Свържи се с нас

Култура

ДХС събира произведения от габровския художник Иван Христов – Грога

Published

on

Музеят на хумора и сатирата събира произведения от обичания габровски художник – Иван Христов – Грога, съобщиха от Веселата къща. С почит към таланта и философските възгледи на Грога, които той търпеливо споделяше с четката върху платната си, Музеят на хумора и сатирата, с подкрепата на семейство Христови и в партньорство с галерии и почитатели, подготвя изложба на обичания габровски творец.

В стремеж да предложи една добра селекция, се обръща към собствениците на картини на Грога: „Бъдете благосклонни и ни доверете притежаваните от Вас негови творби за временната изложба, която ще открием на 27 февруари 2025 г. в Музея на хумора и сатирата“, заявяват от ДХС.

За повече информация можете да пишете или се обадите на: Димка Колева exhibitions@humorhouse.bg, телефон: 0878381306; Драгомила Дойкин collection@humorhouse.bg, тел.: 0898588397.

„До 5 февруари очакваме да получим изображения, размери и година на създаване на Вашите творби, които бихте ни предоставили за изложбата. Избраните оригинали трябва да са в Музея не по-късно от 14 февруари. Можем да осигурим транспорт за Габрово и района, ще обсъдим и търсим удачни решения за доставките от другите населени места“, допълват още от Дома на хумора и сатирата.

Иван Христов – Грога (1942 – 2024) е роден в село Думници край Габрово на 27 февруари 1942 година. Завършва специалност Плакат във Великотърновския университет. След завършване на висшето си образование работи предимно живопис. Близо 30 години преподава рисуване в Средното художествено училище – Трявна. Участник е в множество общи и самостоятелни изложби, многократно награждаван, негови картини се намират в колекции в България и чужбина. Участвал е в 15 издания на Габровското биенале на хумора и сатирата в изкуството.

Култура

55 години от първия брой на периодичен сборник „Мизия“

Published

on

През 1959 г. по предложение и настояване на Кольо Атанасов – библиотекар, читалищен деятел, писател, журналист във в. „Балканско знаме” и кореспондент на БТА, се създава Клуб на културните дейци в Габрово.

В него се представя план от Кольо Атанасов с набелязани 55 теми за развитие на творческата литературна и художествена дейност в Габрово и Габровския край.

Снимка на Кольо Атанансов със Стефан Фъртунов и Мария Тоска
Стефанова, 1960 г.

С помощта на Бочо Обретенов, родом от с. Димча, който работи в издание „Народна младеж”, се изисква разрешение да се издава литературен свитък към вестника. В началото на 1970 г. Цвятко Йовчев – поет и писател, напуска редакцията на в. „Балканско знаме” и заедно с Кольо Атанасов и Иван Венков – писател и журналист – полагат основите на литературния свитък „Мизия”, по-късно прераснал в алманах „Зорница”.

Снимка на екипа на алманах „Зорница”, 1975 г.

В свитъка се публикуват художествено-документални произведения от български поети и писатели като: Елисавета Багряна, Младен Исаев, Слав Христов Караславов, Андрей Германов и др. с главен редактор Кольо Атанасов и редакционна колегия – за 1970 г. Атанас Смирнов, Иван Венков, Иван Врачев, Никола Николов, Николай Димков и Цветан Йовчев с главен редактор Кольо Атанасов и редакционна колегия – за 1970 г. Атанас Смирнов, Иван Венков, Иван Врачев, Никола Николов, Николай Димков и Цветан Йовчев. През 1971 г. остава същия главен редактор и редакционна комисия, като на мястото на Никола Николов е назначен Стефан Фъртунов.

Снимка от обсъждане на белетристични книги на млади автори в
алманах „Зорница”, 1975 г.

За издаване на свитъка са отпуснати средства, както от Клуба на културните дейци, така и от промишлените предприятия в града.

Литературен свитък „Мизия” – издание на Клуб на културните дейци и
Кабинета на литературния работник – Габрово, година I, март 1970 г., книжка I

Литературният свитък „Мизия” има всички предпоставки за развитие, но от Комитета по печат – София се забранява отпечатването му под претекст, че публикациите в свитъка са слаби и некачествени. Кольо Атанасов търси съдействието на в. „Народна младеж“, където има решение да се издават сборници „Сезони“, които да излизат в четири книжки годишно. Един от тези сборници „Сезони“ е литературно- художествен алманах „Зорница“. Той излиза като луксозно списание с репродукции на художници и литературно-художествени произведения на писатели.

Отговорен редактор на алманаха през 1973 г. е Кольо Атанасов, зам. отговорен редактор Иван Венков и редколегия Руси Божанов, Методи Владимиров, Андрей Германов, Владимир Голев, Рангел Игнатов, Слав Христов Караславов, Давид Овадия, Станислав Севриев, Атанас Смирнов и Атанас Стойнов.

Илюстрация от Илия Пашов – художник, предоставена за публикуване в
алманах „Зорница”, б.д.

През 1975 г. от редакционната колегия напускат Рангел Игнатов и Атанас Стойнов. Същите се заменят от Димитър Горсов, Евтим Евтимов, Салис Таджер и Янислав Янков. Литературно-художествен алманах „Зорница“ – Габрово от 1972 до 1977 г. издава по две книжки годишно. Благодарение на неговото издаване и дейността на Дружеството на писателите в Габрово се провеждат много творчески конференции и се обсъждат плановете на издателствата. В Алманах „Зорница“ се публикуват текстове на млади писатели и от Шумен, Стара Загора, Бургас, Казанлък, Варна, Пловдив и други градове.

След 1977 г. започва един спад с издаването на алманаха. Същият се отдалечава от основната си концепция – национално издаване на младите писатели. Започва издаването на една книжка годишно, обозначена с номерата на два броя.

Литературно-художествен алманах „Зорница”, книга 3 от 1973 г.

Във връзка с издаването на първи брой на литературен свитък „Мизия” Държавен архив – Габрово представя във витрина оригинални документи, които отразяват дейността на свитък „Мизия” и алманах „Зорница”. Включени са писма от Иван Мартинов – български писател-белетрист и мемоарист до Цвятко Йовчев с препоръки по усъвършенстването на алманах „Мизия”, както и от Кирил Борисов – поет за публикуване на негови стихотворения в сборника. Представени са и две пълни годишни издания на литературно списание „Мизия” за 1970 г. и 1971 г., снимки на Кольо Атанасов – редактор и заместник главен редактор на свитък „Мизия“ в периода 1970-1977 г. с Ружа Велчева, Надежда Катевска, Николай Димков, Стефан Фъртунов, Мария Тоска Стефанова и Емил Розин, снимки на екипа на алманах „Зорница” през 1974 г.

От личния фонд на Иван Венков в периода 1970-1979 г. е представена снимка от обсъждане на белетристични книги на млади автори в алманах „Зорница”.

Всички представени документи са достъпни за потребителите на архивна информация.

Изготвил:
Стефка Вуцова – гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Среща – разговор за внука на Колю Фичето ще се проведе в Дряново

Published

on

На 15 април (вторник) от 17.30 часа в залата за временни изложби „Колю Фичето“ на Исторически музей – Дряново ще се проведе среща-разговор с проф. дин Веселин Янчев. Поводът е 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, внук на възрожденския майстор Колю Фичето.

Събитието е част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето. Честванията се провеждат под патронажа на Министерството на културата и се организират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново.

Срещата с проф. Веселин Янчев ще предложи уникална възможност за по-задълбочен поглед върху личността и делото на ген. Иван Фичев – стратег, мислител и патриот, чийто живот остава ярък пример за служба в името на отечеството.

Генерал Иван Фичев (1860–1931), родом в Търново, е български военен и обществен деец. Той е внук на арх. Колю Фичето. Завършва военното си образование в Европа и заема редица ключови длъжности в Българската армия, включително началник на Генералния щаб (1910–1914) и министър на войната (1913–1914). Известен е със стратегическото си мислене и аналитичен подход към военните действия. Автор е на трудове по военна история, в които анализира балканските войни и ролята на България в тях.

Зареди още

Култура

Празнуваме Лазаровден!

Published

on

Лазаровден е християнски празник, посветен на Свети Лазар – един от най-близките приятели на Иисус Христос. Според Евангелието от Йоан (гл. 11:1–45), след като Лазар умира, Христос го възкресява на четвъртия ден с думите: „Лазаре, излез вън!“ – и той се изправя жив от гробницата си. Името Лазар се възприема като символ на здраве и дълголетие.

Празникът се отбелязва всяка година в съботата преди Цветница – точно осем дни преди Великден. Понеже Великден следва лунния календар, датата на Лазаровден е подвижна, но винаги се пада в събота.

Традициите на този ден са живи и до днес, най-вече чрез обичая Лазаруване. Млади момичета, наречени лазарки, се обличат в пъстри народни носии и обикалят къщите в селото. Те пеят обредни песни и отправят благословии за здраве, щастие и плодородие. В замяна, стопаните ги даряват с яйца, плодове, пари и малки подаръци. Лазарките събират и цветя, от които сплитат венци за Цветница, която се празнува на следващия ден.

Празничната атмосфера носи радост и очакване както на участничките, така и на цялата общност. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи – затова за всяко момиче било важно да участва.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица