

Култура
Стоян Илев представя „С увереност на сомнамбул”

Интервю на д-р Деян Боев, уредник в ХГ „Христо Цокев” с гл. ас. д-р Стоян Илев от Факултета по изобразително изкуство, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Деян Боев: Днес разговарям със Стоян Илев, който е главен асистент, с титла доктор във Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Става въпрос за неговия проект „С увереност на сомнамбул”, който той реализира с авторски произведения в пространствата на Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово. Това, което ще ни вълнува като тема, като препратки и като концепция, ще ни го обясни в този директен разговор самият автор. Давам думата на Стоян Илев.
Стоян Илиев: Това е един проект, който разработвам няколко години, но ми отне време да стигна до тази визуалност на нещата. В началото исках, увлечен по сирените, морските нимфи, русалките да създам поредица от голямоформатни произведения с такива създания, но не исках те да звучат илюстративно или прекалено комерсиално. Желанието ми беше по-скоро да потърся своя собствена визия за тези създания и за начина, по който те привличат моряците и хората, които живеят близо до морето и океана. Запитах се по какъв начин – без да рисувам всичките люспи, опашки, коси които стават на вълни и обратното, да потърся някакъв вариант, при който живописта да стои мощно, да има сила, заплаха и едновременно с това да има чар, който да привлича зрителя. Открих това нещо, чрез един по-директен метод на полагане на боята, чрез едно разработване на петно, подобно на Роршах петната, което предоставя разтваряне на боята в пространството. Това изключително привлича окото на зрителя и така колкото и да наблюдава цялото произведение, всъщност погледът му се забива в погледа на тази сирена. Наименованието „С увереност на сомнамбул” дойде доста по-късно – измъкнах го от една книжка на Алберт Шпеер, който е „архитекта на Третия Райх”. В нея той представя своите мемоари и описва периода, в който се среща с Хитлер, периода, в който разработва своята теория The ruin value – за стойността на разрухата и т. н. Той описва срещата си с Хитлер и как сякаш е вярвал на всяка една негова дума „с увереност на сомнамбул”. Авторът обрисува Хитлер с едно голямо обаяние, което е притежавал като оратор, а всъщност знаем, че по някакъв начин той е и „лицето на злото” в историята. Именно това асоциирах с тази заплаха, която идва от т.нар. сирени и техния поглед примамка, чара и привличането, което излъчват към зрителя. Смятам, че това е едно много удачно заглавие.
Деян Боев: С всичко, което ни представихте като концептуално експозе, означава, че ще въведете зрителите в определен психологизъм, който се търси на по-дълбоко ниво. Това, което се отнася за влиянието на медията върху зрителя от една страна, а от друга – влиянието на концепцията или единствено и само живописта като класика, или като съвременни похвати. Г-н Илев, мислите ли, че Вашите творби имат хипнотичен характер, да го наречем?
Стоян Илев: Това времето ще го покаже. Според мен те притежават огромен живописен заряд. Факт е, че аз съм работил в много минимални стойности с четка върху тях – предимно боята е изсипана, излята, отпечатана. Не е механично смесена, а и е дадена възможността тя да се разгърне като боя. Аз не се опитвам да крия, че това е боя и тези форми и образи, подобно на парейдолия, се разкриват пред зрителя. Смятам, че от тази гледна точка те със сигурност притежават чар на нещо, което по-скоро не е виждано по този начин, подредено в някаква технологична степен. Въпреки че има примеси на по-класически методи с оптическо смесване на боята и т.н., но в основата си е този метод на работа с петна Роршах, в който намерих огромен интерес, мога да кажа и любов … Смятам, че да – хипнотичен е по някакъв начин.
Деян Боев: Всеки, който познава творчеството и интересите на Стоян Илев знае, че той е отдаден на живописната практика и че там са вложени неговите интереси, експерименти и творчески търсения. С абсолютната увереност – без значение на сомнамбул или буден човек, без значение на човек в опиянение или в някакъв екстаз, отправям покана към публиката на 17 май от 17.30 часа да заповяда на откриването в Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово. Според мен обликът на тази живопис е изключително в духа на времето. Експериментите на Стоян Илев тепърва предстоят в най-голямата си пълнота. Част от тях ще бъдат представени на габровската публика и гостите на града.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 6 дни
Българският фолклор завладя сърцата в Бали
-
Културапреди 6 дни
Домът на хумора и сатирата ще отпразнува 53 години на 1 април
-
Икономикапреди 6 дни
5% отстъпка от данъка, ако бъде платен до края на март
-
Любопитнопреди 6 дни
Габрово се подготвя да „разлае кучетата“ с традиционния карнавал през май
-
Културапреди 3 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 3 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Кримипреди 6 дни
Инсп. Божинов пред абитуриенти: Управлението на автомобил е огромна отговорност!
-
Културапреди 3 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“