

Култура
Екип на музей „Етър“ направи теренни проучвания в село Дебел дял

Една от най-старите къщи в региона на Габрово се намира в Ливадето – част от село Дебел дял. Хората от населеното място казват, че е над 300-годишна, но никой не се наема да бъде по-точен. Знае се, че повечето от живелите през последните столетия в това населено място са излезли от тази къща. Наблизо е разположена местността Средока, където са се настанили една част от тези хора. И днес дори ги наричан „ливадкалиите“. Къщата е обитавана, макар в нея да не живее постоянно човек.
Историята, свързана със старата къща, разказва Райко Лалев, кметски наместник на село Дебел дял, пред екип от музей „Етър“, който започна теренни проучвания в населени места от община Габрово. Специалистите се запознаха с актуалното състояние на различни архитектурни обекти – най-вече къщи, и с историята им. Записани бяха разкази на мести хора, които ще бъдат съхранени и включени в научната работа на музейните специалисти.

Райко Лалев предварително е провел разговори със собствениците на обектите, провокиращи интерес от етнографска гледна точка.
Особена забележителност за района на Дебел дял е паметника на Тодор Асенов – брат на Хаджи Димитър, участник в четата и неин касиер. Ранен е в битката в Калнъдере и се оттегля с четата към Балкана. Оставен е в село Дебел дял, тъй като раната не позволява да продължи. Историята е позната на мнозина. Четниците са посрещнати „като на сватба“, както пише Никола Обретенов, но малко след това е извършено предателство, заради което загива Тодор Асенов. Райко Лалев разказва, че предателството е направено от преселник, който се полакомява за парите от наградата. По думите му не се знае кога този човек се настанява в селото.

„Петко Боронсузов се казва. Такава фамилия тук не се среща. Не го припознаваме като наш човек. След предателството няма дете, кръстено с името Петко. Говори се, че хората го принуждават да се махне от селото. Заселва се в Горна Росица, а скоро след това го застига болест, вероятно проказа. Дори племенникът на загиналите Тодор Асенов и Хаджи Димитър, който го открива години по-късно, решава да не отмъщава за предателството. Петко Боронсузов бил достатъчно наказан от съдбата.“
След предателството, въпреки заплахите на властта, друг местен жител – дядо Братован, погребва Тодор Асенов. Арестуван е, откаран в Търново, където престоява три години. Съселяните му успяват да го освободят, като дори занасят меча кожа на влиятелен турски сановник, който поставя това условия за пускането на дядо Братован. По-късно, въпреки здравословните последици от затворничеството, той става опълченец. След освобождението край село Дебел дял е поставен малък паметник на Тодор Асенов. През периода на социализма е издигнат по-голям. Старият е реставриран в по-ново време.

Храм „Свети Лазар Български“, който е издигнат в централната част на селото, носи името на местен човек, канонизиран от православната църка. Ентусиазмът на населението е основен двигател за издигането на светата обител. Постепенно са привлечени много хора – дарители и доброволци в работата. На 29 юли 2018 година става освещаването от митрополит Григорий.
Историята на Лазар е известна. Трудолюбив и възпитан младеж, той отива да работи на един от гръцките острови, а след това – някъде из Анадола. Грижи се за стадото на богат турчин, чиято дъщеря се влюбва в него. Лазар отказва да приеме исляма – условието да се ожени за нея. Девойката го обвинява несправедливо и той е убит. Лазар от Дебел дял живее само 28 години – в края на XVIII и началото на XIX век. Житието му е популярно, написано е от монахиня Валентина Друмева.

Няма как магазинът на Мара Иванова да не направи впечатление. Наследствен е. Къщата, в която се намира е построена през 1939 година. След 1944 е национализиран, след 1989 – възстановен на наследниците на старите собственици. Мебелировката му е интересна, въпреки че само тесни специалисти биха я оценили. Тезгяхът е от времето, когато е създаден този обект, както и рафтовете.
Историите на хора, сгради и местности са обект на етнографското проучване на специалистите от музей „Етър“. Тяхното изследване, съхранение и популяризиране са една от важните посоки, в които се реализира дейността на институцията.
*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева


На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.
Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в
Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.
Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.
Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.
Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.
През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.


Култура
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“


Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.
Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.
Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.
Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.
Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.
Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.


Култура
Три музея представят изложба, посветена на градския бит


Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.



-
Културапреди 4 дни
Три музея представят изложба, посветена на градския бит
-
Любопитнопреди 4 дни
„Семе българско“ ни среща с 11 съвременни будители
-
Културапреди 4 дни
Биляна Пулийска гостува в Габрово с „Ти, моето сбъднато желание“
-
Новинипреди 4 дни
„Янтра“ постигна важна победа при гостуването си на „Фратия“
-
Културапреди 3 дни
Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“
-
Любопитнопреди 3 дни
Как да направиш стаята си като излязла от списание?
-
Икономикапреди 7 дни
Ученици от СУ „Васил Левски“ преминаха обучение „Млади предприемачи“
-
Кримипреди 3 дни
Извършителят на жестокото убийство в Трявна остава в ареста