Свържи се с нас

Култура

„Моби Дик“ и безвремевата илюзия

Published

on

Габровският драматичен театър представи най-новата си постановка „Моби Дик“. Премиерата се състоя на 15 декември на голяма сцена в ДТ „Рачо Стоянов“. Последваха две допълнителни премиерни представления на 16 и 17 декември на габровска сцена.

Спектакълът на режисьора Петринел Гочев е създаден по романа на Херман Мелвил. Автор на пиесата е Гергана Змийчарова, която е и художник на плаката. Запазено е идейното внушение на романа. Текстът е синтезиран и сценично адаптиран без да е ощетен откъм сюжет и философски въпроси за смисъла на човешкото съществуване.

Героите са пресъздадени от актьорите в габровската трупа. Специално участие има Гергана Змийчарова като гост-актьор в ролята на моряка Пип. Димо Димов влиза в образа на Ахав – капитан на кораба „Пекууд“. Надежда Петкова играе Старбък – капитан на първа китоловна лодка. Анатолий Ставрев се превъплъщава в Квийквек – харпунер на Старбък. Марио Василев е в ролята на Благородника. Светослав Славчев играе Тъпака – моряк. Поля Йорданова пресъздава образа на Стъб – капитан на втора китоловна лодка. Найден Банчевски се превъплъщава като Фласк – капитан на трета китоловна лодка. Любомира Башева играе юнгата Айман. Адриана Димова влиза в ролята на Гюнтер – моряк германец. Гордан Коев е в образа на Дагу – харпунер на Фласк. Таня Йоргова се превъплъщава като Кок – корабен готвач, и Гардинър. Петко Петков играе Йохансон – боцман. Любен Попов влиза в образите на Дърводелеца и Едноръкия.

Сценографските решения, организацията на сценичното пространство и костюмите са дело на Гергана Лазарова-Рънкъл. Музикалното оформление е на студио „Елисей“. Фотограф на спектакъла е  Росина Пенчева, а Гинка Дичева е помощник-режисьор.

Зрителите очакват да гледат театрално представление по всички тривиални правила. Това, което не подозират е, че с влизането в салона те вече са се качили на кораба на капитан Ахав – „Пекууд“. Стават невидима част от екипажа и свидетели на перипетиите му из океаните. Драматургичната тъкан на постановката е многопластова така, както и романът съдържа в себи си най-малкото три посоки: фабула, философските размисли на Мелвил за устройството на света, допълващата сюжета енциклопедична фактологичност.

В спектакъла те са отиграни динамично, с постоянно преплитане на различните пластове. Превърнати са в три разказа: познатата от романа фабула, библейски препратки и паралели, съзерцателно вглеждане в света и търсене на отговори за мястото на човека и реда му в божието творение. Търсенето на тези отговори води до задаването на въпроси, свързани с моралните норми и етични принципи. Вглъбен в преследването на неуловимото, капитан Ахав отправя своите морални въпроси към Благородника – едниствения, попаднал случайно на борда на „Пекууд“. Неговото присъствие няма пряко отношение в преследването на Моби Дик, но служи като контрапункт на собствената му социална роля в живота на общността.

В постановката са засегнати теми, които разкриват човешката душевност и страсти: борба за надмощие, противопоставяне, отмъщение, ярост, отчаяние, постоянно търсене на ред и следващата го субординация – всеки на борда да си знае мястото, което заема в общия ред на светоустройството. Всички са подчинени на безвремевата илюзия на един, че може да уловиш невъзможното, да победиш стихиите и да станеш господар на природата. Неминуемо се загатва вечната колизийна схватка между творението и твореца, позната още от времето на древногръцкия епос. Призивът за смирение на Старбък остава неразбран, потулен в гибелния гняв на Ахав. Съперничеството му с Моби Дик за надмощие ще бъде запомнено и разказано от моряка Пип. Той е единственият безстрашен, защото е безразсъден. Разбрал е мястото на човека в света от върха на мачтата на китоловния кораб, преминал е през различни трансформации и дълбини, за да стигне до своето просветление.

Действието на сцената е динамично и бурно, отражение на случващото се в бурно море и бурните взаимоотношения между хората. Освен актьорското майсторство и неспиращото физическо натоварване, актьорите навлизат във водите на певческото и хорово изкуство. Това живо изпълнение също служи за целите на сюжетната линия – кой определя курса на посоката, по която екипажът се движи. В постановката се прокрадва идеята за свободата на волята и какво всеки сам избира да прави в живота си. А това е избор между праведното и греха, правилното и несправедливото, доброто и злото, истиннното и лъжовното.

Смесеният актьорски състав от жени и мъже не е пречка за изграждането на единствено мъжки пресонажи. Този похват на режисьора Гочев придава допълнителна колоритност на образите, разкрива по-голямата им дълбочина и вътрешно противоборство.

Сценографското решение цялото пространство да бъде изградено с елементи от структурата на кораб, като към сцената е приобщена и част от салона, допълва зрителското усещане за съвместно плаване с екипажа на „Пекууд“. Музикалното оформление е в синхрон със случващото се в открито море – звуците на океана и пребиваването на кораб.

Режисьор, драматург, актьори, сценограф и музика ще ви потопят в безвремевата илюзия „Моби Дик“ и ще ви накарат да откриете себе си сред океан от възможности.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Театрална миниатюра „Грамотното мишле“ в Детския отдел на Библиотеката

Published

on

Театралната миниатюра „Грамотното мишле“, с автор Радостина Андреева, ще започне в 11.00 часа на 11 септември 2024 г. в залата за събития и срещи на Детския отдел. Актьори от Държавен куклен театър – Габрово ще ви запознаят с вълшебството на буквите и приключенията на едно малко мишленце.

Представлението е част от проекта на РБ „Априлов – Палаузов“ „В началото бе Словото…” – от глаголицата до съвременното изкуство”, който е съфинансиран по програма „Култура“ на Община Габрово за 2024 година.

Бяха осъществени четири творчески ателиета под общ надслов „Светът на глаголицата” – оцветяване на глаголически букви, рисуване върху коприна, забавни образователни игри, ателие за папие-маше и арт-колажи „Втори живот за вестници, списания и книги“, както и събитие за създаване на приказки с литературно четене.

Входът е свободен.

В заключителната част на проекта на 27 септември 2024 г. в ХГ „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба „Изкуство в книга „Ars in Libro”.

Зареди още

Култура

Хор от Трявна ще участва във второто издание на „Земя на славни предци“

Published

on

Второто издание на Международен хоров фестивал “Земя на славни предци“ ще събере над 280 хористи на 5 и 6 октомври. Участие ще вземат 12 хора от градовете Нови пазар, Шумен, Варна, Ловеч, Трявна и Гюргево, Румъния.

В богатата фестивална програма те ще изпълнят четири концерта, като два от тях ще бъдат на някои от най-знаковите обекти за културно-исторически туризъм в област Шумен и ще зарадват публиката със своите изпълнения в две категории – православна и светска музика, в две възрастови групи до и над 17 години.

На 5 октомври, в рамките на фестивала, се организира базар „Произведено в Нови пазар“, където гостите на събитието ще могат да си закупят стоки от местни производители, които ще предлагат своята продукция във фоайето на НЧ „Христо Ботев-1872“ гр. Нови пазар.

Фестивалът се организира и финансира от община Нови пазар и НЧ “Христо Ботев -1872“ по идея на Милка Данаилова, диригент с дългогодишен опит в ръководенето на училищни и читалищни хорове от Нови пазар, по настояще ръководител на дамска хорова формация “Лира“ към читалището.

Събитието се провежда под патронажа на Министерството на културата и кмета на община Нови пазар, с финансовата подкрепа на община Шумен и подкрепата Български хоров съюз.

Съдействие оказват община Каспичан, кметство Плиска, кметство Мадара, Регионален исторически музей – Шумен (РИМ-Шумен), Националните историко-археологически резервати „Плиска“ и “Мадара” към РИМ-Шумен както и храм „Св. Параскева“ – Нови пазар.

Зареди още

Култура

„Празник на пестила“ на 7 и 8 септември в музей „Етър“

Published

on

На 7 и 8 септември в музей „Етър“, Габрово се провежда осмото издание на „Празник на пестила“. По време на това събитие посетителите ще се запознаят с приготвянето на пестил по традиционна рецепта, ще могат да се разходят по алеята на вкусовете, където ще се предлагат храни и напитки, свързани с пестила и сливите.

През двата дни ще има демонстрации на направа на кошници, калайдисване на съдове, изработване на дървени лъжици и бакърджийски изделия – занаяти и домашни занятия, свързани с направата на пестил. Предвидени са фолклорни изпълнения и тематични изложби, както и възможност за участие в образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Пестилът, изработен от сини сливи по традиционна технология е включен в Световната книга на уникалните храни „Арка на вкусовете“. С „Празник на пестила“ музей „Етър“ спечели класацията Годишни награди в туризма 2018 в категорията „Духът на България“.

Технологичният процес на приготвяне на пестил е продължителен. Подбират се здрави, чисти, добре узрели, едри месести сливи и се насипват в големи бакърени пестилджийски тави, чиято вместимост е между 200 и 300 кг. Сварената и прецедена през дърмон или сито смес се разлива равномерно върху букови дъски. Поливката от гъстата сливова каша, с дебелина около 7–8 мм, се оставя на силно слънце на двора.

За два-три дни тя изсъхва и се вари нова каша, която се разстила върху първата смес. Тази операция се повтаря 7–8 пъти до получаване на желаната дебелина на пестила. Добре изсъхнал, пестилът се одира с огрибка. За по-лесно отлепване и за сладост в първата каша се сипват няколко шепи джанки. Готовият пестил се навива на руло и се съхранява в сухи проветриви места. Около Коледа вече е готов за консумация.

В миналото в Габровско се варят по 20 тона сливи, от които се изкарва 7 тона пестил. Добре изсушен и съхраняван при подходящи условия, пестилът имал трайност до 10 години. Само на 7 септември ще се проведе второто издание на Националния фолклорен конкурс „Обредна трапеза“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово. Проявата се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, в рамките на „Празник на пестила“.

Част е от програмата на „Европейски дни на наследството“ – инициатива на Европейския съюз и Съвета на Европа. На 7 септември 2024 музей „Етър“ отбелязва 60 години от своето откриване.

По този повод от 19.00 часа на голямата сцена в музея започва безплатен концерт на Нина Николина и виртуозните музиканти Калин Вельов – барабани и перкусии, Таня Първанова – вокал, Дамян Йорданов – кавал, Петър Миланов – китара. В репертоара са включени песните „Излел е Дельо“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Назад, назад, моме Калино“, „Майстор Манол“,“Свети Георги“, „Пуста младост“, „Еленко“, „Катерино Моме“, „Гюл девойкя“ и др., представени в модерен микс от етно и джаз.

От 18.00 часа влизането в музея ще бъде безплатно, за да могат посетителите на концерта спокойно да се настанят.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица