Свържи се с нас

Култура

Интересни факти за създаването на Габровската математическа гимназия

Published

on

През настоящата година се навършват 50 години от създаването на Математическата гимназия в Габрово. За идеята, пътя, откриването, за трудностите и успехите най-точно „разказват” запазените архивни документи. Идеята за откриване на Математическа гимназия в нашия град е формулирана през ноември 1971 г. с писмо от Изпълнителния комитет на тогавашния Окръжен народен съвет (ИК на ОНС)  до Министерството на народната просвета.

В него са обосновани мотивите за искането за откриване на такова училище в града, като най-важните са нарасналите нужди за подготовка на кандидати за инженерно-техническите специалности на висшите учебни заведения и на териториално-изчислителните центрове. В писмото председателя на ИК на ОНС Ив. Иванов пише следното „..ИК на ОНС счита за необходимо и целесъобразно през следващата година в Габрово да се открие специална математическа гимназия. За целта предлагаме от учебната 1972/1973 г. съществуващите две физико-математически паралелки към Априловска гиманзия да се трансформират в математически, а от следващата учебна година в Габрово да се разкрие Математическа гимназия”. Откриването ѝ като самостоятелно учебно заведение става факт от 1 септ. 1972 г.,  съгласно Заповед № 1957 от 2 юни 1972 г. на Министерството на Народната просвета.  

За официалното откриване на новото училище се разработва план с включени дейности като кратка художествена програма, участие на духова музика, естетическа украса, отпечатване на 500 покани и 100 паметни картички, официална част с гости и тържествен ритуал за връчване на знамето на училището и т.н. Мястото е тогавашната партийна зала (днес зала „Възраждане”), като тържеството започва с поднасяне на цветя на паметника на Васил Априлов и продължава с тържество. Приветствия изнасят директора Вергил Димитров и представители на партийните структури в града.

Новото училище не разполага със собствена сграда и с Решение  на ИК на ГНС от 25 авг. 1972 г., то е настанено в помещенията на Междуокръжна партийна школа в сградата на Изчислителния център  в Габрово. Списъкът на първия екип на училището се състои от 23 души: директор Вергил Димитров, зам.директор Иван Петков, учители, административен персонал и хигиенисти.  В VIII клас са приети 116 ученика, в IX-ти- 106, част от тях с конкурсен изпит по Математика.  

Друг интересен момент от най-ранната история на гимназията е изборът на име. През февруари 1973 г.  учителския и ученически колектив на гимназията изготвя предложение до ИК на ГНС – Габрово, за именуване  на  гимназията на името на Николай Коперник – велик математик, физик и астроном.  Градската управа дава съгласивето си за това. Липсва последващ документ на гимназията, където тя да е наречена с това име, а продължава да се нарича Математическа гимназия – Габрово. Междувременно сагата с  осигуряване на подходящи помещения на новото училище продължава.

През 1973 г. двете гимназии в града споделят една база, т.к. дадените предната година помещения на Математическата гимназия са отнети. Базата е крайно недостатъчна. За да се реши донякъде проблема, специална комисия на Градския народен съвет, предоставя  на Математическата гимназия помещение на ул. „Юрий Венелин” № 1, собственост на наследниците на Иван Чехлевски и Петко Табаков. Независимо от всички първи трудности,  приемът на училището се увеличава и достига до 16 паралелки. Въвежда се за първи път и производствено обучение – преработка на пластмасите с базов център завод „Капитан дядо Никола” – Габрово, студена обработка на металите – с база учебните работилници на Априловска гимназия и Учителския институт и програмирането и числени методи с бази – ТИЦ „Богомил Гъдев” и ЕИЦ „Георги Генев” – Габрово.

Нуждата от подходяща материална база става още по-голяма. За целта, съгласно Заповед № 955 от 14 авг. 1980 г. на председателя на Общинския народен съвет – Габрово, на гимназията се предоставя държавен имот в двора на Техникума по механотехника „Д-р Никола Василиади”, представляващ четириетажна училищна сграда.  Въпреки всички трудности, Математическата гимназия изгражда своя авторитет и става базово училище за тогавашния Габровски окръг. Учебната 1981-1982 г. е юбилейна, навършват се 10 години от нейното създаване.

По този повод на тържеството, по случай 24 май 1982 г. гимназията се мести и е настанена в новата сграда на Априловска гимназия – Габрово, кв. Радичевец, като така окончателно се решава проблема с подходяща материална база. През същата учебна година, ръководството на училището приема за свой патрон името на заслужилия габровец Иван Гюзелев. Така, 10 години след откриването си, Математическата гиманзия се сдобива с подходяща сграда и име.

Още интересни факти от историята на училището се съхраняват в неговия фонд, в Държавен архив – Габрово. В него са систематизирани документи за периода от неговото откриване през 1972 г., до 1993 г. Сред тях са правилници за вътрешния трудов ред, кореспонденция по учебно-възпитателната дейност,  заповеди на директора от разпоредителен характер,  протоколни книги от заседания на Педагогическия съвет, списъци на педагогическия персонал по образец, щатни разписания, годишни планове, годишни комплексни планове за дейността, годишни отчети  и др. 

Предстои предаването от страна на училището на  на документи, създадени от дейността му за периода 1994 – 2002 г. Освен в неговия фонд, документи за училището се пазят във фонда на Окръжен народен съвет – Габрово, а особено интересни са съхранените снимки във фондовете на Окръжен център за фотообслужване и фотопропаганда и на фотографа Георги Рачев. Там са запазени ценни кадри от строежа и откриването на сегашната сграда в кв. „Радичевец”, от учебни часове, бригади, плувни състезания, първи учебен ден, годишнини, конференции и др.

А в личния фонд на учителя Стефан Моров се пази един от най-интересните документи: заповедта за откриване на Математическата гимназия от 1972 г,, отпечатана на гърба на пощенска картичка с изглед от Габрово. Всички представени документи, свързани с историята на училището са достъпни за читатели и изследователи.

Автор: Цветомира Койчева, началник-отдел „Държавен архив” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица