Свържи се с нас

Култура

„Моби Дик“ и безвремевата илюзия

Published

on

Габровският драматичен театър представи най-новата си постановка „Моби Дик“. Премиерата се състоя на 15 декември на голяма сцена в ДТ „Рачо Стоянов“. Последваха две допълнителни премиерни представления на 16 и 17 декември на габровска сцена.

Спектакълът на режисьора Петринел Гочев е създаден по романа на Херман Мелвил. Автор на пиесата е Гергана Змийчарова, която е и художник на плаката. Запазено е идейното внушение на романа. Текстът е синтезиран и сценично адаптиран без да е ощетен откъм сюжет и философски въпроси за смисъла на човешкото съществуване.

Героите са пресъздадени от актьорите в габровската трупа. Специално участие има Гергана Змийчарова като гост-актьор в ролята на моряка Пип. Димо Димов влиза в образа на Ахав – капитан на кораба „Пекууд“. Надежда Петкова играе Старбък – капитан на първа китоловна лодка. Анатолий Ставрев се превъплъщава в Квийквек – харпунер на Старбък. Марио Василев е в ролята на Благородника. Светослав Славчев играе Тъпака – моряк. Поля Йорданова пресъздава образа на Стъб – капитан на втора китоловна лодка. Найден Банчевски се превъплъщава като Фласк – капитан на трета китоловна лодка. Любомира Башева играе юнгата Айман. Адриана Димова влиза в ролята на Гюнтер – моряк германец. Гордан Коев е в образа на Дагу – харпунер на Фласк. Таня Йоргова се превъплъщава като Кок – корабен готвач, и Гардинър. Петко Петков играе Йохансон – боцман. Любен Попов влиза в образите на Дърводелеца и Едноръкия.

Сценографските решения, организацията на сценичното пространство и костюмите са дело на Гергана Лазарова-Рънкъл. Музикалното оформление е на студио „Елисей“. Фотограф на спектакъла е  Росина Пенчева, а Гинка Дичева е помощник-режисьор.

Зрителите очакват да гледат театрално представление по всички тривиални правила. Това, което не подозират е, че с влизането в салона те вече са се качили на кораба на капитан Ахав – „Пекууд“. Стават невидима част от екипажа и свидетели на перипетиите му из океаните. Драматургичната тъкан на постановката е многопластова така, както и романът съдържа в себи си най-малкото три посоки: фабула, философските размисли на Мелвил за устройството на света, допълващата сюжета енциклопедична фактологичност.

В спектакъла те са отиграни динамично, с постоянно преплитане на различните пластове. Превърнати са в три разказа: познатата от романа фабула, библейски препратки и паралели, съзерцателно вглеждане в света и търсене на отговори за мястото на човека и реда му в божието творение. Търсенето на тези отговори води до задаването на въпроси, свързани с моралните норми и етични принципи. Вглъбен в преследването на неуловимото, капитан Ахав отправя своите морални въпроси към Благородника – едниствения, попаднал случайно на борда на „Пекууд“. Неговото присъствие няма пряко отношение в преследването на Моби Дик, но служи като контрапункт на собствената му социална роля в живота на общността.

В постановката са засегнати теми, които разкриват човешката душевност и страсти: борба за надмощие, противопоставяне, отмъщение, ярост, отчаяние, постоянно търсене на ред и следващата го субординация – всеки на борда да си знае мястото, което заема в общия ред на светоустройството. Всички са подчинени на безвремевата илюзия на един, че може да уловиш невъзможното, да победиш стихиите и да станеш господар на природата. Неминуемо се загатва вечната колизийна схватка между творението и твореца, позната още от времето на древногръцкия епос. Призивът за смирение на Старбък остава неразбран, потулен в гибелния гняв на Ахав. Съперничеството му с Моби Дик за надмощие ще бъде запомнено и разказано от моряка Пип. Той е единственият безстрашен, защото е безразсъден. Разбрал е мястото на човека в света от върха на мачтата на китоловния кораб, преминал е през различни трансформации и дълбини, за да стигне до своето просветление.

Действието на сцената е динамично и бурно, отражение на случващото се в бурно море и бурните взаимоотношения между хората. Освен актьорското майсторство и неспиращото физическо натоварване, актьорите навлизат във водите на певческото и хорово изкуство. Това живо изпълнение също служи за целите на сюжетната линия – кой определя курса на посоката, по която екипажът се движи. В постановката се прокрадва идеята за свободата на волята и какво всеки сам избира да прави в живота си. А това е избор между праведното и греха, правилното и несправедливото, доброто и злото, истиннното и лъжовното.

Смесеният актьорски състав от жени и мъже не е пречка за изграждането на единствено мъжки пресонажи. Този похват на режисьора Гочев придава допълнителна колоритност на образите, разкрива по-голямата им дълбочина и вътрешно противоборство.

Сценографското решение цялото пространство да бъде изградено с елементи от структурата на кораб, като към сцената е приобщена и част от салона, допълва зрителското усещане за съвместно плаване с екипажа на „Пекууд“. Музикалното оформление е в синхрон със случващото се в открито море – звуците на океана и пребиваването на кораб.

Режисьор, драматург, актьори, сценограф и музика ще ви потопят в безвремевата илюзия „Моби Дик“ и ще ви накарат да откриете себе си сред океан от възможности.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица