Свържи се с нас

Култура

В най-големия ден на Райчо Каролев участва и Царското семейство

Published

on

Днес се навършват 175 години от рождението на Райчо Каролев (1846 – 1928), просветен деец със силно присъствие в историята на българското образование преди и след Освобождението.

В Националния музей на образованието се съхраняват ценни свидетелства за неговата дейност – исторически и богословски съчинения, учебници, ръководства, програми, добре запазени снимки. Една от тях е запечатала най-голямото събитие в живота на Райчо Каролев – денят, в който получава заслужено признание от държавата и от своите съграждани.

12 юли 1925 г., Габрово. 50 години от първия випуск на Габровската Априловска гимазия. Райчо Каролев, седнал в средата, вляво от него – Цар Борис III, Княгиня Евдокия, министър-председателят Александър Цанков, митрополит Филип.

На 12 юли 1925 година се провежда национално честване по повод 50 години от първия випуск на единствената пълна седмокласна гимназия по българските земи преди Освобождението – Габровската. В двора на училището се събират представители на държавната и местна власт, на просветни и културни организации, на духовенството, бивши и настоящи учители и ученици, много граждани.

Първи в 9 часа сутринта от София пристигат министър-председателят Александър Цанков, външният министър, народни представители, началникът на Военното училище, началникът на жандармерията.

Портрет на Райчо Каролев, 1871 г. На 1 септември 1871 г. Каролев започва работа като преподавател по всеобща, българска и църковна история в Габровското главно мъжко училище.

Още нестихнали овациите, множеството отново става на крака – от царския автомобил слизат Н. В. Борис III и сестра му Княгиня Евдокия. (До брака на Борис III с принцеса Джована Савойска, княгинята придружава царя и играе ролята на първа дама.)

Главен герой в този тържествен ден е първият директор на гимназията Райчо Каролев. След вдъхновени речи от министър-председателя, търновския митрополит, кмета на Габрово, след нестихващи възгласи и под звуците на дворцовия химн Борис III окичва гърдите на Райчо Каролев с „Орден за Гражданска заслуга“.

Райчо Каролев с отличията. Страница от албума, дарен от неговия син д-р Борис Каролев.

Мигът е повече от тържествен. Царят говори първи и дава на Габрово оценка, която и до днес историята не е променила: „Редом с големия дял, който се пада на нашата зараждаща се индустрия, на хубавото Габрово било писано да изиграе и завидната роля на достоен приемник на килиите и метосите от Възраждането, които тук се превърнаха в нова школа, станала животворно огнище, отгдето се пръскаше светлина.“

След Царя кметът Илия Кожухаров обявява решението на Градския общински съвет – Райчо Каролев да бъде обявен за Почетен гражданин на Габрово. Кожухаров, който след десетина години ще ръководи последователно две министерства, високо цени ролята на първия директор на гимназията за нейното оформяне като пълно средно учебно заведение.

Силно развълнуван, почти 80-годишният Райчо Каролев благодари с присъщата си скромност: „…Никога не съм очаквал, нито смеех да очаквам подобен акт на внимание към един скромен учител труженик. Чест необикновена, която по вашата инициатива за пръв път се прави у нас на един бивш учител, а в негово лице и на цялото учителство.“

По повод юбилея е издадена специална картичка. На нея са петимата ученици от първия випуск на гимназията (Тодор  Постомпиров, Васил Дюстабанов, Жельо Димитров, Димитър Добрев и Никола Рязков) заедно със създателя на училището Васил Априлов и първия директор на гимназията Райчо Каролев.

Този факт наистина е рядко събитие. Каролев заема високи постове в държавата – министър на просвещението, директор на Народната библиотека, директор на статистиката, директор на елитните мъжки гимназии в София и Пловдив, но получава признание за скромната си учителска работа.

Снимката, освен историческа стойност, носи и силен емоционален заряд. Тя е част от албум на Габровската Априловска гимназия, събран и подреден от сина на Каролев – българският офицер д-р Борис Каролев. Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, генерал-майор Борис Каролев дарява албума, който днес се съхранява в Националния музей на образованието.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица