Свържи се с нас

Култура

Александър Керков – как се роди идеята за негова статуя в Габрово

Published

on

През 2018 година, Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, стартира инициатива за изработване и експониране в градска среда скулптурна фигура на Александър Керков. Автор на композицията е габровският скулптор Георги Балабанов.

Идеята за започването на тази кауза се ражда след прочитането на интервю на Румяна Емануилиду с Джони Пенков от 15 септ. 2015 г. във в. „Черноморски фар”, в което Пенков говорейки за емблематична личност на Бургас, зевзека Петьо Пандира (Петко Благоев), на когото бургазлии са вдигнали паметник, отделя особено внимание на Александър Керков от Габрово:

Подобни образи има и други. В Габрово отиваме с Чарли – сценаристът Христо Илиев, на Фестивал на хумора. Доста скучновато беше. Но на улицата забелязваме един човек чуден – Александър Керков-Керката. Сприятелихме се с него, той ни изпя едни песни. Оказа се музикант с дълга история, учител на фанфарната музика в града. Най-смешният човек в Габрово беше, а те въобще не му обръщат никакво внимание. И ние направихме филм за него след няколко години, а Джеки Стоев го взема за една роля във филма „Шашканини”. Дал съм на скулптора Руси Костадинов филмчетата евентуално да се действа и да се направи негова скулптура в Габрово по подобие на скулптурата на Пандира в Бургас. За да не забравят кой е бил Керков.“

Накрая статията завършвала така: „Не знаем дали габровци ще вдигнат паметник на Керков, като на Петьо Пандира в Бургас, където много хора се снимат и увековечат с усмивка, но със съхранения в Държавен архив – Габрово личен фонд, той никога няма да потъне в забрава

Тогава на общо събрание на ЖБД „Майчина грижа“ се взима решение за изграждането на скулптурна фигура на Алексадър Керков, защото той е личност с голяма заслуга за дейността на Дружеството, участвайки безвъзмездно във всички благотворителни балове и вечеринки за набиране на средства за дейността.

Припомняме, че скулптурата ще бъде поставена в градинката на кафе “Глинени гърнета”, като съвсем скоро ще се превърне в градска забележителност, на която гражданите и гостите на града ще могат да се радват.

Александър Керков или странникът, който през лятото си реже ръкавите на сакото, за да не му е горещо, а през зимата ги пришива отново.

Александър Керков – Керката е един от емблемите на музикалния живот в Габрово. Композитор, музикант, музикален педагог, посветил целия си живот на децата, на младото поколение и на музиката. Той е първият български композитор на фанфарна музика.

Роден е в Габрово на 18 август 1901г., в многодетно занаятчийско семейство. Баща му е бил майстор на цървули, а майка му е била домакиня. С мъка и труд са отглеждали петте си деца – все момчета. На четиринадесет години се премества в София при вуйна си – Стефана Гюзелева, съпруга на Иван Гюзелев – просветен деец, философ, математик и идеалист.

Постъпва като доброволец в музиката на І-ви пехотен полк, а след това в симфоничния оркестър на маестро Георги Атанасов. По негово настояване завършва средния клас на Музикалната академия през 1925 г., където изучава виолончело и цугтромбон.

В София попада в творческата среда на композитори и оперни певци, които са известни имена от българския музикален живот и стават негова пътеводна звезда в музикалното изкуство.

Година след завършването му се завръща в Габрово, където започва да свири в оркестрите на немите кина „Майчина грижа” и на театъра. А през 1930 г. основава духовата музика в Техническото училище „Д-р Никола Василияди”, и първия танцов оркестър, наречен „Джаз Керков”, който ръководи 18 години.

Първият Джазов оркестър „Керков“ – 1931г.

От 1935г до 1947г създава десет фанфарни училищни музики, които с право са наречени “украшение и гордост на родния град Габрово”.

Фанфнарната музика при Професионално училище по облекло „Майчина грижа“ – Габрово. 1 май 1958г.

Александър Керков почива на 31 октомври 1987 г. в Габрово.

Има хора, които идват и си отиват, без да оставят следа след себе си. Но има и други, като Александър Керков, Бат Сашо, които си отиват, оставяйки завинаги в паметта и сърцата на хората.”– така е започнал спомените си за Керков професионалният музикант и негов приятел – Николай Антонов.

Снимки: ЖБД „Майчина грижа“ – Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица