Свържи се с нас

Култура

Годишнина от рождението на д-р Петър Цончев – лекар, дарител, общественик и и историограф

Published

on

На 8 ноември 1867 г. в Габрово е роден д-р Петър Цончев. Като априловски стипендиант завършва медицина в Киев. В периода 1899-1907 г. работи като околийски и болничен лекар в Горна Оряховица и Габрово. Още с връщането си в Габрово, възобновява дейността на Дружество „Червен кръст“, като става и негов председател. Лектор по професионална хигиена в Механотехническото училище „Д-р Никола Василиади”, назначен е за учител-лекар в Габровската Априловска гимназия.

През Балканската война е началник на IV полева болница при Девета плевенска дивизия. През Първата Световна война е началник на XV местна военна болница в София. След това работи като ръководител на Дирекцията на народното здраве в София, член е на Върховния медицински съвет и на Висшия медицински съвет. Наред с дейността си като медик, заема редица важни обществени постове, заради проявените си отлични организаторски качества и любовта си към родния град. По негова инициатива, през 1920 г. в Габрово се основава Историографско дружество, като заедно с Еким Андрейчин поставят началото на музей към Дружеството. През 1926 г. възобновява дейността на Габровската дружба в София, на която е председател до 1932 г., а след това почетен председател. Сътрудничи на медицински списания, като заедно с д-р Т. Петров е редактор на сп. „Съвременна хигиена“, в други списания прави публикации по стопански въпроси. Д-р Петър Цончев освен лекар и общественик е един от най-големите габровски краеведи.

На историята на Габрово посвещава капиталния си труд в два тома: Из стопанското минало на Габрово” (1929 г.) и „Из общественото и културно минало на Габрово” (1934 г.). В предговора си към втория том, авторът споделя „Появата на настоящия труд се дължи на желанието щото родния град да има своя по-пълна история в навечерието, когато той се готви да празнува стогодишнината на своето училище и да чества паметта на неговия радетел Васил Евстатиев Априлов.“.

През 1996 г. безценните трудове на д-р Петър Цончев са преиздадени. Ето какво пишат рецензентите в предговора към първия том: „Книгата има фундаментално значение за изучаване на историята на Габрово и на националната ни история изобщо“..“ проф. д-р Константин Косев, „Проучил всички достъпни за времето си документални и литературни източници, разпитал множество участници в освободителните борби и културния живот на възрожденския град, д-р П. Цончев ни поднася труд, които отдавна е оценен като образец на краеведско изследване“..“ – ст. н.с. д-р Стефан Дойнов. Изследва живота и дейността на Цанко Дюстабанов, съставя „Поменник на обесените, избитите и поминали се габровски въстаници от 1876 г“, прави изследвания за развитието на занаятите гайтанджийство и самарджийство в Габрово.

Д-р Петър Цончев е и щедър дарител. През 1935 г. по повод 100-годишнината от създаване на първото светско българско училище – после Априловска гимназия, той дарява 100 000 лв., с които е създаден фонд на негово име за подпомагане на бедни ученици.

Съпругата му, Стоянка Цончева, с подкрепата на д-р Цончев дарява на гимназията 300 000 лв. през 1937 г., която както е записана в книгата за дарителите на Априловската гимназия „..да послужи за постройка на дом за телесно възпитание и историографски музей“.

Средствата са употребени по предназначение за сградата в двора на гимназията, която и до днес се използва за физкултурен салон. Д-р Цончев е дарител и на Габровската библиотека, на която дарява 100 000 лв. и около 1 500 тома литература.

Като председател на Габровската дружба в София работи най-активно за събиране средства за изграждане на паметник на Васил Априлов. През 1932 г. е провъзгласен за почетен член и почетен председател на организацията.

По случай 70-та му годишнина е Провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово на 9 ноем. 1937 г. за изключителните му заслуги като изследовател на родния край и популяризатор на габровското минало.

В протоколите на Габровската община е запазена информацията за взетите решения за провъзгласяването му за Почетен гражданин, както и за командироването на кмета Стою Андрейчев до София за поднасяне на благодарствен адрес. Габровската библиотека също уважава своя дарител като отбелязва тържествено годишнината му и през 1938 г. го обявява за свой почетен член, ръководството на Механо-техническото училище „Д-р Никола Василиади“ изпраща поздравителна телеграма.

Две години по-късно, Габровския градски общински съвет взема решение да преименува улица на негово име. През ноември 1942 г. е взето за заслугите му към Габрово да се изработи негов мраморен бюст.

Д-р Петър Цончев почива на 22 септ. 1947 г. в София. Днес, в Габрово на негово име е наречена улица, намираща се в центъра на града, където е живял до заминаването си в София, издигнат е и негов бюст-паметник, южно от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” – Габрово.

В Държавен архив – Габрово се съхраняват документи и снимки, свързани с дейността на заслужилия габровец. Те се намират във фондовете на Габровско градско общинско управление, Габровска дружба „В. Е. Априлов”, Априловска гимназия, Народно читалище „Априлов-Палаузов“, Колекция „Документални материали за Габровски окръг“, личните фондове на Константин Вапцов, Тотю Новаков, Илия Габровски и др. Запазени са и печатни издания на „Из стопанското минало на Габрово” и „Из общественото и културно минало на Габрово”, както и други негови изследвания. Те са достъпни за потребителни на архивна информация в читалнята на Държавен архив – Габрово.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица