Свържи се с нас

Култура

Историческият хан „Габровени“ – част от историята на завещанието на Василиади

Published

on

Историята ни връща към Букурещ от средата на XIX век и премеждията на предприемчивия и трудолюбив габровец Васил Георгиев. Букурещ започва да се развива бързо, след като княжествата Влахия и Молдова получават автономия от султана. Установяват се търговски връзки със страните от Централна и Западна Европа, появяват се първите фабрики. Занаятите и търговията са във възход и по-предприемчивите българи успяват да натрупат състояние и построяват едни от най-значимите за времето си ханове в столицата.

Сред тях е и ханът „Габровени“ (Hanul Gabroveni) или Ханът на габровците, който продължава да се нарича така, въпреки че днес е коренно преобразен и има нова функция. Ако в Стария град се влезе от мястото, където се намира паметникът копие на Капитолийската вълчица с Ромул и Рем, ханът „Габровени“ е още в началото на улица „Липискани“, от лявата страна.

Нищо не напомня за онази постройка от архивните снимки. Търговският пасаж сега е превърнат в Европейски културен център със средства по европрограми и финансова помощ от правителството на Норвегия.

В далечната 1802-1804 г. хан „Габровени“ е построен от габровеца хаджи Иван Мустаков. Към средата на века става собственост на Васил Георгиев от габровското село Гачевци, което сега е квартал на Габрово.

Васил имал брат Никола, с когото натрупали пари от работа в чужбина. Разбойници разбрали за спечелените средства и замислили силом да ги откраднат. Братята чули за това злодеяние и се опитали да избягат. Злосторниците успели да хванат Никола, когото измъчвали, но той запазил тайната си в гроба. Васил успял да се установи в Букурещ и със спечелените пари купил хана „Габровени“, който ремонтирал основно след голям пожар.

По-късно го оставил в наследство на своя син д-р Никола Василиади. В архивите на Букурещ е запазено завещанието на сина на Васил Георгиев – д-р Никола Василиади, с дата 10 юни 1881 г., Букурещ.

Там д-р Василиади пише: „Моят недвижим имот се състои от хотел стар, наречен „Габровени“, който наследих от покойния ми баща Василия Георгиев, чрез завещание, заверено от почитаемия Илфовски окръжен съд, от 1854 г.“.

Широките врати на хана „Габровени“ с метални плетеници се отваряли сутрин рано и вътре влизали търговците с каруци. Дворът се пълнел със селяни, които идвали в столицата да предлагат стоката си. Две нива под земята имало големи помещения за складиране, защото и по това време имало крадци. Вечер тежките врати се затваряли, за да защитят хората и стоката.

Ханът „Габровени“ – средище на българския национален дух в лицето на българските революционери, воеводи и хъшове. През 1875 г. на това място се провежда разширено събрание на Българския революционен комитет, а слово произнася Христо Ботев.

Тук е получена и телеграмата за стъпването на българска земя на четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски.

*Използваните в статията снимки са на Monitor.bg.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица