

Новини
Мариян Костадинов: Капацитетът на Габрово е много по-голям, нека го развием
Съществува почти пълно единодушие сред специалистите, че демографският проблем на Габрово е изключително тежък и засяга почти всяка сфера от живота в града. На същото мнение сме и габровци, които с болка наблюдаваме все по-пустите улици, не само през тъмната част на денонощието. В обновените паркове възрастните хора преобладават пред младите семейства и деца. Задълбочавайки се в причините за това бедствие (мисля, че „бедствие“ е точната дума) ние виждаме, че освен обективните причини, които се обясняват с демографските тенденции в цяла България и Европа има и чисто обективни такива, дължащи се на местни фактори.
Известен в миналото като „Българският Манчестър“, Габрово допусна през последните десетилетия дивашка деиндустриализация, която се вихреше буквално пред очите на местните власти. Бяха закрити или затворени огромни индустриални територии, в повечето от които се настаниха относително дребни производства.
В същото време не беше направено необходимото за привличане на нови инвестиции, които поне малко да смекчат свободното падане на местната индустрия. В буквалния смисъл на думата индустриите в Габрово се превърнаха преобладаващо в малки до средни предприятия. Изключения и добри примери разбира се не липсват, но взети в съотношение с броя и числения състав на заетите в малките и средни предприятия, са твърде недостатъчни.
Така изчезнаха не просто хиляди работни места в нашия град. Изчезна перспективата за кариерно израстване на младите и амбициозните. И те не случайно напускат Габрово в посока развитите градове, София или чужбина! Една от многото последици, предизвикани от обезлюдяването на нашия град е все по-трудното мотивиране на младите хора в града да следват в Техническия университет, професионалните гимназии. Ужасното е, че даже онези, които завършват с инженерни или технически дипломи тук просто напускат Габрово, точно защото в редица индустрии в другите български градове и в чужбина се търсят технически подготвени кадри.
Друга очертаваща се като негативна последица от отрицателните демографски резултати на нашия град е все по-голямата ангажираност на болничните заведения предвид все по-застаряващото и уязвимо население на града.
Коефициентът на естествен прираст достига през 2022 година нов рекорд -22.1%, с което се нареждаме на второ място в негативната класация в България.
Габрово става област с най-високо съотношение на населението на над 65 години към това на 0-14 години – 249.6% (при средно 149.3% в страната). Близо два пъти!
Коефициентът на възрастова зависимост на населението на над 65 години към това на 15-64 години пък е 49.2% (при 34% средно за страната).
Защо никой не говори за тази катастрофална тенденция. Тази тенденция не се решава с магическа пръчка. Не се решава само с еврофондове, програми и кръгови движения. Необходими са мерки и експертиза в общината както социалната сфера, така и за привличането на инвестиции в индустрията. Не просто с успешни писачи на европроекти за инфраструктура.
Така Габрово бавно, но сигурно се превръща в един добре изглеждащ, приятен град за спокойни старини, насред Балкана. Да са ни живи и здрави възрастните хора още дълги години, защото всички те заслужават достойно отношение. Но вследствие на тези данни от НСИ произлизат и лошите прогнози за ускорени проблеми с тотален недостиг на работна ръка в непосредственото бъдеще. Защото колкото повече намаляват активните данъкоплатци в града, толкова повече изтъняват възможностите на общинския бюджет за поддръжка на инфраструктурата. Не е необходимо да си експерт за да схванеш, че с намаляването броя на хората в активна възраст намаляват данъчните приходи. Факт е, че част от общинските съветници, които работиха през изтичащия мандат вече са силно обезпокоени за бъдещите бюджети на Габрово, а тезата им е част от предизборните теми, упорито избягвани от Таня Христова.
Да обърнем внимание и на „качеството“ с което се изпълняват строителните и монтажните работи по обществените поръчки в общината и неистовите напъни на местната власт да демонстрира дейност точно преди изборите. Прогнозата за финансовото здраве на общината за следващите години съвсем не е розова. Със сигурност следващият кмет на Габрово, ще трябва да търси финансови ресурси за ремонт на относително новите инфраструктурни строителства. Алгоритъмът на местна власт е следния:
направено ли е – направено,
използвани ли са инструментите за финансиране по ЕП – използвани са,
виждат ли го гражданите – виждат го,
върши ли работа – върши,
колко е красиво изпълнението – въпрос на гледна точка,
какви материали са използвани – евтини.
Естетическият вид, очевидно не е бил приоритет на Кмета. Хората сме различни и всяка домакиня поддържа дома си по начин, който и харесва. На мен обаче нейният не ми харесва! Когато вие съграждани ми възложите управлението на община Габрово, заявявам, че всичко построено ще бъде изпълнено с качествени материали за подмяната или ремонта на които, ще му мислят управниците на града след десетилетие. Може би ще бъде по-малко като обем, но със сигурност ще бъде по-красиво и устойчиво, защото цветята са красиви и в домовете на хората, не само в цветните алеи.
Когато бъда избран за кмет, заедно с Общинския съвет ще осъществявам политика за развитие и подпомагане на онези области, в които град Габрово е доказал своите възможности – текстилна, обувна, машиностроителна и металообработваща промишлености, транспорт, строителство, туризъм и търговия, овощарство, животновъдство, услуги. Приоритетно ще работя за осигуряването на благоприятни условия за привличане на нови инвеститори за възстановяване на габровската индустрия и нейния авторитет, за да остават младите хора тук.
Порочните практики ще бъдат прекратени, чрез приемане на ясни правила, открити и честни процедури за управление на общинските фирми, за придобиване и ползване на общинската собственост без оглед на партийните интереси, единствено в полза на общината и нейните граждани, чрез насърчаваща политика, основана на дългосрочна програма за развитие.
Съвременният пазар имат изключително динамичен характер. Инвеститорите отиват там, където са създадени условия за ускорени процедури по издаване на разрешения за строеж, изградена инфраструктура, урегулирани парцели със сменено предназначение, за да могат възможно най-бързо да започнат производство и реализация. Това се прави от десетилетия в добре развиващите се градове в България. Габрово има нужда от нови индустриални зони, за изграждането на които Общината има съществено определящо значение. Тук е ролята на публично-частното партньорство, стига администрацията да има дългосрочна визия и воля, подкрепена от Общинския съвет на Габрово.
Законността, ясната и последователна икономическа политика, ниските данъци, такси и наеми водят до разширяване на приходната основа в общинския бюджет и същевременно с това създават привлекателни условия за разгръщане на икономическата инициатива на гражданите, условия за бързото превръщане на Габрово в стабилен икономически център с важно регионално и национално значение.
При осъществяване на проектите ни за публични инвестиции, успешно можем да се възползваме от европейските средства, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост. Средствата, структурирани в четирите стълба („Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“) при добро управление, могат да допринесат в значителна степен за подпомагане развитието на района в много отрасли.
Уважаеми габровци, от срещите си с Вас се убедих, че мислим в една посока. Всички искаме развитие за града; управление, което чува и се грижи за хората и бизнеса; искаме животът в Габрово да се върне.
Кабинетът на кмет на Габрово, не е място за натрупване на стаж за пенсия.
Всеки от нас биологично има капацитет, който достига и тогава трябва да се оттегли достойно, за да помага на следващите кметове добрите практики и начинания да продължат.
Вярвам, че каузата е Габрово и Габровци, а не кметското кресло.
Начинът да се случи това, е гласът на всеки един от нас, мотивирано, да бъден даден за точните хора!
Подкрепете ни!
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Заедно ЗА силна община“ – Габрово, във връзка с изборите за общински съветници и за кметове, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Заедно ЗА силна община“ – Габрово е под номер 13 в бюлетината за гласуване. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Любопитно
Конкурс за детска рисунка на тема „Вълшебен свят“
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Любопитно
Как да направиш стаята си като излязла от списание?


Имаш стая, която майка ти нарича „бърлога“, понякога „кочина“, чуваш „ама на какво мирише тук“, „прибери си дрехите от пода“, „яде се само в кухнята“ и разни други подобни. Или пък не чуваш това, но имаш безкрайно скучна стая. Или пък имаш готина стая, обаче ѝ липсва дух и лично твоят отпечатък, или пък въобще нямаш собствена стая, а е по-скоро кът. Имаме решение.
От 2 до 4 април в Младежки център – Габрово ще се проведе уъркшоп, на тема „Интериорен дизайн на тийнейджърска стая!“ Всеки участник ще работи три дни върху своята стая или пространство, така че да ги направи по-красиви, функционални и ефектни.
Работилницата ще бъде водена от младия дизайнер Валерия Радева. Тя ще представи пред участниците основните принципи на интериорния дизайн – цветове, светлина, функционалност, ще покаже как се зонират пространства и най-готиното – ще измисли заедно с участниците как да трансформират личното им пространство с направи си сам проекти, повторна употреба на мебели, акценти и декорации.
Ще подберат заедно цветове и ще направят колаж на бъдещата стая като от списание. Много вдъхновение и малко средства и… защо да не започнеш учебната седмица с нов интериор.
Събитието ще се проведе от 2 до 4 април в сградата на Младежкия център – бившият летен театър от 13 до 18.00 часа. То е подходящо за младежи над 14-годишна възраст и е желателно предварително записване в следния формуляр, който може да бъде намерен и в сайта и социалните мрежи на Младежкия център.


-
Културапреди 6 дни
Българският фолклор завладя сърцата в Бали
-
Новинипреди 7 дни
Михаил Митов: Основен ремонт на улици в част от габровските села предвижда Бюджетът
-
Културапреди 6 дни
Домът на хумора и сатирата ще отпразнува 53 години на 1 април
-
Икономикапреди 6 дни
5% отстъпка от данъка, ако бъде платен до края на март
-
Икономикапреди 7 дни
Пазарът на труда в Габровско: Над 41 хиляди заети през 2024 г
-
Любопитнопреди 6 дни
Габрово се подготвя да „разлае кучетата“ с традиционния карнавал през май
-
Културапреди 3 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Кримипреди 6 дни
Инсп. Божинов пред абитуриенти: Управлението на автомобил е огромна отговорност!