Свържи се с нас

Култура

Стефан Бойновски е първият гъдулар с грамофонна плоча

Published

on

На днешната дата се навършват 130 г. от рождението на известният народен певец и самоук талант Стефан Георгиев Пенчев, известен като Стефан Бойновски или „Старопланинският орфей“ от с. Бойновци, Габровско. Над седем десетилетия неговата музика и песни звучат не само в родното му село и габровския регион, а и в много европейски градове. Той е първият изпълнител на народни песни и гъдулар, записан на грамофонна плоча.

Портретна снимка на Стефан Бойновски – 1932 г

Стефан Бойновски е роден на 15 юни 1892 г. в с. Бойновци, Габровско в бедното семейство на Георги Пенчев – прочут гайдар и Мария Колева. След като баща му си отива от този свят твърде рано, невръстният Стефан се захваща с тежкия и непосилен за едно дете труд на нивата. Получава като подарък една гъдулка от Мянко Иванов Мянков, на която започва да се упражнява във всеки свободен миг – „тя била неговата радост и утеха“ през онези тежки времена. По-късно на 9 – годишна възраст сам изработва първия си музикален инструмент, гледайки подарения. Със своята гъдулка започва да свири и пее пред хора основно по сватби, седенки и събори.

След казармата Стефан Бойновски участва в Междусъюзническата война (1913 г.) и в Първата световна война. През 1916 г. е тежко ранен в дясната ръка. След войната работи като строител, колар, дърводелец и същевременно продължава да свири и пее.

Стефан Бойновски с изработените от него гъдулки. Б.д.

Стефан Бойновски прави първите си записи за грамофонна плоча в София през 1929 г., след като към него проявяват интерес двама предприемачи от софийската фирма „Мартинов – Обретенов“, които решават да търгуват и произвеждат грамофонни плочи. Свързват се с него чрез габровските си посредници Ради Точиларов и Христо Цонев. Сред записаните произведения са: „Рано ранила Грозданка“, „Извеждане на булката“, „Кирчо на чардак стоеше“ и др. През 1932 г. Симеон Петров – търговец на грамофонни плочи в Париж предлага на народният ни талант да направят записи там. Записват общо 24 грамофонни плочи. Година по-късно следват записи в Прага, Виена, Берлин. Завръща се в родното си село и продължава работата си като строител и майстор на каруци. Музиката и песента на твореца продължава да се носи по села и градове по различни поводи за радост на всички.

Стефан Бойновски с гъдулка в ръка по време на карнавално шествие  Габрово. Б.д.

По време на Втората световна война секва творчеството на прочутия гъдулар. След 9 септември 1944 г. музиката на Стефан Бойновски получава високо обществено признание. През 1960 г. в Габрово идват Филип Кутев и Живка Клинкова, които записват няколко песни от твореца. Същата година е поканен да свири в зала „България“. „Пях така, както не съм пял в живота си“ спомня си народният певец, описан в биографичния очерк за него от Цв. Костов през 1976 г. През следващите години записва и в Радио – София. Участва във филма „Трите приятелки“ и в много фестивали и надпявания, от които получава грамоти и отличия. Журналиста Стоян Белчев му дава името „Старопланинския Орфей“ в статията си във в. „Балканско знаме“ през 1984 г.

Снимка от каталога за български грамофонни плочи „Одеон-електрик“ с портретна снимка на Стефан Бойновски и заглавията на песните включени в плочата му,  1929 г.

Стефан Бойновски свири на над 500 сватби. Само в родното си село омъжва 33 булки. Умира на 23 ян. 1980 г. в родното си място, но творчеството му остава дълбоко в сърцата на хората.

Документите на Стефан Бойновски са дарени от дъщеря му Минка Стефанова Цвяткова през 1987 г., съхраняват се в Държавен архив – Габрово и са обособени във фонд на негово име. Те са достъпни за читатели и изследователи.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица