Свържи се с нас

Новини

Йончева: С резолюцията за свободата на медиите настоявам за защита на разследващите журналисти

Published

on

Европейският парламент прие резолюция за укрепване на свободата на медиите, на която евродепутатът Елена Йончева е съдокладчик от името на групата на социалистите и демократите. Документът получи одобрението на огромно мнозинство от 553-ма евродепутати.

По настояване на Елена Йончева с резолюцията се призовава за амбициозен бюджет на ЕС, в който има средства в подкрепа на независимата журналистика, особено на разследващите журналисти. Тя изисква европейското финансиране да бъде разпределяно не от правителствата, а от независими европейски организации.

„Разследващата журналистика напоследък отсъства. Скоростта, с която се разпространява информацията стана по-важна от качеството й. Журналистическите разследвания са скъпо и опасно начинание“, коментира Йончева след гласуването.

За нея от първостепенна важност са две неща – защитата на разследващите журналисти и финансирането на работата им, така че да са независими от националните правителства. Умишлено нито една държава-членка не е спомената поименно в документа, защото целта е да се приеме законодателство, което да се отнася за целия Европейски съюз – рамка, която в момента липсва. С нея Европейската комисия ще трябва да посочи конкретни решения, които да бъдат съобразени с принципите, записани в резолюцията.

В документа, по предложение на Елена Йончева, се изисква повече прозрачност във финансирането на медиите, не само в тяхната собственост. Според нея правилата за посочването на крайните собственици често се заобикалят или се спазват формално, докато, когато финансовите потоци за издръжката на медиите са известни, читателите могат да се ориентират за обективността на информацията в тях. С документа се осъжда и всеки опит за монополизиране на медиите и упражняване на политическо влияние върху тях.

По настояване на българския евродепутат се призовава и за разработване на европейско законодателство, което да защитава журналистите от съдебни дела, които се образуват с цел да бъдат сплашени или дискредитирани т.нар. SLAPP дела. Това не означава, че тези, които под претекст, че са журналисти, публикуват лъжи и клевети, ще бъдат защитени от съдебно преследване. „Това са две различни писти. Целта е да не се преследват журналисти за това, че са изразили позиция“, коментира евродепутатът.

Елена Йончева получи подкрепа и за още няколко предложения:

Да се въведат стандарти и отличителни характеристики за медийна свобода в целия Европейски съюз, тъй като сега съществуват големи различния между държавите-членки – в класациите има почти 100 пункта разлика между страните от ЕС, които се представят най-добре и тези на дъното. България е на последното място от държавите-членки на ЕС по свобода на медиите – 111-то в световната ранглиста за 2019 г., изготвена от „Репортери без граници“. 

Управляващите да осигурят прозрачност на дейността си. Държавите-членки да гарантират достъп на журналистите и медиите до парламентарните дебати, членовете на парламента и висшите държавни служители, до информация от публичен интерес и до публични събития, пресконференции, особено с участието на представители на правителството. 

Публичните личности и управляващите да се въздържат от очернянето на журналисти. Държавите-членки да осигурят защитата на медиите при отразяването на протести и демонстрации, за да могат журналистите да вършат работата си без страх

Жените журналисти да получат допълнителна защита, тъй като те са особено уязвими на тормоз и заплахи

Компаниите, които управляват медийни социални платформи да се включат в Кодекса на поведение, представен от Европейската комисия, в който има правила срещу езика на омразата. Европейската комисия и държавите-членки да събират по-достоверни данни за степента на разпространение на езика на омразата и на престъпленията от омраза.  

Потребителите да имат възможност да сигнализират за потенциална дезинформация, за да може да се улесни по-бързото й коригиране, като в същото време да се позволи и проверка на фактите от независима, трета страна, за да не се допуска погрешно използване на този инструмент. 

Европейската комисия и държавите-членки да подпомогнат образователна политика, която увеличава медийната и информационната грамотност, да дава възможност на гражданите да мислят критично и да им помага да откриват дезинформацията. В резолюцията се предвиждат и мерки в подкрепа на медиите, които пострадаха от пандемията заради COVID-19. 

Евродепутатите призовават Европейската комисия и държавите-членки да приложат незабавни помощи за възстановяване и защита на работните места, както и за издръжката на журналистите и работещите в медиите, за подпомагане на компании и за финансиране на обществени медии през икономическия план за възстановяване от COVID-19, като напълно се съобразят с правилата на конкуренцията в ЕС.

Те припомнят предложението си за създаване на постоянен фонд за журналистика като част от Многогодишната финансова рамка (2021-2027), който да подпомогне преодоляването на кризата заради COVID-19, включително чрез директна финансова помощ за независими журналисти и медии, за журналисти на свободна практика и самонаети медийни работници.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Любопитно

Диян Павлов – Джими и „Школото“ на сцената на „Семе българско“

Published

on

Създателят и стопанин на „Творителница О‘Писменехъ“ Диян Павлов – Джими е сред специалните гости на тазгодишното издание на националния фестивал „Семе българско”, който ще се проведе на 26 и 27 април в Севлиево.

Известният творец от Плевен ще предложи на посетителите да се впуснат във вълнуващо пътешествие далеч назад във времето чрез спектакъла „Школото”. 

Интерактивното представление увлича публиката и по атрактивен начин представя периода на създаване на глаголицата и кирилицата, разказва за делото на Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска”, за годините на духовното пробуждане и израстване на българския народ.

Защо трябва да знаем и помним историята си, защо писмеността ни е ценност, с която да се гордеем? На тези и още много други въпроси, свързани с българщината, Диян Павлов-Джими ще даде своите отговори на 26 април (събота), по време на националния фестивал „Семе българско`2025” в Севлиево. Входът е свободен!

Зареди още

Новини

Христина Пенева с 5-то място на Световната купа, бронз за Делина Михайлова

Published

on

Ново чудесно представяне с националното трико направиха състезателите на КСАБ „Акро-арт“. Три представителки на габровския клуб взеха участие в престижна проява по скокове на батут в Ричоне, Италия. За мъжете и жените това беше втори кръг от Световната купа, а за подрастващите – силен международен турнир. Надпреварата в Световната купа беше изключително оспорвана, с участието на редица медалисти от олимпийски, световни и европейски първенства.

Христина Пенева представи страната ни в състезанието и заедно с Марияна Узунова от Сливен се класира на престижното пето място в синхронните скокове на батут. Дуетът на България се нареди на осмо място в квалификацията от общо 13 двойки, като получи за изпълнението си 46.830 точки.

Във финала синхронът ни беше оценен с 43.750 и зае петата позиция. Златото с 50.000 точки спечелиха представителките на Великобритания Бриони Пейдж (олимпийска шампионка от Игрите в Париж, сребърна от тези в Рио де Жанейро, бронзова от Токио, многократна световна и европейска шампионка) и Изабела Сонхърст. Второто място бе за дуетът на Китай с трикратната световна шампионка Ху Иченг и Жанк Ксинксин, а третото – за представителките на Франция Лея Лабрус и Клея Брус. Украйна зае четвъртото място, а след българската двойка на финала останаха тези на Турция, Канада и САЩ. Най-добрата българска състезателка в скоковете на батут записа и още един финал в Световната купа.

Заедно с Калоян Петров от „Имидж“ (Русе) Христина участва в дисциплината смесен синхрон, която от тази година е включена в кръговете от Световната купа. С резултат от 44.250 точки двамата заеха осма позиция в пресявките, а във финала се наредиха на шесто място.

В индивидуалните скокове на батут Христина Пенева стигна до полуфиналите. Състезателката на „Акро-арт“ получи 20-та оценка в квалификациите от общо 47 състезателки – 52.710 точки. Марияна Узунова (Шампион, Сливен) завърши 32-а с резултат от 49.770 точки.

В международния турнир за момчета, момичета, юноши и девойки две състезателки на „Акро-арт“ представяха България – Делина Михайлова и Сияна Павлова. Те скачаха във възрастовата група на 13-14-годишните. В индивидуалната надпревара Делина записа пети резултат в квалификациите – 86.740 точки. Сияна остана 14-та.

Във финала Михайлова се пребори за бронзовото отличие с резултат от 46.890 точки. Първо и второ място заеха представителки на домакините, а другата българска състезателка стигнала до финала – Кристина Колева (Стара Загора), се класира на пето място.

Зареди още

Култура

Гран При, 4 първи и 3 специални награди за пианистките на МК „Весела“

Published

on

Четири млади пианистки от Музикален клуб „Весела“ постигнаха изключителен успех на Международния конкурс „Вивапиано“, който се проведе на 5 и 6 април в концертните зали на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София.

Адриана Кънева (11 клас), Полина Флориду (10 клас), Ай Хасегава (9 клас) и Мира Русинова (8 клас) завладяха сцената със своите музикални изпълнения, които впечатлиха международното жури и им донесоха блестящи отличия – четири първи награди, три специални отличия и най-високото признание на конкурса – Гран при.

Всички четири участнички спечелиха първи награди с почти максимален брой точки, което ги нареди на върха в класирането на техните възрастови групи. Техният успех е поредното доказателство за високото ниво на подготовка и вдъхновената работа под ръководството на клавирния педагог Весела Пенева.

Носителката на Гран при – Адриана Кънева, заслужено бе отличена с най-престижната награда на конкурса. Това признание ѝ отваря възможността да се изяви като солист със симфоничен оркестър. Освен това, Адриана бе удостоена и с две специални награди: „Андрей Стоянов“ и наградата на Съюза на българските композитори.

Ай Хасегава, която съчетава с лекота музиката с успехи в химията и математиката, получи една от специалните награди – покана за концертно участие в Люксембург. Талантът и многопосочните й умения са истинско вдъхновение.

Полина Флориду впечатли журито със своя сценичен опит и умело подбран нов репертоар. Нейната конкурсна програма й донесе заслужена първа награда, която е резултат от труд, вдъхновение и артистичност.

Мира Русинова, която участва в музикални конкурси едва от една година, показа завидна подготовка и талант, като спечели първа награда с най-високия бал в своята възрастова група – 97 от възможни 100 точки!

„Невероятна е радостта ни от постигнатия прекрасен резултат и високата оценка, която журито даде за представянето на нашия музикален клуб“, сподели преподавателката Весела Пенева. „Щастие за мен и децата е да видим плодовете на вложения от нас труд! Момичетата за мен са истински герои, защото за всяко музикално състезание са необходими много, много качества, освен стабилната подготовка. Аз се гордея със своите възпитаници и искам да поздравя най-специално и сърдечно новите четири победителки от конкурса „Вивапиано“-2025, както и семействата им, които безрезервно ги подкрепят! Без съдействието на родителите, този успех би бил немислим!“, добави още тя.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица