Свържи се с нас

Култура

Катя Зографова представя книгата „Фани Попова-Мутафова – житие и страдание“

Published

on

Днес, 19 април, от 17.00 ч. в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов-Палаузов“ писателката Катя Зографова ще представи 19-тата си книга „Фани Попова-Мутафова – житие и страдание“. Според Зографова това е „тежка и много честна документална книга“.

Съдбата на Фани Попова-Мутафова е мъчителна и превратна, тя е „единствената жена, осъдена от Народния съд…Това, което е най-важното – независимо от всички нейни тегоби почти на предела на човешките възможности, които преживява, Фани Попова- Мутафова никога не изпуска перото. Продължава да пише и доживява творческо възкресение през 60-те години на 20-и век. Нейните знаменити исторически романи отново биват преиздадени, при това в много големи тиражи…“

Изследователката е прегледала огромен масив от документи – тя прави разследване в архивите на Народния съд и Комисията по досиетата. В резултат на изследователската й работа за пръв път в книгата Катя Зографова разказва за втория арест на Попова-Мутафова през 1951 година и за фалшивото обвинение за създаване на нелегална организация „В. Левски“. Като автор Фани Попова-Мутафова е класик на историческата ни белетристика. Според Зографова съдбата й би могла да бъде сравнена със съдбите на  нобеловия лауреат Кнут Хамсун, на Езра Паунд, с всички тези големи писатели, които са били увлечени от идеи, оказали се пагубни за човечеството, каквато е националсоциалистическата идея например.

Катя Кузмова-Зографова е български литературен историк и човек, на когото дължим едни от най-задълбочените и интересни творби за бележити жени в българската история и литература. за издирването и споделянето с читателя на малко известни факти от техния живот и творческо дело…

Катя Зографова е родена в Панагюрище. Завършва българска филология, а през 1989 г. печели конкурс и започва работа в Националния литературен музей в София. Дългогодишен директор на къща-музей „Никола Вапцаров“ (от 2002 до 2009 г. и отново от 2016 г. до днес), а в периода 2010 – 2016 г. е директор на Националния литературен музей.

Има над 600 публикации в печатните медии. Участва в създаването на над 40 научно-изследователски сборници, съставя книги, пише за български писатели, художници, исторически личности. Участник и консултант в документални филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, Яворов, Димчо Дебелянов, за знаковите исторически „литературни“ места на София, за кафе-сладкарница „Цар Освободител“ например… Книгата й „Многоликата българка“ е отличена с националната награда „Блага Димитрова“. През 2015 г. е удостоена с наградата за литературна критика „Нешо Бончев“ и със златна монета „Писменост“ на Съвета на европейската научна и културна общност. Тази година бе обявена за „Най-четен автор на биографични книги“ за 2022 г. според годишните награди на Столична библиотека. Тя носи званието „Творец на Панагюрище“.

Книгите ѝ са многобройни – „Вечните странници (Из тайните на митологичното в българската литература)“ 1996; „Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта” 2001; „Интелектуалецът Емануил Попдимитров“ 2001; „Орчо войвода или преображенията на българското юначество“ 2006; „Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни“ 2006; „Любовен архив“ 2007; „Забравеният възрожденец Динко Зограф“ 2008; „Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)“. 2009; „Неканоничният Вазов“. 2011; „Жените в Априлското въстание“. 2011; „Играещата със стихиите. Елисавета Багряна“. 2013; „Панихида за Яворовъ. Култът „Яворов““. 2013; „Знаменити. Забравени. Забранени“. 2015; „Българската одисея на Весна Парун“. 2016; „Словозографии“. 2017; „Световете на Яворов“. 2019 и 2023; „Хроники на Вазовия род“. 2020; „Бележити жени на/за България. От Кера Тамара до Петя Дубарова“. 2022.

Нейни текстове са превеждани на френски, италиански, английски, полски, гръцки и руски език.Членува в Съюза на българските писатели.

Документалният филм „Фани Попова-Мутафова“, който също ще бъде показан на 19 април 2023 г., и е част от събитието на Габровската регионална библиотека продължава традиция, прекъсната през 90-те години на миналия век, когато режисьорът Дора Ангелова и проф. Петър Петров създават документалната поредица „Неповторимото“. Филмовата поредица връща спомена за личности от миналия век, оставили ярка културна диря в нашата история. Работата им е прекъсната, но 30 години по-късно тя е възстановена от млад човек – това е Христо Йоцов, ученик от 12. клас в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ в София.  Филмът „Фани Попова-Мутафова“ разказва за пъстрия и пълен с превратности житейски и творчески път на писателката – от цветните гледки на Франция и Италия до мрачните дни на Народния съд. Филмът е създаден от творчески екип, сред който са хора, познавали и работили с Фани Попова, в него намират място спомените на режисьора Павел Павлов, впечатленията на Петър Величков от първата им среща и оценката на литературоведа Катя Зографова.  Филмът ни запознава с житието на Фани Попова-Мутафова и неговата цел е да подкрепи популяризирането на историята на една от най-неповторимите и значими български творци – жени. „Защо този, който събира най-светлите качества на племето, този, който е белязан да води към успех съдбините му, винаги трябва да падне задушен от клеветата, завистта и омразата на близките, своите люде?“.  Така завършва книгата „Солунският чудотворец“ на Фани Попова-Мутафова. Като ек през времето тази част ще остане да звучи над нашето българско „племе“…

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица