Свържи се с нас

Култура

Експозиция разказва историята на Храм-паметника „Рождество Христово“

Published

on

Изложбата „120 години Храм-паметник „Рождество Христово“ представя 29 табла с богат илюстративен материал, факсимилета на документи и архивни снимки на храма, известен още като Златната църква на Шипка. Експозицията ще бъде открита на 7 август 2023г. от 17:30 часа в Националния музей на образованието.

Събитието е част от съпътстващата програма на Национално честване Шипченска епопея и се организира от Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ , Областна администрация- Габрово и Национален музей на образованието.

В изложбата се представят още текстове на речите на княз Фердинанд I на тържествата на 15 и 18 септември със собственоръчни бележки в ъгъла и подпис на княза, Копие на турския ферман (ираде), разрешаващ строителството на Храма и др. Показани са и две от най- скъпите реликви на Храма – иконите „Св. Преображение Господне“ и „Св. Николай Чудотворец“.

За Храм-паметник „Рождество Христово“: Храм-паметникът „Рождество Христово“ е построен в стила на руските църкви от 17 век с характерната богата детайлировка, пищна декоративност, изобилие от архитектурно-художествени елементи. Състои се от централно тяло и кула-камбанария.

Централното тяло е с правоъгълна форма, с пет големи позлатени купола с кръстове на тях. В кулата-камбанария са монтирани 17 камбани. Най-голямата от тях тежи около 12 т, а най-малката – 20 кг. Теренът за строеж е избран от Олга Скобелева, а жителите на тогавашното село Шипка го даряват.

Строителството започва през 1896 г. по проект на арх. Антоний Томишко, то продължава шест години и през 1902 година Храм-паметникът е тържествено открит. Ценно произведение на приложното изкуство е иконостасът на храма. Той е богато украсен с растителни орнаменти и е изцяло позлатен. На него има 83 икони, подарени от монаси-иконописци от атонския руския манастир “Свети Пантелеймон”.

Криптата на Храма-паметник е превърната в костница. В двете ѝ галерии са разположени 17 мраморни саркофага, в които са положени останките на воините, загинали при отбраната на прохода през август 1877 г., по време на Зимното шипченско стоене и в боевете край Шипка-Шейново през януари 1878 г. На саркофазите са изписани воинските части, взели участие в тези сражения.

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица