Култура
Вазов не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение
Спомени на Рачо Стоянов за патриарха на българската литература, запазени в Държавен архив – Габрово.
В навечерието на 172-та годишнина от рождението на Иван Вазов, Държавен архив – Габрово разгръща старите архивни документи, в които откриваме интересни спомени за него, разказани от друг ваятел на словото Рачо Стоянов.
Ето какво е записал авторът на „Майстори” за патриарха на българската литература: „Иван Вазов какъвто го видях
Откръшлеци от спомени
Трябва да беше към края на миналия век. Бях ученик в Габрово и един следобяд бяхме излезли по китните поляни покрай рекичката Синкьовица за да играем в свободните часове, когато някой дотърча и ни обади, че Вазов се намира в гимназията. Грабнахме си палтенцата и хукнахме през глава за да го видим. Истина, Вазов бил в гимназията, на път за Шипченския проход, разгледал я, поговорил с директора и си заминал с файтона. Язък! Не можахме да видим народния поет! Някой си ни утеши с това, че ни донесе една малка брошурка, печатана в Казанлък стихове някакви като поема, от които съм запомнил досега само тоя припев:
Девет годин да се миеш
Във реката Стрема
Петната си да измиеш Нема,
Вазов, нема!
Какви бяха тия злокобни петна и защо така го жигосваше неизвестния поет, не беше ни ясно тогава. Пък и немаше нужда да ни се обяснява: Вазовите стихове бяха налице и ако те бяха греховете му, ние ги приемахме като големи грешници също така.
Ако ние лудеехме по тия негови стихове, ако ги заучвахме като на игра наизуст и ги декламирахме при всеки случай, какво чудно има, че когато след няколко години се озовах в София, първата ми работа бе да видя тоя човек, чиято поезия дълбоко ме е вълнувала?
Един познат, по-дългогодишен софийски жител ми го посочи един ден в……градската градина. Не ми се вярваше: Вазов седнал на една проста пейка между най-обикновени хора! Той, поетът, който според моето младежко въображение трябваше едва ли не в облаците да витае. Това ли беше тронът му, та тая ли обикновена пейка и тия ли бяха олимпийските божества, с които общуваше-няколко души службогонци или обикновени хора? Досетих се скоро, че това е „Кардашев на лов”, сиреч поетът на лов за сюжети за своите драски и шарки. И все пак впечатлението, че Вазов не отбягва обикновените хора, че не се гнуси да седне между тях, ми остави дълбоко впечатление.
Скоро трябваше да видя, че той не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение.
Бях коректор на вестник „Ден”. Една сутрин в редакцията, която беше тогава на булевард „Дондуков” дойде сам Вазов и влезе в стаичката, дето работеха репортерите и коректора. Влезе Вазов засмян и весел и се обърна, ако се не лъжа към Христо Силянов и го запита видял ли е афиша на представлението, което щеше да дава трупата на Матей Икономов. Работата била там, че в тоя афиш имало две чудновати, невероятни имена: „Гобаров” и „Гробокопов”. Това именно направило впечатление на Вазова и той бе дошел да запита дали някой не познава кои актьори ще играя под тия имена и дали са истински или псевдоними. За щастие аз познавах и двамата актьори и обадих, че те са лъжливите им имена. Вазов се смя още повече, когато му казах, че са приели тия невероятни имена двамата актьори, двама добри приятели, понеже играели гробарите в пиесата „Хамлет”.
След доста години аз бях вече чиновник в българската академия на науките, когато трябваше да открия случайно една друга негова черта: сговорчивостта му. Вазов беше член на Академията, но на заседанията й, на заседанията на Историко-филологичния клон, на който беше член и покани за които аз редовно му пращах всеки четвъртък, той не се явяваше никога. Не мога сега да си спомня през коя година беше, но Академията трябваше да има годишно събрание за да избере управителен съвет: председател, подпредседател, секретар и ковчежник. После тоя управителен съвет се допълняше от председателите и секретарите на трите клона, и целия тоя сбор представяше пълния състав на управителния съвет. Обикновено общото събрание на Академията се насрочваше в неделен ден, към края на юний, след което започваше ваканцията.
Нищо не показваше, че ще има някаква промяна в управителния съвет: Ив. Ев. Гешев щеше да заеме председателското си място, подпредседател щеше да стане проф. Л. Милетич, секретар Ив. Пеев Плачков, ковчежник Ст. Аргиров. Така си беше от години, а пък академията не обичаше промените, както се бях убедил. Тоя път обаче, бе станало нещо като бунт: за подпредседател не беше избран Милетич, а Вазов! Така поне показваше избора на всички акдемици, които бяха присъствували на заседанието.
Трябва да кажа, че длъжността председател, която се заемаше от години от Ив. Ев. Гешов беше до голяма степен почетна и представителна. Когато трябваше да се приемат чужди учени, обикновено ги приемаше и разговаряше с тях секретаря или подпредседателя. Това налагаше известни задължения, с които едва ли бе се съгласил самия Вазов. На тя точка именно беше наблегнал, изглежда ловкия Иван Пеев-Плачков, секретарят на академията. Може да е имало и друго влияния. Но най-ясно стана, че самият Вазов не е искал и не е желаел тоя пост, който би го обременил с лишни и не негови грижи, които биха му пречили в неговата писателска дейност. И скоро той се отказа от тоя пост и си остана все така непосещаващ заседанията на академията. Какво всъщност бе станало? В Академията, а също и в университета, отдето идваха болшинството академици, Л. Милетич с характера си умееше да си печели врагове и ако не врагове, поне недоволници от неговото държане. Кой бе скроил тая игра на Милетича, не зная и не ми бе работа да узная, но то се се озова в меншество. Както секретаря Пеев се изрази тогава, „да беше гласувал и бай Захарий (разсилния) и той щеше да бъде против Милетича:. Но Вазов с отсъпчивостта си не бе пожелал да се възползува от това случайно стечение на обстоятелствата, от което предполагам не биха се отказали други.
С каква широта е гледал той и на тия чевствувания, които му се устроиха по повод седемдесетгодишнината му, показа търпението, което наблюдавах и аз и цялата публика през време н манифестацията една наистина грандиозна и всенародна манифестация, в която главен дял заемаха учениците от софийските гимназии. Той бе застанал на балкона на своя дом и под него се изреждаха младежи, в стройни редици, заприщили целия простор на околните улици, понесли плакати с имена на негови произведения. И тогава една софийска гимназия му изпя хорово един марш…..от Пенчо Славейков, маршът от Кървата песен.”
Иван Вазов посещава Габрово и в частност Априловската гимназия на 18 юни 1901 г., както свидетелства записаното от него послание в Паметната книга на Априловото школо. Оригиналът ѝ се пази и до днес на място и продължава да се попълва.
В Държавен архив – Габрово се съхранява нейно дигитално копие, което е част от документалния фонд на Национална Априловска гимназия. Интересните спомени на Рачо Стоянов се пазят в оригинал във фонда му в Държавен архив – Габрово. Като илюстрация към тях Архивът в Габрово прилага и негова лична карта като служител в Българска академия на науките, където са били основна част от срещите му с патриарха на българската литература.
*Използваното фоново изображение е на БНР.
Автор: Цветомира Койчева,
Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
На 26 ноември в Габрово ще бъде представена книгата „Менструация от А до Я“ – първата по рода си подробна и научно обоснована книга за женско здраве и менструална хигиена, написана от Вера Маркова. Събитието ще се проведе в ИМКА на ул. „Драва“ 4 от 18.00 ч.
Книгата е истински наръчник, насочен към изграждане на положително отношение към менструацията и осигуряване на полезна информация за грижа за женското здраве. „Менструация от А до Я“ е подходяща както за тийнейджъри, така и за техните родители, и съдържа над 80 цветни илюстрации, изготвени от художника Иван Домузчиев.
Книгата обединява научни изследвания от водещи университети като „Харвард“, „Макгил“ и „Станфорд“. Със своите над 50 страници библиография и подкрепата на професионалисти като редакторите Атанас и Даниела Пирянкови и коректор Ива Колева, тя е пример за висок стандарт в издаването.
Освен че разглежда менструалния цикъл и подходящите продукти, Вера Маркова предлага насоки за хранене, спорт и здраве през различните фази на цикъла. Същевременно книгата акцентира върху устойчивостта – теми като влиянието на еднократните менструални продукти върху природата също намират място.
Авторът – активист с мисия Вера Маркова е позната със своята петиция за намаляване на ДДС върху менструалните продукти в България, от 20% на 9%. Това предложение цели да направи менструалната хигиена по-достъпна – подобна мярка вече е въведена в много европейски страни.
Водена от опита си в международни проекти в страни като Белгия, Индия и Кения, Маркова поставя под въпрос обществените нагласи в България и решава да работи за промяна.
Представянето на книгата ще бъде съпътствано от лекция за женско здраве и опазване на природата. Присъстващите ще имат възможност да разгледат устойчиви менструални продукти.
Средностатистическата жена използва около 11 000 еднократни менструални продукта през живота си, които се разграждат между 400 и 800 години. Това е сериозен екологичен проблем, който „Менструация от А до Я“ също осветлява. С вход свободен, събитието е отворено за всички заинтересовани – от образователни специалисти до активисти за женски права.
Габровската библиотека спечели проект към Министерството на културата по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ 2024 г. Ще бъдат закупени художествена, справочна и научна литература, публицистика, литературна история, краеведски издания – заглавия, които са подбрани така, че да отговорят на литературните и информационни търсения на потребители от всякаква възраст.
Освен регионалната библиотека „Априлов – Палаузов” още 34 обществени библиотеки от областта са одобрени от Министерство на културата по програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”.
Библиотеките, регистрирани в Регистъра на обществените библиотеки и спечелили проектите са следните: от община Габрово – НЧ „Балканска звезда – 1896” кв. Недевци, НЧ „Зора – 1872” кв. Нова махала, НЧ „Хр. Смирненски – 1949” кв. Русевци, НЧ „Отец Паисий – 1933” кв. Хаджицонев мост, НЧ „Пейо К. Яворов – 1927” с. Борики, НЧ „Съгласие – 1911” с. Велковци, НЧ „Наука – 1902” с. Враниловци, НЧ „П. Хилендарски – 1909” с. Гъбене, НЧ „Светлина – 1927” с. Жълтеш, НЧ „Нов живот – 1906” с. Кметовци, НЧ „Просвета – 1931” с. Новаковци, НЧ „Дядо Стойно – 1927” с. Поповци, НЧ „Отец Паисий – 1931” с. Стоевци”, НЧ „В. Левски – 1922” с. Яворец; община Дряново: НЧ „Развитие – 1869” и НЧ „Дряновска пробуда – 2008” гр. Дряново, НЧ „Д. Славов – 1900” с. Ганчовец, НЧ Хр. Ботев – 1894” с. Гостилица, НЧ „Наука – 1922” с. Зая; община Севлиево: Градска библиотека, НЧ „Помощ – 1881” с. Батошево, НЧ „Пробуда – 1919” с. Буря, НЧ „П. Хилендарски – 1908” с. Градница, НЧ „А. Константинов – 1898” с. Дамяново, НЧ „Развитие – 1937” с. Кормянско, НЧ „Напредък – 1887” с. Крамолин, НЧ „Зора – 1908” с. Ловнидол, НЧ „Възраждане – 1927” с. Петко Славейков, НЧ „Пробуда – 1907” с. Ряховците, НЧ „Кл. Охридски – 1899” с. Сенник, НЧ „Светлина – 1910” с. Хирево; община Трявна – НЧ „П. Славейков – 1871” гр. Трявна и НЧ „Пробуда – 1924” гр. Плачковци. Предстои подписване на договорите и осъществяване на проектите.
Габровският драматичен театър отбелязва 95 години от своето основаване, а юбилеят е ознаменуван с важно признание. Спектакълът „Портретът на Дориан Грей“, поставен от Веселка Кунчева, бе номиниран за Културно събитие на 2024 година в годишната класация на „Площад Славейков“.
Новината бе съобщена от кмета на Габрово Таня Христова на своята официална страница във фейсбук. Кметът поздрави директора на театъра Петко Койчев и целия екип за техния труд, всеотдайност и принос към културата в града.
„Номинациите са знак за чувствителността на публиката към културата и нейното извисяване,“ подчерта Христова, като изрази гордостта си, че Габрово остава средище на таланти, които оставят трайна диря не само на местно, но и на световно ниво.
„Портретът на Дориан Грей“ е спектакъл, който вече е завладял сърцата на зрителите, превръщайки се в символ на високото ниво на театралното изкуство в Габрово. Съчетанието от впечатляваща режисура и талантлив актьорски състав подчертава културния облик на града, който почти век пази и развива театралната традиция.
В обръщението си Христова насърчи почитателите на изкуството да гласуват за спектакъла в класацията, като припомни, че театърът е място, което „разширява кръгозорите, вдъхновява и помага на зрителите да изразяват емоциите си без притеснение.“
Пожелаваме на екипа на театъра още успехи, вдъхновение и заслужено признание! Можете да подкрепите Габровския драматичен театър оттук.
-
Икономикапреди 7 дниПриходната администрация отбелязва професионалния си празник – Денят на Св. Матей
-
Новинипреди 7 дниТъжна вест: Почина Цветан Станев
-
Любопитнопреди 7 дни„Любовната чешма“ става на 60 години
-
Любопитнопреди 7 дниШеф Андре Токев, редица звезди и знаменитости идват за кулинарното състезание
-
Културапреди 7 дни„Да обичаш Гершуин“ – Хилда Казасян с концерт в Габрово на 5 декември
-
Кримипреди 4 дниПоредна седмица с над 1 000 нарушения на пътя в региона
-
Културапреди 7 дниГабровският драматичен театър празнува 95 години с номинация за престижна награда
-
Икономикапреди 3 дниСпокойствие за празниците – вземи повече с Черен петък от GetCash!