Свържи се с нас

Култура

Как се е празнувал в миналото 24 май в Габрово?

Published

on

За празнуването на 24 май в началото на XX век, разказват спомените на учителя в Априловска гимназия Павел Йовчев, които днес Държавен архив – Габрово прави публични за широката общественост.

„За настроенията и вълненията на нашите предшественици, за празника и духа на 24 май се връщаме назад във времето чрез спомените учителя по естествена история в периода 1907-1932 г.

Училищният празник на 11 (24) мй, в който се чествува паметта на на Кирила и Методия, в Габрово по традиция се празнува всяка година по един и същи начин.

Ето как бе отпразнуван този ден през 1908 г. Учениците не носеха формено облекло. На 10 май-стар стил, по задължение всички ученици донесоха в гимназията цветя за венци, с които окичиха класните си стаи. Един голям венец поставиха над входната врата на гимназията. На най-добрите ученици се раздадоха знамена. Била е заведена практика, всеки клас и паралелка да си има свое знаме.

Пристигнаха учениците и ученичките от всички училища в града, носейки своите знамена. В Габрово имаше Девическо петокласно училище, Стопанско трикурсно и Техническо училище. Учениците и ученичките бяха подредени под строй – нямаше учител по гимнастика (физическо възпитание). Поканени бяха кмета, училищното настоятелство, родителите на учениците, чиновници и свободни граждани дошли да вземат участие в това всенародно тържество.

Според обичая, отслужи се молебен, в който се поменаха имената на Априлов и на всички починали учители. След тази церемония, един учител произнесе реч за голямото историческо и културно значение на великото дело на славянските просветител Кирил и Методий. Ученици и ученички изнесоха декламации за прослава на скъпите за нашия народ първоучители. Ученическият хор изпя подходящи за случая възторжни песни. Екна химна „Върви народе възродени, към светли бъднини върви”.

След това тържество започнаха игри-хора от учениците, отделно – ученичките. На тези хора вземаха участие учители, учителки и граждани. Някои ученици, по-решителни вдигаха директора на ръце и го молеха да разреши да не се учи другия ден. Разрешението се разнесе бързо и зарадва много най-вече мързеливите ученици. Учителите поканиха гражданите да заповядат в салона на гимназията. Много граждани се отзоваха на поканата. Тук те се запознаха с учителите. Весели и засмени си разправяха разни случки и анекдоти из ученическия си живот, за техните учители, другари и пр. Те бяха поканени със сладкиши, бонбони, а желаещите и с разни напитки.

Като благодариха и поздравиха учителите за стореното от тях по изнасяне на това тържество, гражданите останаха доволни, ръкуваха се и се разделиха с учителите.

В 2 часа след обед, учениците се събраха в двора на гимназията, от гдето под строй с учителите си отидохме в местността „Падало” (там нямаше още никакви здания, нито гара, която се откри през месец август 1912 година) (днес е квартал на Габрово, жп гарата е открита на 29 ян. 1912 г., бел. Държавен архив – Габрово).

Тук пристигнаха учителите със своите ученици от всички училища в града, родителите на учениците, граждани-мъже, жени, деца, същински панаир. Още преди обед бяха заели местата си разни продавачи на кестени, фъстъци, семки, сладкиши, сода, лимонада, боза, плодове, череши, какво ли не. Училищното настоятелство раздаде на учениците от основните училища сусамени кравайчета.

Тук се залюляха кръшни хора от учениците. Някои по-смели и нахални ученици, вдигаха Директора да им разреши да играят смесени хора. До тогава това нещо не се позволяваше. Сега за първи път им се разреши. Свири им градската духова музика, а учениците-с цигулки, китари, акордеони, не липсваше и гайда. Игрите и веселието продължиха до вечерта. Весели и доволни учениците с песни си разотидоха по домовете. Тъй завърши училищния празник, в който се чествува паметта за делото на Кирила и Методия. Ученическа духова музика нямаше. Не беше въведен ред – да се прави манифестация през града.”

Учителят Павел Йовчев пише спомена си през 1958 г. по молба на редакцията на сп. „Наша родина”. Споменът е съхранен във фонда на Националната Априловска гимназия в Държавен архив – Габрово. Тук се пази и личния фонд на Павел Йовчев. Документите са достъпни за читатели и изследователи. Нямаме разкрити запазени снимки от празнуване на 24 май, описано в спомена на учителя Йовчев.

Илюстрираме настроението на празника с една по-късна снимка, манифестация по случай 24-ти май – на площад „1 май 1876 г.“ в Габрово, с участието на духовия оркестър при Априловската гимназия с диригент Петър Чаракчиев.

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица