Младежи от „Училище за коледари“ пресъздават обичая Коледуване в музей „Етър“. През 2024 коледарските групи, които се обучават, са две – от Габрово и Трявна. Възстановките пред посетителите в музея са на 26 декември от 11:30 и 13:30 часа. На следващия ден – 27 декември от 11:30 часа, е коледуването в Трявна.

Който е коледувал, по седенки може да ходи, гиздави моми да задиря, китките им да краде, а когато му дойде времето – да се задоми! Коледарските песни и наричания в българската народна традиция се изпълняват само от млади мъже. С провеждането на образователната програма екипът на музея дава възможност на младежи между 14 и 18 г. да се запознаят с празничната обредност, с детайли от символиката на обичая коледуване.

Коледуването е най-важния момент, изпълняван след полунощ на Бъдни вечер. Народът ни казва, че ако не минат коледари „ялова ще е годината“, всичко ще върви не както трябва. Затова всяко семейство се подготвя да ги посрещне, като най- чакани гости.

С коледарите в домовете на хората влизат плодородието и благосъстоянието. Коледарският благослов е обредния дар, от който зависи благополучието на всяко едно семейство и на целия народ като цяло. Ако коледарите не изпълнят своите обредни действия в определеното от традицията време, годината и земята остават ялови и безплодни. Защото нищо не може да се роди без да бъде заченато, защото безплодно е това, което не е оплодено. Със своя магически обред коледарската дружина „опложда“ символично Земята, за да има берекет, и да са здрави посевите, и да се множи добитъка.

Коледарската дружина винаги се състои от нечетен брой млади мъже – ергени. Казват, че „ерген, който не е коледувал не е ерген“. На него хората гледат с присмех и никоя мома не го иска. В народните представи коледуването е задължителната предпоставка за задомяване. След женитба мъжете вече не могат да коледуват. Изключение се прави само за водача на дружината, който в повечето случаи е семеен, но допълнително условие е да има поне едно дете.

Ергените се групират обикновено по махали като при обхождането на къщите се стремят да не се срещат, защото се вярва, че това не е на добро. Коледарската дружина се води от най-опитния коледар, наречен Станеник или Цар. Той трябва да знае добре всички песни, да има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

Цялата коледарска дружина се нарича „кол“, а коледарите са „колове“. Вторият по важност в групата е свирачът. Той върви непосредствено след водача. Третият кол се нарича „котка“ или „кот“ и носи дисаги или торба за блажните дарове. Когато дружината влиза в някоя къща „котката“ мяучи и мечи, за да даде знак на стопаните да дарят коледарите. Следващият коледар се нарича „магаре“. Той носи дисаги през рамо, в които слагат дарените коледни краваи. При обхода и по къщите той „реве като магаре“, „хвърля магарешки къчове“ и прави всякакви магарии. След магарето в дружината върви „кръстачката“. Тя сe носи от коледар без конкретно наименование и на нея се закачат дарените кърпи, пешкири и повясма кълчища. Останалите коледари се подреждат по старшинство и ред на влизане в дружината. Най-отзад „клепат“ изтърсаците, които коледуват за първи път.

Коледарите се събират на Игнажден в дома на Станеника и започват да разучават коледарските песни и наричания. В нощта срещу Коледа, се обличат в чисти дрехи, задължително носят кол (тояга) и ямурлук, а на главата си слагат калпак украсен с наниз от пуканки, червени чушки, сушени сливи или стафиди.

Всеки нов коледар сам трябва да си направи кола, без да му помага никой. Това става в дните на подготовката между Игнажден и Коледа. След обреда всички колове се съхраняват в дома на водача и не се ползват за нищо друго освен за коледуване. Коледарите тръгват на обход точно в полунощ „когато се отвори небето“. Те благославят всяка къща по пътя си, а стопаните ги даряват с „каквото са произвели“ – жито, брашно, плодове, вино, месо, сланина, боб, кървавица. Коледарските наричания са разнообразни. Какви конкретни песни да се изпълняват във всеки дом решава водача на дружината. Стопанката задължително му поднася да благослови и обредния хляб „харман“.

Станеникът трябва три пъти да го целуне и три пъти да му се поклони, след това да го издигне над главата си и да започне да благославя:

„Благославяйте братя, да благославяме-е-е…“

Ако в къщата има мома и нейният любим е в коледарската дружина, тя му приготвя сама кравай, с който го дарява и поставя коледарски венец на калпака му. След благословията на къщата коледарите пеят специални коледни песни за всеки член на семейството.

Коледуването завършва с общо угощение на коледарите. То се прави в дома на водача на групата на Коледа или в друг ден, но не по-късно от Ивановден. Другите събрани продукти се раздават на бедните.

Сътрудничеството между Община Трявна и музей „Етър“ вече е утвърдено и с принос за опазване на българските традиции.

В навечерието на Най-светлите празници, малки коледари от габровската детска градина „Ран Босилек“ наричаха за здраве, благоденствие, благополучие и късмет служителите и клиентите на офиса на НАП – Габрово. Добрите им думи достигнаха до всички присъстващи и ги заредиха с много настроение.

На Игнажден, когато се поставя началото на Коледните и Новогодишни празници, малките коледарчета благословиха служителите и клиентите на офиса за берекет и повече приходи в хазната.

Децата, облечени празнично в традиционни коледарски носии, сътвориха истинска коледна приказка, а песните им огласиха сградата и внесоха духа на светлите християнски празници.

Директорът на габровския офис на НАП Драгомир Кунев ги дари с лакомства и малки подаръци. Той им пожела на малчуганите Дядо Коледа да изпълни желанията им, да постигнат мечтите си, да имат верни приятели и най- вече да са здрави.

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.

На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.

Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.

Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.

До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).

През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.

Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.