„Генерал Иван Фичев е олицетворение и част от българската следосвобожденска съдба, с всичките ѝ възходи и провали. Той е човек, който за по-малко от 30 години изведе българската армия до възможността и способността да побеждава Османската империя. Той е олицетворение на копнежа на българина за свободно и независимо развитие, и бляна за национално обединение.“

Това заяви проф. дин Веселин Янчев по време на среща-разговор, посветена на 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, внук на възрожденския майстор Колю Фичето.

Домакин на събитието, което е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето, бе историческият музей в Дряново. Инициативите се организират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

На срещата с проф. Янчев, състояла се на 15 април – дата на рождението на ген. Фичев, присъстваха заместник – кметът на Община Дряново Ангел Ангелов, директорът на РЕМО „Етър“ проф. Светла Димитрова, представители на НМО – Габрово, общественици и граждани.

В своето приветствие Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, представи проф. Янчев и сподели, че той е един от водещите изследователи по военна история в страната. Пред присъстващите българският учен разказа с подробности за личността, живота и дело на българския генерал, които завладяха присъстващите.

Проф. Янчев коментира, че кариерата и военното изкуство на ген. Фичев са свързани с воденето на войните за национално обединение на България и че именно той е стратегът на Балканската война. Според него биографията на генерала е показателна за устрема на нашата нация към наука, прогрес и модернизация, накарали Европа и света да говорят много бързо, с уважение и възхита за тях.

По думите му обаче за разлика от много други военни, политици, строители и общественици на следосвобожденска България, внукът на Колю Фичето не заема полагащото му се и заслужено място в пантеона на съвременните ни герои. За ген. Фичев има написана цялостно само една биография, издадена през 1942 година, чийто автор е неговият колега – ген. майор Рашко Атанасов.

Проф. Янчев е на мнение, че допуснатите грешки по време на Първата и Втората Балкански войни на ген. Фичев не трябва да бъдат игнорирани, забравени или замитани. Те трябва да бъдат помнени, за да служат за опит и поука за следващите поколения, оставяйки в националната ни памет.

Генерал Иван Фичев е внук на прочутия майстор строител Колю Фичето. Бащата му – Иван, по-известен с прозвището Панталонджията, е първородният син на Фичето. Той е бил френк-терзия (майстор шивач) и със съпругата му Катинка имат три деца – Иван, Коста и Георги.

Генерал Иван Фичев (1860–1931) е видна фигура в българската военна история, внук на прочутия майстор – строител Колю Фичето. Роден е на 15 април 1860 г. във Велико Търново в семейството на Иван Фичев – Панталонджията, най-големия син на Фичето. Майка му Катинка ражда трима синове – Иван, Коста и Георги.

Фичев получава основно образование при местни учители, след което учи в Априловската гимназия в Габрово. По-късно заминава за Робърт колеж в Цариград, но се връща в България след смъртта на баща си през 1877 г. Същата година, по време на Руско-турската война, 17-годишният Иван става доброволец в новоформираното опълчение. Благодарение на доброто си образование е забелязан от руското командване и става преводач и секретар на висши административни длъжности.

През 1880 г. постъпва във втория випуск на Военното училище в София. Завършва го с отличен успех през 1882 г. и започва служба във Варна, а по-късно и в Търново. През 1885 г. се жени за Поликсена Панайотова (Сенка Фичева), сестра на министъра Константин Панайотов. Участва в Сръбско-българската война, където командва рота при защитата на Видин. През следващите години Фичев се развива като военен стратег и публицист.

Редактира първия военен вестник „Народна защита“ и списанията „Военен журнал“ и „Войнишка сбирка“. Специализира във Военната академия в Италия в Милано и Торино, а по-късно става преподавател във Военното училище. Автор е на трудове по тактика, история и военно дело.

През 1908 г. е произведен в генерал-майор и оглавява Генералния щаб на армията. Под негово ръководство се изготвя оперативният план за война с Османската империя, който води до бързи победи в Тракия по време на Балканската война (1912–1913). Въпреки приноса му, изпада в немилост и подава оставка, която не е приета.

През 1914 г. е повишен в генерал-лейтенант и става министър на войната при цар Фердинанд. Категорично се противопоставя на присъединяването към Централните сили в Първата световна война, тъй като не вярва в крайния успех на Германия.

През 1921–1923 г. е пълномощен министър в Румъния. След това се установява в София, където се занимава с научна и историографска дейност. При атентата в църквата „Св. Неделя“ (1925) е тежко ранен, но продължава да пише до края на живота си. Умира на 18 ноември 1931 г. в София. Погребан е в семейния гроб пред църквата „Св. св. Константин и Елена“ във Велико Търново.

Фичев оставя траен отпечатък в българската военна история не само с бойните си заслуги, но и с научно-теоретичната си работа. Автор е на трудове за Македонския въпрос, Сръбско-българската и Балканската война.

През 1959 г. по предложение и настояване на Кольо Атанасов – библиотекар, читалищен деятел, писател, журналист във в. „Балканско знаме” и кореспондент на БТА, се създава Клуб на културните дейци в Габрово.

В него се представя план от Кольо Атанасов с набелязани 55 теми за развитие на творческата литературна и художествена дейност в Габрово и Габровския край.

С помощта на Бочо Обретенов, родом от с. Димча, който работи в издание „Народна младеж”, се изисква разрешение да се издава литературен свитък към вестника. В началото на 1970 г. Цвятко Йовчев – поет и писател, напуска редакцията на в. „Балканско знаме” и заедно с Кольо Атанасов и Иван Венков – писател и журналист – полагат основите на литературния свитък „Мизия”, по-късно прераснал в алманах „Зорница”.

В свитъка се публикуват художествено-документални произведения от български поети и писатели като: Елисавета Багряна, Младен Исаев, Слав Христов Караславов, Андрей Германов и др. с главен редактор Кольо Атанасов и редакционна колегия – за 1970 г. Атанас Смирнов, Иван Венков, Иван Врачев, Никола Николов, Николай Димков и Цветан Йовчев с главен редактор Кольо Атанасов и редакционна колегия – за 1970 г. Атанас Смирнов, Иван Венков, Иван Врачев, Никола Николов, Николай Димков и Цветан Йовчев. През 1971 г. остава същия главен редактор и редакционна комисия, като на мястото на Никола Николов е назначен Стефан Фъртунов.

За издаване на свитъка са отпуснати средства, както от Клуба на културните дейци, така и от промишлените предприятия в града.

Литературният свитък „Мизия” има всички предпоставки за развитие, но от Комитета по печат – София се забранява отпечатването му под претекст, че публикациите в свитъка са слаби и некачествени. Кольо Атанасов търси съдействието на в. „Народна младеж“, където има решение да се издават сборници „Сезони“, които да излизат в четири книжки годишно. Един от тези сборници „Сезони“ е литературно- художествен алманах „Зорница“. Той излиза като луксозно списание с репродукции на художници и литературно-художествени произведения на писатели.

Отговорен редактор на алманаха през 1973 г. е Кольо Атанасов, зам. отговорен редактор Иван Венков и редколегия Руси Божанов, Методи Владимиров, Андрей Германов, Владимир Голев, Рангел Игнатов, Слав Христов Караславов, Давид Овадия, Станислав Севриев, Атанас Смирнов и Атанас Стойнов.

През 1975 г. от редакционната колегия напускат Рангел Игнатов и Атанас Стойнов. Същите се заменят от Димитър Горсов, Евтим Евтимов, Салис Таджер и Янислав Янков. Литературно-художествен алманах „Зорница“ – Габрово от 1972 до 1977 г. издава по две книжки годишно. Благодарение на неговото издаване и дейността на Дружеството на писателите в Габрово се провеждат много творчески конференции и се обсъждат плановете на издателствата. В Алманах „Зорница“ се публикуват текстове на млади писатели и от Шумен, Стара Загора, Бургас, Казанлък, Варна, Пловдив и други градове.

След 1977 г. започва един спад с издаването на алманаха. Същият се отдалечава от основната си концепция – национално издаване на младите писатели. Започва издаването на една книжка годишно, обозначена с номерата на два броя.

Във връзка с издаването на първи брой на литературен свитък „Мизия” Държавен архив – Габрово представя във витрина оригинални документи, които отразяват дейността на свитък „Мизия” и алманах „Зорница”. Включени са писма от Иван Мартинов – български писател-белетрист и мемоарист до Цвятко Йовчев с препоръки по усъвършенстването на алманах „Мизия”, както и от Кирил Борисов – поет за публикуване на негови стихотворения в сборника. Представени са и две пълни годишни издания на литературно списание „Мизия” за 1970 г. и 1971 г., снимки на Кольо Атанасов – редактор и заместник главен редактор на свитък „Мизия“ в периода 1970-1977 г. с Ружа Велчева, Надежда Катевска, Николай Димков, Стефан Фъртунов, Мария Тоска Стефанова и Емил Розин, снимки на екипа на алманах „Зорница” през 1974 г.

От личния фонд на Иван Венков в периода 1970-1979 г. е представена снимка от обсъждане на белетристични книги на млади автори в алманах „Зорница”.

Всички представени документи са достъпни за потребителите на архивна информация.

Изготвил:
Стефка Вуцова – гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

„В бюджета на Община Габрово за 2025 г. ще предложим средства за спешен ремонт на плувния басейн в Природоматематическа гимназия „Акад. Иван Гюзелев““, съобщи кметът на Габрово Таня Христова по повод спирането на дейността в съоръжението след заповед на Регионалната здравна инспекция в Габрово.

От ръководството на училището информираха, че във връзка с предписание и заповед на Директора на РЗИ – Габрово за спиране на експлоатацията на плувния басейн в ПМГ, дейността му се временно се прекратява, считано от 15 април 2025 г.