Свържи се с нас

Култура

Екип на музей „Етър“ направи теренни проучвания в село Дебел дял

Published

on

Една от най-старите къщи в региона на Габрово се намира в Ливадето – част от село Дебел дял. Хората от населеното място казват, че е над 300-годишна, но никой не се наема да бъде по-точен. Знае се, че повечето от живелите през последните столетия в това населено място са излезли от тази къща. Наблизо е разположена местността Средока, където са се настанили една част от тези хора. И днес дори ги наричан „ливадкалиите“. Къщата е обитавана, макар в нея да не живее постоянно човек.

Историята, свързана със старата къща, разказва Райко Лалев, кметски наместник на село Дебел дял, пред екип от музей „Етър“, който започна теренни проучвания в населени места от община Габрово. Специалистите се запознаха с актуалното състояние на различни архитектурни обекти – най-вече къщи, и с историята им. Записани бяха разкази на мести хора, които ще бъдат съхранени и включени в научната работа на музейните специалисти.

Райко Лалев предварително е провел разговори със собствениците на обектите, провокиращи интерес от етнографска гледна точка.

Особена забележителност за района на Дебел дял е паметника на Тодор Асенов – брат на Хаджи Димитър, участник в четата и неин касиер. Ранен е в битката в Калнъдере и се оттегля с четата към Балкана. Оставен е в село Дебел дял, тъй като раната не позволява да продължи. Историята е позната на мнозина. Четниците са посрещнати „като на сватба“, както пише Никола Обретенов, но малко след това е извършено предателство, заради което загива Тодор Асенов. Райко Лалев разказва, че предателството е направено от преселник, който се полакомява за парите от наградата. По думите му не се знае кога този човек се настанява в селото.

„Петко Боронсузов се казва. Такава фамилия тук не се среща. Не го припознаваме като наш човек. След предателството няма дете, кръстено с името Петко. Говори се, че хората го принуждават да се махне от селото. Заселва се в Горна Росица, а скоро след това го застига болест, вероятно проказа. Дори племенникът на загиналите Тодор Асенов и Хаджи Димитър, който го открива години по-късно, решава да не отмъщава за предателството. Петко Боронсузов бил достатъчно наказан от съдбата.“

След предателството, въпреки заплахите на властта, друг местен жител – дядо Братован, погребва Тодор Асенов. Арестуван е, откаран в Търново, където престоява три години. Съселяните му успяват да го освободят, като дори занасят меча кожа на влиятелен турски сановник, който поставя това условия за пускането на дядо Братован. По-късно, въпреки здравословните последици от затворничеството, той става опълченец. След освобождението край село Дебел дял е поставен малък паметник на Тодор Асенов. През периода на социализма е издигнат по-голям. Старият е реставриран в по-ново време.

Храм „Свети Лазар Български“, който е издигнат в централната част на селото, носи името на местен човек, канонизиран от православната църка. Ентусиазмът на населението е основен двигател за издигането на светата обител. Постепенно са привлечени много хора – дарители и доброволци в работата. На 29 юли 2018 година става освещаването от митрополит Григорий.

Историята на Лазар е известна. Трудолюбив и възпитан младеж, той отива да работи на един от гръцките острови, а след това – някъде из Анадола. Грижи се за стадото на богат турчин, чиято дъщеря се влюбва в него. Лазар отказва да приеме исляма – условието да се ожени за нея. Девойката го обвинява несправедливо и той е убит. Лазар от Дебел дял живее само 28 години – в края на XVIII и началото на XIX век. Житието му е популярно, написано е от монахиня Валентина Друмева.

Няма как магазинът на Мара Иванова да не направи впечатление. Наследствен е. Къщата, в която се намира е построена през 1939 година. След 1944 е национализиран, след 1989 – възстановен на наследниците на старите собственици. Мебелировката му е интересна, въпреки че само тесни специалисти биха я оценили. Тезгяхът е от времето, когато е създаден този обект, както и рафтовете.

Историите на хора, сгради и местности са обект на етнографското проучване на специалистите от музей „Етър“. Тяхното изследване, съхранение и популяризиране са една от важните посоки, в които се реализира дейността на институцията.

*Снимки: РЕМО „Етър“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Именуват зала в ХГ „Христо Цокев“ на Дора Бонева

Published

on

На 4 април в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба, която съпътства церемонията по именуване на зала на Дора Бонева (1936 – 2021). Основният акцент в експозицията е върху ранни творби, които са част от постъпилото в галерията дарение от г-жа Марта Левчева – дъщеря на Дора Бонева.

Специален гост на събитието ще бъде Маестро Минчо Минчев, който провежда Майсторски клас в

Габрово. Художничката Дора Бонева е от поколението възпитаници на Априловската гимназия, които оставят трайни следи в българската и световна култура. Тя е родена в Габрово през 1936 г. в семейството на Иван Бонев, човек раздвоен между таланта на музикант и диригент, и кариерата на търговец, и директор на текстилната фабрика „Принц Кирил“. Бонев е голям приятел на композитора Петко Стайнов.

Първите срещи на Дора Бонева с живописта са в кабинета по рисуване на Априловската гимназия, където през 1948 г. Иван Захариев и Борис Попов организират своя прословут кръжок. „Габровската колония“ – така учителите наричат група талантливи деца, които между игрите и организирането на театрални постановки намират време да рисуват. Това са Георги Дойнов, Дора Бонева, Драган Немцов, Ива Хаджиева и Христо Явашев – Кристо, все познати имена с голям принос за развитието на съвременното изкуство.

Именно тук се заражда силната любов на Дора Бонева към живописта – така откровена и чиста, на моменти звучаща като изповед. Любов, на която художничката остава вярна до сетния си дъх. Дора Бонева завършва Художествената академия в София, където учи живопис в класа на академик Дечко Узунов. Участва във всички общи национални изложби и в редица български представяния в чужбина.

Получава награди за своето творчество от Съюза на българските художници, от Софийската община, от културния институт „Солензара“ в Париж, сребърен медал от Френската академия за изящни изкуства и др. От 1981 г. е член-кореспондент на Европейската академия за наука, изкуство и култура със седалище в Париж.

През 1989, 1990 и 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е като гостуващ художник за сезона 1994 –1995 г. от „Грифис арт център“ в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. От 1996 г. е член на борда „Грифис арт център“. От 2008 г. е член на академия „Орфей“. Нейни картини има в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, Англия, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и САЩ.

Зареди още

Култура

Дряново посреща изложбата „Майстори на рисунката“

Published

on

Исторически музей – Дряново и Художествена галерия Стара Загора представят изложбата „Майстори на рисунката – Съвременна българска графика“. Тя ще бъде открита на 3 април от 17.30 часа в Икономовата къща.

Експозицията включва близо 60 графики и рисунки на едни от най-значимите български художници. Сред имената на представените творци личат тези на“ Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Никола Кожухаров, Георги Лечев, Стоимен Стоименов и други изтъкнати художници.

Творбите, подбрани от богатия фонд на Художествена галерия Стара Загора, проследяват развитието на българската графика и представят разнообразие от стилове и техники.

Експозицията е представителна ретроспекция на съвременната българска графика и рисунка, като творбите са разпределени в две изложбени пространства, сподели Антон Антонов, художник и уредник в ИМ-Дряново.

Графиките са експонирани в Икономовата къща, а рисунките могат да бъдат разгледани в залата за временни експозиции „Колю Фичето“ в ИМ – Дряново.

Тази изложба е част от културния обмен и сътрудничеството между ИМ – Дряново и Художествена галерия Стара Загора. Изложбата ще бъде достъпна за посетители през целия месец април 2025 г.

Зареди още

Култура

Три музея представят изложба, посветена на градския бит

Published

on

Изложбата „Всекидневие и стил – етнография на града“, която може да бъде разгледана в РЕМО „Етър“, представя навлизането на градския бит в живота на българите. Това се случва първо в Русе и Пловдив, а малко по-късно с развитието на индустрията и в Габрово.

В изложбата са показани предмети от бита, както ежедневни, така и луксозни. Посетителите могат да видят телефонен апарат, прибори за хранене, градски мъжки и дамски дрехи и аксесоари към тях, бръснач, табакери, музикални инструменти, нотни тетрадки и много други интересни за посетителите културни ценности.

Три музея, членове на Българския национален комитет на ИКОМ, се обединиха, за да представят тази толкова интересна и просвещаваща хората изложба – РЕМ – Пловдив, РИМ – Русе и РЕМО „Етър“.

„Всекидневие и стил – етнография на града“ е разположена в Музейния център на РЕМО „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица