Свържи се с нас

Култура

„Под игото – 1894-та“ с обновен актьорски състав в деня на Априлската епопея

Published

on

Габровският драматичен театър ще отбележи 146 години от избухването на Априлското въстание с постановката „Под игото – 1894-та“ на режисьора Петринел Гочев. Събитието ще се състои на 20 април 2022 от 19.00 часа на голяма сцена. За първи път ще бъде представен обновеният актьорски състав. В спектакъла ще участва Марио Василев, който е един от най-новите членове на габровската трупа. Завършил е НАТФИЗ в класа на проф. д-р Ивайло Христов през 2021 г.

Мащабната продукция е създадена по новата българска пиеса „Под игото – 1894-та“ с автор Гергана Змийчарова. Драматургичният тект е специално написан за отбелязването на 75-годишнината на театъра през октомври 2020 г. Освен на текста, Змийчарова е автор на плаката и мултимедията. В постановъчния екип влизат сценографът и костюмографът на спектакъла Гергана Лазарова-Рънкъл, хореографът Светлана Цвяткова и фотографът Росина Пенчева. Музиката е специално написана от студио „Елисей“.

Участват актьорите от трупата на ДТ „Рачо Стоянов“: Надежда Петкова като Съба Вазова, Димо Димов като Тодор Чипев и Бойчо Огнянов, Стоян Руменин като Иван Вазов, Таня Йоргова като Нонка Чипева, Рада Госпожина и актрисата от първата трупа на Народния театър – Екатерина Златарева, Петко Петков като Иван Гешов, Светослав Славчев като Михалаки Георгиев, Любен Попов като Ян Мърквичка, Найден Банчевски като Антон Митов, Анатолий Ставрев като Иван Шишманов и Киряк Стефчов, Гордан Коев като Иван Карастоянов и Марио Василев като актьора от първата трупа на Народния театър Иван Попов.

В част от сцените се включват деца и младежи от местната театрална школа „Котешката къща“: Валентин Петров, Адриана Кънева, Виктория Витанова, Ивет Симеонова, Йонислава Дончева, Мария Иваничкова, Мая Дянкова, Мелани Борисова и Николет Иванова.

В сюжетната линия на „Под игото – 1894-та“ се преплитат три основни пласта, които се развиват като отделни картини на сцената. Основната история се върти около трудностите при първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов като самостоятелна книга. Следват преки и ненатрапчиви кореспонденции от сюжета на романа, както и откъси от спомените на майката на писателя Съба Вазова. Освен авторовата фикция, пиесата се базира на документални проучвания и предишни литературни изследвания върху творчеството на Вазов.

Режисьорът Петринел Гочев не изневерява на стила си да включи много и разнообразни визуални средства, мултимедия и кинематографични похвати. Сценичното пространство е умело уплътнено по хоризонтала и вертикала, за да пресъздаде множество картини, които се случват в затворени или улични пространства. Декорите са експресивни, минималистични и стилистично обрани. В тях няма нищо натоварващо и превземащо зрителското поле. Сцените са интензивни и бързо променящи се между външно и вътрешно, заемки от сюжета на романа, откъси от историческия разказ на Съба Вазова.

Многопластовият разказ на драматургичния текст не тежи на сцената, а смислово я обгръща. Паралелно вървят три истории, които метафорично напомнят за минало, настояще и бъдеще. Позоваването на исторически факти засилва зрителското усещане за автентично случващото се действие на сцената.

„Под игото – 1894-та“ ще ви върне в следосвобожденското време на младата българска държавност. Време на противоречия между -фили и –фоби, на преданост и отрицание към едни или други. Време на приобщаване към европейската модерност и търсенето на начини за икономически, социален и културен възход. Ще се потопите в бурни борби на буйни характери, водени от амбиция, желания, неотстъпчивост. Ще гледате спектакъл, в който националната ни идентичност и душевност се разкриват през историческата памет и литературното творчество.

С тази постановка са отбелязани също 170-годишнината от рождението на Иван Вазов, 160 години от обявяването на Габрово за град – чествани през 2020 г., както и 100-годишнината от кончината на Иван Вазов, почетена през 2021 г. Партньори в осъществяването на театралния проект са Националният литературен музей заедно с къщата музей „Иван Вазов“ в София, къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот и Регионален исторически музей – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица