Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Лазаровден е християнски празник, посветен на Свети Лазар – един от най-близките приятели на Иисус Христос. Според Евангелието от Йоан (гл. 11:1–45), след като Лазар умира, Христос го възкресява на четвъртия ден с думите: „Лазаре, излез вън!“ – и той се изправя жив от гробницата си. Името Лазар се възприема като символ на здраве и дълголетие.

Празникът се отбелязва всяка година в съботата преди Цветница – точно осем дни преди Великден. Понеже Великден следва лунния календар, датата на Лазаровден е подвижна, но винаги се пада в събота.

Традициите на този ден са живи и до днес, най-вече чрез обичая Лазаруване. Млади момичета, наречени лазарки, се обличат в пъстри народни носии и обикалят къщите в селото. Те пеят обредни песни и отправят благословии за здраве, щастие и плодородие. В замяна, стопаните ги даряват с яйца, плодове, пари и малки подаръци. Лазарките събират и цветя, от които сплитат венци за Цветница, която се празнува на следващия ден.

Празничната атмосфера носи радост и очакване както на участничките, така и на цялата общност. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи – затова за всяко момиче било важно да участва.

На 10 април Историческият музей в Дряново бе домакин на представянето на книгата „Царска България (1879 – 1946) – Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)” от проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов. Събитието събра многобройна публика в залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“, а за него пристигна единият от авторите, предизвиквайки голям интерес сред жителите и гостите на града.

Още в началото директорът на музея, Иван Христов, приветства проф. Стоянович с топли думи и го представи като един от най-уважаваните български учени, посветили работата си на Третото българско царство – период, който често остава встрани от общественото внимание, но крие в себе си множество важни уроци и истории.

Книгата не е просто сух исторически преглед. Тя оживява с образи, разкази и детайли – богат илюстративен материал от фонд „Цар Борис и царица Йоанна“, Царски дворец „Врана“ и Държавна агенция „Архиви“, които придават плътност на описанията. Страниците ѝ пазят литографии, писма, снимки, дневници, гербове, ордени – и дори дрехи и отличия на царския двор.

По време на представянето авторът подчерта, че макар изданието да разказва за малка част от новата българска история, това време е от ключово значение. След Освобождението България поема категорично своя европейски път, а монархията играе съществена роля в изграждането на модерната държава.

Проф. Стоянович говори за мястото на България в Европа в края на XIX и началото на XX век, за монархическата система на управление и за възприятието на българската царска институция от страна на Запада.

Той акцентира върху процеса на пълна българизация на царския двор при управлението на цар Борис III и позитивния образ на страната ни в междувоенния период, когато България се превръща в предпочитано място за работа и живот от много европейци – нещо, което днес звучи почти невероятно.

Интерес предизвика и темата за екологията – неочакван, но важен акцент в разказа на историка. След Освобождението България се оказва критично обезлесена, а именно цар Фердинанд започва първите целенасочени усилия за залесяване и опазване на природата. Един детайл, който често убягва, но говори за визия и отговорност към бъдещето.

Петър Стоянович отбеляза още, че трудът му, заедно с този на доц. д-р Ивайло Шалафов, обхваща близо 80% от служителите на короната. Стоянович информира присъстващите, че съвсем скоро в двореца „Врана“ ще бъде отворено пространство за посетители и ще бъде представена експозиция с лични вещи на царската династия.

Срещата в Дряново завърши с аплодисменти, автографи и обещание за нови гостувания и вълнуващи разговори за българската история.