Вграденият в герба на Габрово девиз да бъде „Любов, труд и постоянство“ реши габровският общински съвет. Така в настоящия девиз на Габрово – „Труд и постоянство“ ще бъде добавена думата „любов“.

Решението на местния парламент беше взето по предложение на трима вносители – кмета на Габрово Таня Христова, общественика Ивелина Елмазова и общинския съветник Николай Косев.

Идеята за добавяне на думата „любов“ в герба на града не е нова. Едва сега обаче, инициативата има толкова широка публичност и реален шанс да бъде реализирана, считат вносителите.

През годините след 1989 г. тази идея се споделя от все повече габровци. Такава инициатива е предприета и от сдружение “Нашето по-голямо Габрово” и подкрепена от тогавашния кмет на града Иван Ненов.

През месец май 2019 г., по повод празника на града, в своето обръщение към габровци кметът Таня Христова предложи: „Тук си позволявам да предложа на габровци, нека в девиза на града, наред с труда и постоянството да добавим любовта, така както с думи и дела направиха габровските индустриалци. Защото този град е, и ще бъде, единство от труд и постоянство, вдъхновени от любовта ни към Габрово!“

През март 2020 г. Ивелина Елмазова внесе предложение до Председателя на общински съвет Габрово за промяна на девиза на община Габрово, в който да се добави думата „любов” преди думите „труд и постоянство“, изхождайки от девиза на големия габровски индустриалец Пенчо Семов. Тогава идеята беше подкрепена с подписка от почти 300 габровци. Предложението беше мотивирано и подкрепено от отец Руслан Личев – архиерейски наместник на Габровска духовна околия , Красимира Чолакова – директор на РИМ – Габрово, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етъра“, Христо Женилов – председател на Фондация „Габрово преди и сега”, Дружеството на писателите – Габрово и подписите на стотици граждани. Това предложение обаче стига само до Постоянна комисия „Образование, култура и вероизповедания” и не влезе за разглеждане в местния парламент.

През август 2023 г. беше сформиран инициативен комитет, който започна подобна местна гражданска инициатива. В състава му бяха проф. д. н. Иван Кабаков – заместник-декан на Философски факултет в СУ „Св. Климент Охридски“; д-р Мариана Проданова – културолог, изследовател и експерт в областта на културата; Емил Михов – историк, археолог, сценарист и режисьор на документални филми, посветени на габровски индустриалци – Иван Хаджиберов, Стефан Бобчев, Пенчо Семов и др.; Росица Бинева – уредник в РЕМО „Етъра“, историк, член на женско благотворително дружество “Майчина грижа“, Николай Косев – общественик, ангажиран с различни социални каузи. Входирана беше молба в Община Габрово за събиране на подписка за промяна на девиза, като „ …досегашният девиз “Труд и постоянство”, да бъде допълнен и да стане “Любов, труд и постоянство” – думи, завещани от Пенчо Семов, създателят на модерната индустрия в България“.

Инициативата от 2023 г. събра 784 подписа, но съвпадна с местните избори и не бяха предприети следващи действия за внасяне на проект за решение в общинския съвет.

С днешна дата тримата вносители считат, че събраните подписи и подкрепата на много хора, които споделят и желаят промяната, дават основание тя да бъде внесена за разглеждане и гласуване от общинския съвет, още повече, че през октомври миналата година се навършиха 150 години от рождението на Пенчо Семов. „Трудът и постоянството са добродетелите на габровския дух, които са в основата на духовния и икономическия просперитет на града. Но Пенчо Семов, който пряко или косвено е вдъхновителят на мотото на герба на Габрово, през целия си живот, наред с труда и постоянството, дори преди тях, поставя думата „любов”. Едва ли добавянето на една дума в герба на Габрово ще ни промени внезапно. Но сплотяването на общността около този символен акт, ще ни накара да се замислим за толкова пропуснати важни неща в живота ни като хора и като общество. Нека с личния си пример да покажем колко важно и необходимо е да върнем любовта към другия, към родния ни град, към нас самите, и това да ни ръководи в действията, в мислите и делата ни в бъдеще. Любовта е силата, която няма цвят и политическа власт. Тя не може да разделя. В герба на град Габрово има изобразени три кули, символизиращи просветата, търговията и индустрията. Три трябва да бъдат и нашите словесни кули: любов, труд и постоянство.“, се казва още в мотивите на предложението до Общински съвет, което днес беше подкрепено единодушно.

Местният парламент възложи на кмета Таня Христова да проведе конкурс за изработване на проект на графично изображение на герб на общината, в който да бъде включен одобреният девиз – „Любов, труд и постоянство“.

Историята на герба на Габрово
През 1934 г, по предложение на кмета Илия Кожухаров, общинският съвет обявява конкурс за изработване на герб на града. Изработена е програма за провеждане на конкурса, съгласувана със Съюза на габровските индустриалци, директора на Априловската гимназия и на Местния занаятчийски комитет. Програмата е разпратена до учители по рисуване в страната. Към обявения конкурс интерес проявява големият български художник-декоратор проф. Харалампи Тачев – един от първите български модернисти. Той е автор на редица знакови произведения, сред които проектът за герб на София и оригиналът на Манифеста за обявяване независимостта на България. Утвърждава се като един от големите експерти по хералдика в България. До 28 февруари 1935 г. за конкурса постъпват 34 проекта. На 2 март с. г. авторитетна комисия с председател кмета Илия Кожухаров се събира на заседание и преглежда представените проекти. Първа премия е дадена на проекта на проф. Харалампи К. Тачев от София, втора – на Иван Захариев, художник и учител по рисуване в Априловската гимназия – Габрово, и трета – на Иван Манев, художник от София. Комисията препоръчва на Габровския общински съвет гербът да се изработи по проекта, получил първа премия, но в него да се направят поправки, като се използват символи от другите два проекта. Според препоръките на комисията, гербът е преработен от Иван Захариев. Изискването е гербът да символизира същността на града – един от най-големите просветни, индустриални и търговски центрове на страната. В герба задължително трябвало да се включи мотото „Труд и постоянство“. На 28 септември 1935 година Габровският градски общински съвет приема първия герб на града, който се запазва до днес.

*Източник: Община Габрово.

По покана на Окръжна прокуратура – Габрово ученици от 8-ми класове на Национална Априловска гимназия посетиха Съдебната палата в Габрово за участие в Ден на отворените врати.

Окръжният прокурор Тихомир Петков и заместник-окръжният прокурор Пламена Дичева запознаха накратко аудиторията със структурата на органите на съдебната власт, основните функции на прокурора, разследващите органи и съда.

Гостите получиха информация за видовете дела, по които участва представител на Прокуратурата на Република България.

Учениците имаха възможност да посетят съдебна зала, в която им беше разяснена позицията на всяка от страните по различните видове съдебни производства.

Бяха обсъдени въпроси, свързани с възможностите за защита на техните права, в случаите при които те са били засегнати.

Окръжният прокурор и заместник-окръжен прокурор Дичева отговориха на поставени въпроси във връзка с дейността на Прокуратурата.

За пръв път Денят на народните будители – 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски /по стар стил/. През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”, както са се изразявали тогава.

В освободена от османско владичество България хората съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име.

По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал.

За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.

Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и, че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.

От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение “Мати Болгария”.

Сред будителите са Кирил и Методий, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

Как Габрово ще отбележи празника можете да видите оттук.