Свържи се с нас

Култура

Половината род на кралския съветник Джон Бризби е в НМО-Габрово

Published

on

Повечето роднини на проспериращия адвокат и юридически съветник на кралица Елизабет II – Джон Бризби, присъстват или в експозицията или в документалното богатство на Националния музей на образованието. Много от фактите са известни на широката аудитория, но голяма част от тях са тема само на научен интерес.

Вчера г-н Бризби, наследник на първия министър – председател на България габровецът Тодор Бурмов, беше гост на музея и изненада специалистите с изключителните си познания за просветната и образователна история на България, за личностите, които носят промяната и придават европейски измерения на интелектуалния ни елит.

Роденият във Великобритания Джон Бризби е праправнук на Тодор Бурмов от габровското село (днес квартал) Нова махала. Точно преди 163 години прапрадядото Бурмов идва в Габровското училище и прави най-смелите образователни реформи.

От най-добрите ученици съставя „горен клас“, в който преподава съвсем нови предмети – новобългарски език, логика, физика, геометрия, френски език. Изхвърля пръчката, фалагата и всички унизителни наказания, възпитава чрез наставления, съвети и бележки.

В края на учебната 1858 година Бурмов устройва „публично изпитание“ в Габровското училище. За събитието, което продължава 4 дни със специално поканен асистент от Търново, единственият седмичник на български език в столицата на Османската империя „Цариградски вестник” пише, че за изпита имало информация дори в църквите.

Цялото население се стекло в училището и с радост и умиление слушало „дълбоките отговори на малолетните деца“.

Прапрадядото на Бризби бил само на 24 години – най-млад от учителите, току-що завършил магистратура в Киев, говорел 5 езика и имал смелостта да реформира Габровското училище, да го превърне в едно от най-модерните класни учебни заведения.

В просветната история Тодор Бурмов остава и като пръв министър на народното просвещение в Княжеството.

В политическата – като пръв министър-председател на освободена България и четири пъти народен представител. Докато слушаше музейния разказ за превръщането на училището в първата пълна класна гимназия по българските земи, г-н Бризби подсказа, че е роднина и с Димитър Мутев – основател и директор на първата българска гимназия през Възраждането – Болградската, първият българин, получил научна степен „доктор по философия“.

Връзката с Мутевия род е чрез съпругата на Бурмов и прапрабаба на госта от Лондон Мария (Марионка) Първова-Золотович.

Мария е дъщеря на известния възрожденски търговец, родолюбец и благодетел от Калофер Георги Золотович. Золотович е братовчед на Димитър Мутев и му помага в най-трудните моменти при издаването на списание „Български книжици“ в Цариград.

Джон Бризби се спира на всяка ценна книга и документ в музейната експозиция, проявява интерес към преписвачите на Паисиевата история и Стефан Тошкович, към Йован Раич и първите възрожденски учебници, към Райно Попович и Константин Фотинов, знае за Мустакови, както и за много букурещки и одески българи, подкрепяли новобългарското образование.

За подкрепата на младите таланти в Троянската община, за възраждането на старото училище в махала Баба Стана, за родолюбивото му отношение, за изследователския дух и съживяване на родовите традиции Националният музей символично награди Джон Бризби с отличията в някогашното Габровско училище – табелки с надписи „Благочинник“ и „Прилежен“.

На отличен български език английският наследник на най-известните възрожденски родове написа в книгата за впечатления: „Благодаря за много интересната визита. Радвам се да имам връзки с Габрово и това училище чрез моя прапрадядо Тодор Стоянов Бурмов.”

Музеят не е единствената среща на Джон Бризби с габровските му корени. Той бе на двудневно (26 и 27 август) посещение в града по покана на граждански комитет „Памет Габровска“ и Община Габрово. Визитата му включваше освен запознаване с културно-историческото наследство и срещи с габровци, преди всичко от роднинската Нова махала.

*Снимки: НМО – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица