последните 25 години опазва и предава на поколенията техниката за рисуване на плескани яйца като организира работилници всяка година в навечерието на Великденските празници. Хиляди са учащите преминали през образователната програма на музея.

Изложбата ще представи историята на традицията, описана от историка Александър Тацов, още в началото на ХХ в., неговите прерисувани схеми с мотиви, които ни дават първообраза на рисунъка. Последната истинска носителка на това умение, което тя предава на своята внучка и служителите в музея. Образци на яйца с характерните за Етрополе мотиви, писалките за писане, други предмети, свързани с традициите, бита и обичаите от Етрополско по Великден.

Изложбата ще гостува в музей Етър до края на месец май.

Днес е Велики четвъртък – денят от Страстната седмица, на който по традиция се боядисват великденските яйца.

Обредът изисква това да става рано сутринта, според някои – преди изгрев слънце.

Първото яйце задължително трябва да е червено – символ на пролятата кръв на Спасителя. Докато боята още не е изсъхнала с яйцето се рисува кръст върху челата на децата и се натриват бузките им – за здраве.

Първото яйце се пази в къщата в продължение на година, за да носи успех и щастие на домакините. Второто яйце също се боядисва в червено. То ще бъде занесено и оставено в църквата след празничната литургия в полунощ на събота срещу неделя.

На Велики четвъртък се замесва и тестото за великденските козунаци. Най-често те се оформят като плитка, а в средата на мястото на усукването на тестото да се поставят шарени яйца.

За семействата, които не успеят да изпълнят ритуалите днес,  се дава втора възможност – да  боядисат яйцата и да омесят козунаците в събота. След въздържанието на Разпети петък, съботата е денят за довършване на подготовката за празника.

„Генерал Иван Фичев е олицетворение и част от българската следосвобожденска съдба, с всичките ѝ възходи и провали. Той е човек, който за по-малко от 30 години изведе българската армия до възможността и способността да побеждава Османската империя. Той е олицетворение на копнежа на българина за свободно и независимо развитие, и бляна за национално обединение.“

Това заяви проф. дин Веселин Янчев по време на среща-разговор, посветена на 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, внук на възрожденския майстор Колю Фичето.

Домакин на събитието, което е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето, бе историческият музей в Дряново. Инициативите се организират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

На срещата с проф. Янчев, състояла се на 15 април – дата на рождението на ген. Фичев, присъстваха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, общественици и граждани.

В своето приветствие Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, представи проф. Янчев и сподели, че той е един от водещите изследователи по военна история в страната. Пред присъстващите българският учен разказа с подробности за личността, живота и дело на българския генерал, които завладяха присъстващите.

Проф. Янчев коментира, че кариерата и военното изкуство на ген. Фичев са свързани с воденето на войните за национално обединение на България и че именно той е стратегът на Балканската война. Според него биографията на генерала е показателна за устрема на нашата нация към наука, прогрес и модернизация, накарали Европа и света да говорят много бързо, с уважение и възхита за тях.

По думите му обаче за разлика от много други военни, политици, строители и общественици на следосвобожденска България, внукът на Колю Фичето не заема полагащото му се и заслужено място в пантеона на съвременните ни герои. За ген. Фичев има написана цялостно само една биография, издадена през 1942 година, чийто автор е неговият колега – ген. майор Рашко Атанасов.

Проф. Янчев е на мнение, че допуснатите грешки по време на Първата и Втората Балкански войни на ген. Фичев не трябва да бъдат игнорирани, забравени или замитани. Те трябва да бъдат помнени, за да служат за опит и поука за следващите поколения, оставяйки в националната ни памет.

Генерал Иван Фичев е внук на прочутия майстор строител Колю Фичето. Бащата му – Иван, по-известен с прозвището Панталонджията, е първородният син на Фичето. Той е бил френк-терзия (майстор шивач) и със съпругата му Катинка имат три деца – Иван, Коста и Георги.

Генерал Иван Фичев (1860–1931) е видна фигура в българската военна история, внук на прочутия майстор – строител Колю Фичето. Роден е на 15 април 1860 г. във Велико Търново в семейството на Иван Фичев – Панталонджията, най-големия син на Фичето. Майка му Катинка ражда трима синове – Иван, Коста и Георги.

Фичев получава основно образование при местни учители, след което учи в Априловската гимназия в Габрово. По-късно заминава за Робърт колеж в Цариград, но се връща в България след смъртта на баща си през 1877 г. Същата година, по време на Руско-турската война, 17-годишният Иван става доброволец в новоформираното опълчение. Благодарение на доброто си образование е забелязан от руското командване и става преводач и секретар на висши административни длъжности.

През 1880 г. постъпва във втория випуск на Военното училище в София. Завършва го с отличен успех през 1882 г. и започва служба във Варна, а по-късно и в Търново. През 1885 г. се жени за Поликсена Панайотова (Сенка Фичева), сестра на министъра Константин Панайотов. Участва в Сръбско-българската война, където командва рота при защитата на Видин. През следващите години Фичев се развива като военен стратег и публицист.

Редактира първия военен вестник „Народна защита“ и списанията „Военен журнал“ и „Войнишка сбирка“. Специализира във Военната академия в Италия в Милано и Торино, а по-късно става преподавател във Военното училище. Автор е на трудове по тактика, история и военно дело.

През 1908 г. е произведен в генерал-майор и оглавява Генералния щаб на армията. Под негово ръководство се изготвя оперативният план за война с Османската империя, който води до бързи победи в Тракия по време на Балканската война (1912–1913). Въпреки приноса му, изпада в немилост и подава оставка, която не е приета.

През 1914 г. е повишен в генерал-лейтенант и става министър на войната при цар Фердинанд. Категорично се противопоставя на присъединяването към Централните сили в Първата световна война, тъй като не вярва в крайния успех на Германия.

През 1921–1923 г. е пълномощен министър в Румъния. След това се установява в София, където се занимава с научна и историографска дейност. При атентата в църквата „Св. Неделя“ (1925) е тежко ранен, но продължава да пише до края на живота си. Умира на 18 ноември 1931 г. в София. Погребан е в семейния гроб пред църквата „Св. св. Константин и Елена“ във Велико Търново.

Фичев оставя траен отпечатък в българската военна история не само с бойните си заслуги, но и с научно-теоретичната си работа. Автор е на трудове за Македонския въпрос, Сръбско-българската и Балканската война.