

Култура
Данаил Лалев отново е председател на НЧ „Развитие-1870“
Данаил Лалев отново е избран за председател на Народно читалище „Развитие-1870”. Изборът бе направен единодушно по време на редовното отчетно-изборно събрание на културната институция, състояло се вчера. Лалев пое председателството от изпълнителният директор на „Делта Стар” АД Емилиян Маринов, чийто тригодишен мандат изтече.
След три успешни последователни мандата като председател на читалищното настоятелството през периода 2009-2019 г., Данаил Лалев, който е и зам.- председател на Съюза на народните читалища в България, отново пое ръководството на храма на духовността и стожер на българщината в Севлиево. С идеята да продължи разцвета на културната институция, която е предпочитано място за творчество и изкуство.
„Читалището е древна институция. Ние не сме по-могъщи от миналото, но не бива да вървим към бъдещето, обърнати с гръб. Благодаря на ръководството на читалището за прекрасния мандат, постигнатите цели и успехи. Вярвам, че вървим в правилната посока, че защитаваме това, което ни е завещано от поколенията. Читалище „Развитие” ще продължи да бъде крепост на духовността и българщината!“, каза в словото си г-н Лалев. И символично връчи на своя предшественик Емилиян Маринов два медала – единият за това, че по време на пандемията, въпреки трудностите, е успял да запази жив пламъка в читалището и вторият, за да има още един, в случай че загуби първия.

„3 години. С грижа. С любов. С мисъл. За читалището. За служителите. За децата. Тежки месеци с пандемията от коронавирус. Последващите от нея загуби и човешки животи. Инициативи. Възникващи проблеми. И незабавното им решаване. 150-годишен юбилей. Ремонт на читалищния салон. Безсънни мигове. Разбирателство. Това са малка част от акцентите в управлението на Емилиян Маринов. За които ние всички сме признателни!”, отбеляза на раздяла, в знак на благодарност и признателност, секретарят на НЧ „Развитие-1870” Нели Тотева-Георгиева.

„Предизвикателство бе за мен да поема председателството на НЧ „Развитие-1870”. Оттеглям се от поста помъдрял и одухотворен. Благодаря на Настоятелството и на дългогодишния секретар Галя Христова за доверието, опита и подкрепата. Щастлив съм, че за тези три години успяхме да надградим постигнатото, да създадем отлична финансова дисциплина и да създадем един млад и амбициозен екип, който да работи със сърце и душа”, с вълнение сподели г-н Маринов, допълвайки „нашето читалище е сред водещите културни институции у нас и вярвам, че ще пребъде!”.

Изключително успешен бе мандатът на Емилиян Маринов. Чествана бе 150-годишнина от основаването на читалището. Официално бе открита мемориалната плоча в чест на д-р Стойчо Христов – инициатор, основател и пръв председател на читалище „Росица” от 1870 до 1873 г, Гочо Драгошинов – председателствал до 1875 г. и Стефан Пешев – пламенен патриот и революционер, създател на Севлиевския революционен комитет, председател на просветно-културното и революционно огнище до обесването му от турските власти на Площада на 25 юни 1876 г. Проучи се и се осветли времето за последния половин век с издаването на книгата „Народно читалище „Развитие-1870” Севлиево 1970-2020 г.”. 150-годишният юбилей на читалището бе прекрасен повод за награждаването на заслужили читалищни деятели и дарители.
Безспорно най-значимата инициатива през мандата на Емилиян Маринов бе дългоочакваният ремонт на салона. Със средства на дарителите – бизнессдружение „Севлиево 21 век” и Ротари клуб Севлиево, както и със собствени средства, общо над 41 000 лв., бе сбъдната една мечта, за да може на тази сцена да се случват запомнящи се и стоплящи сърцата на публиката събития.

По време на отчетно-изборното събрание бяха избрани и нови членове на Настоятелството. Част от екипа вече са Мирена Станчева – общински съветник и дългогодишен служител в Община Севлиево за дейността на читалищата, и Алфидин Ахмедов – директор на Държавния куклен театър в Габрово, „пораснал” в севлиевското читалище.
От Настоятелството се оттеглиха Иваничка Георгиева и режисьорът Никола Узунов, които получиха красиви картини в знак на благодарност за дългогодишната си работа и отдаденост.
Автор: Десислава Димитрова, организатор при НЧ „Развитие – 1870“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 5 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 5 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 5 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Културапреди 4 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 4 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Кримипреди 4 дни
Извършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста
-
Културапреди 3 дни
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева